Нелепостите - български специалитет

 

Коментар на Татяна Ваксберг за Дойче веле

 

Пред политическия анализ в България има само два пътя - да се върне две десетилетия назад или да не се състоява изобщо. Причината е в обекта на този анализ. Активните политици днес говорят и действат така, сякаш никога през изтеклите 20 години не са чували политическа реч, а ако са я чували, то не са разбирали и дума от нея. Не е сигурно, че в такъв случай има действително основание те да бъдат анализирани със средствата на политическия анализ.

 

В селската кръчма на Полски Тръмбеш

 

Последният пример е изказването на човек, който днес е министър. Застанал пред избиратели в Полски Тръмбеш, министър Цветанов заяви през изминалата седмица, че младите хора не бива да напускат малките населени места като Полски Тръмбеш, за да ходят в големите градове или в чужбина.

 

Тук възможните реакции са само две. Първата е да се подмине изречението като нещо, достойно за обсъждане максимум в селската кръчма. Втората е да се напомни на министъра, че свободното движение на хора е основен демократичен принцип, който не подлежи на разискване, а камо ли на отхвърляне. Трето няма.

 

Примерите са десетки и с времето само се увеличават, а не обратното. Какво може да се каже на министър-председател, който от първо лице съобщава, че ще качи „дедесето“ или че ще свали „дедесето“? Може да се подмине репликата. Може и да се напомни, че България е парламентарна демокрация и решенията за „дедесето“ се взимат от един колективен орган на площад „Народно събрание“. Трето няма.

 

Всъщност, както и да се обсъжда съвременния политически пейзаж, аргументите на коментаторите са априори лишени от оригиналност. Те непременно се свеждат до изброяване на аксиоми на демокрацията - при това не заради нуждата тези аксиоми да бъдат отстоявани, а заради изненадващата необходимост те да бъдат съобщавани като някаква оригинална новина, а после и разяснявани почти по жестомимичната система.

 

Да откриеш наново топлата вода

 

Това е дискурс от края на 80-те и началото на 90-те, не по-късно. Само тогава се налагаше да се съобщава, че светът е измислил разни устройства на обществата, в които влиза разделението на властите или правата на човека, например. Напълно разбираемо е, ако днешният коментатор на политическите процеси откаже да влезе в анахроничната роля на откривател на колелото.

 

Последните, които влязоха в този капан и насериозно се впуснаха да обясняват какво е колелото, се оказаха хора, взимащи решения в Брюксел. След като България беше изпълнила всички изисквания за влизане в Шенген, този Шенген й беше отказан не за друго, а заради неразбиране на азбучни правила.

 

Например това, че работата на една полиция е да пречи на престъпниците, а работата на един прокурор е да успее да докаже пред неподкупен съдия, че престъпникът е престъпник. Българското правителството се почувства обидено от това решение, защото влизането в Шенген не съдържа подобни условия. И то наистина не ги съдържа. Ако ги съдържаше, щеше да звучи като въпрос към професор по литература дали познава буквите. Но в българския случай очевидно такъв въпрос се налага.