Нито един университет не е застрахован от фалит

Напълно възможно е големите и по-стари висши училища да претърпят фалити, заяви за Факти.бг ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии проф. д.ик.н. Стоян Денчев. Той коментира думите на финансовия министър Владислав Горанов, който заяви, че до 1-2 години предстоят масови фалити на висши училища.

Факти.бг припомня, че на правителствено заседание министърът на образованието Меглена Кунева, вицепремиерът Томислав Дончев и финансовият министър Владислав Горанов, се обединиха около това, че е необходима мащабна оптимизация на разходите във висшите учебни заведения, още от следващата година. Според Горанов, ръководствата на университетите у нас не са се „напаснали“ към демографската ситуация – от една страна липсват студенти, а от друга страна липсва актуализация на специалностите, според търсенето на бизнеса и пазара на труда.

Проф. Денчев, как ще коментирате думите на финансовия министър Владислав Горанов, че предстоят масови фалити на висши училища?

Считам, че изявлението на министър Владислав Горанов е основателно. От една страна, този проблем е свързан най-вече с демографската криза в България. Няма деца, които завършвайки средното си образование, да постъпят в университетите. Доколкото ми е известно, обявените от висшите училища места за прием на първокурсници за учебната 2016/2017 учебна година са малко повече от 70 хил., а общия брой на завършващите в страната ученици е около 50 хил. От тях, традиционно някъде около 12 хил. деца заминават да учат в чужбина, а 2 - 3 хил. не успяват да се дипломират.

Простата сметка показва, че едва около 30 - 35 хил. деца, ако желаят, биха могли да постъпят в българските висши училища. Това е по-малко от половината от дадената и утвърдена с акт на Министерския съвет заявка. Други причини за това са броя на висшите училища у нас, не оптимизираните им структури и начина на формиране на субсидиите на висшите училища за брой студенти .

Не съм обаче твърд привърженик на тезата, че висшите училища трябва да се финансират изцяло на основата на така нареченото качествено обучение. Какво означава качество? То е свързано с уменията на преподавателите, с програмите на висшите училища, с технологиите на преподаване и така нататък. Ако даден университет се „оценява“ само на базата на рейтинговата система, то според мен тази оценка е фрагментарна и много условна. Ако според тази система едно висше училище е оценено високо, то следва да се очаква, че за него ще има наплив от студенти. Ако липсва желание у децата да бъдат студенти в дадено висше училище, то това означава единствено и само, че образователния пазар не го признава като качествено.

Когато говорим за пари бих искал да кажа, че има държавни висши училища, които формират големи дефицити в края на годината и те се трупат от доста години. Други дължат на държавната хазна и на общините, средства, коитотрябва да разплащат. Причините за всичко това са комплексни.

За мое съжаление, министър Горанов изказва едно обосновано предположение за възможността това да се случи. Тези проблеми, малко по малко, трябва да се преодоляват. Може би МОН, съвместно с Министерство на финансите и Съвета на ректорите, ще дадат предложение как да се излезе от тази ситуация. Сегашният състав на Съвета на ректорите, с председател проф. Любен Тотев, има капацитета да се справи и да предложи решение на този проблем.

Държавата, бизнеса, културната индустрия в страната и т.н. трябва да регулират приема на студенти до толкова, до колкото те трябва да знаят от какви специалисти има нужда. Това е много важно. Трябва да се знае как и по какъв начин този процес да се реализира. Не ми се иска България да се превърне само и единствено в донор на чужди университети, тъй като имаме традиции в много образователни направления. Тези традиции би трябвало да се запазят и продължат.

Застрашени ли са големите и по-стари висши училища от фалити?

Напълно възможно е. Мислил съм по тази тема и имам отговор на този въпрос. Още веднъж държа да подчертая, че всичко е възможно. На времето, първото ми пътуване до САЩ и връщането ми беше с най-голямата за онова време и непоклатима, американска въздухоплавателна компания Pan-Am. Никой не можеше да си представи, че тази компания може да фалира. Икономическите условия обаче я поставиха в ситуация, която беше неизгодна за нейните собственици. Така, че отговорът ми е "Да". От тази гледна точка не трябва да имаме скрупули, дали нещо може да съществува или не.

Образователният пазар обаче, трябва да е съчетан с образователната политика на държавата. И въпреки, че това ми дава основание да мисля, че всичко е възможно, то в крайна сметка държавата трябва да си каже тежката дума.

Как университетите у нас да станат по-привлекателни за младите? Все повече деца избират да учат в Германия, САЩ и други страни...

Няма лошо в това, децата на България да се обучават в чужбина. Това обаче не трябва да се превръща в процес, който се нарича “brain - drain” (изтичане на мозъци), а в „brain – investment” (инвестиране в мозъци). Обучавайки се там, младите след това трябва да се връщат у нас.

Държавата, а и общините, би трябвало да имат политика в тази насока. Една община, например, може да плаща таксата на студента и цялата му издръжка по обучението, ако той подпише договор след това да се върне и да работи в това населено място. Мисля, че този метод би могъл да се приложи и от държавата и той да сработи успешно.

За да бъдат българските висши училища ефективни трябва и държавата задължително да се намеси като премахне неприсъщите за тях профили. Не може във всяко висше училище да се изучава право, икономика, национална сигурност и т.н., защото е модерно и само и само, за да се казва, че университетът има широка палитра от специалности. Естествено, че самата дума „университет“ предполага универсалност, но е достатъчно да има 3-4 такива по-големи висши училища, а останалите да бъдат профилирани по отношение на основната им дейност, с която са създадени.

Вече споменах за броя на висшите училища в нашата страна. Според мен съвсем естествено е този брой да се редуцира, чрез окрупняване, като се запази автономността на сегашните висши училища. Тук като пример мога аз да ви задам въпрос – Нима обществото в САЩ и английското общество са загубили от съществуването на Калифорнийския университет (нека вземем за пример Бъркли) и на Университетите в Оксфорд или Кембридж?

Съществуването на автономните образователни структури в рамките и под шапката на тези мощни университети, създават условия за успешна образователна и научна дейност в авангарда на световното образование и наука.

Остарял ли е подходът и начинът на обучение у нас?

Възможно е в някои университети това да е така. До колкото имам наблюдение обаче над 80 % от висшите училища в България използват модерни методи и технологии за обучението на студентите, които са свързани с текущата практика.

Българската общественост все още не е узряла и не е готова да приеме променената парадигма на образованието, която е създадена преди много години „learning by doing” (учене чрез правене). Това е една теория на американския философ Джон Дюи от средата на миналия век. Според нея, най-добре биха могли да преподават тези, които работят или са работили това, което преподават. Другата нова парадигма е постепенното преминаване от системата на акредитираната квалификация към системата на сертифицираните умения. Когато един млад човек излезе от университета не е толкова важно по какви специалности той е акредитиран, а какви трайни умения е придобил в процеса на своето образование, за да навлезе директно в практиката и да работи това, за което е учил.