Залагат корупцията в закон

Анализът е на Александър Трифонов, докторът по национална сигурност в икономиката, сертифициран управленски консултант - СМС към Българска асоциация на управленските консултантски организации ( БАУКО), експерт към СИБ, КРИБ

Последиците от Проекта на закон за концесиите, който мина на първо четене в парламента преди ваканцията на депутатите, ще се отрази отрицателно върху авторитета на държавата, ще се увеличи нерегламентирания натиск върху кметове и министри за раздаване на концесии на посочени концесионери. Ще е катализатор за тези процеси и ще бъдат заложени вратички за корупция. Това заяви в анализ за Факти.бг докторът по национална сигурност в икономиката, сертифициран управленски консултант - СМС към Българска асоциация на управленските консултантски организации ( БАУКО), експерт към СИБ, КРИБ, Александър Трифонов.

Проектът за нов закон за концесиите мина на първо четене в парламента с порой от критики на БСП, АБВ и "Атака". Той бе одобрен с подкрепата на 75 депутати, 38 бяха "против" и 27 се въздържаха.

Законът за публично частното партньорство бе смачкан в Закона за концесиите, опорочавайки го

Когато се започна процедурата за хармонизиране на Закона за концесията съгласно директивата 2014/23, се поиска становище от различните институции в България по отношение на Закона за концесиите и публично частното партньорство. В становището на Сметната палата пише, че Законът за публично частното партньорство не е проработил, защото бил твърде прозрачен. Същото е мнението и на Министерството на финансите. Това да ви говори нещо?! И сега го смачкаха в Закона за концесиите. А в същото време в концепцията на частната фирма, която е разработила проекта и самата концепция, пише, че ако се отмени Закона за публично частното партньорство отново ще се получи празнота между публични и частни отношения и ще трябна отново да се пише друг закон. Това е мнението и на Националното сдружение на общините. Кога ще пишем нов закон, когато ние имаме такъв и този закон беше най-добрия в Европа, доколкото познавам международното законодателство. И това е така, защото при Закона за публично – частното партньорство държавата участва само с вещни права върху активите, които се предоставят на частния партньор. Докато в новия закон за концесиите се предвижда и то е заложено в самата директива, че концесионерът, ако не получи достатъчна печалба, без да се казва колко е тя, той може да продава обекта на концесията. Представяте ли си, ако се приеме?! Дават концесия някой да управлява и поддържа НДК и той е в правото си да го продаде, защото няма достатъчно печалба. А в Закона за публично частното партньорство това не беше възможно. Второто предимство на Закона за публично-частно партньорство е, че ако частният партньор не постига достатъчна печалбата той може да поиска и да получи право да извършва и други, допълнителни дейности, от които той да печели. Това именно е в основата на финансово-икономическия анализ. Целта е да не се товари бюджета на държавата. А в момента вицепремиерът Томислав Дончев заявява, че най-голямото постижение в новия закон е, че вече се разрешава на общините да заплащат на концесионерите възнаграждения за положените от тях усилия. И добре, при тези общини, които са на ръба на оживяването, това отива за сметка на държавния бюджет. Или пак ще има за някои общини, които трябва да предоставят концесии, те ще получават субсидии и така ще се източва държавния бюджет. Това е и становището и на Съюза на икономистите. Коренно трябва да се измени отношението към процедурата на концесиите, а именно да има определяне на параметрите преди избирането на частния партньор/концесионер, а след две – три години на база на вече доказани експлроатационни разходи и приходи да се коригират параметрите. Тази корекция все пак трябва предварително да бъде определена – напр. в рамките на 10%, за да не се опорочава процедурата по избор. Желателно е и Държавата да си влезе в ролята на партньор при концесионирането, за да може да си осъществява постоянен контрол, а да не бъде просто един наблюдател и регистратор на действията на концесионера.

При съставяне на Плана за концесиите

Ролята на обществото е изключена, независимо, че то би трябвало да се представлява от общинските съветници в общините. Но срещу „прилично“ парично „уважение“ би могло да се реши партийното противопоставяне в общинските съвети и планът за концесиите ще бъде съставен, респ. допълван и изменян в името на баланса на компромиси и интереси.

При министрите това е още по-просто, тъй като партийни назначения позволяват директивно определяне плана за концесиите от партийните централи и/или гравитиращи покрай тях търговски дружества и заинтересовани лица. Т.е, корупцията има партийно лице.

При изработване на концесионния анализ, респ. прединвестиционното проучване

Със заложеното в проектозакона определяне стойността на концесията на база прогнозни данни много лесно могат да се изпълнят указания от длъжности лица и да се удовлетворят интересите на потенциални концесионери. Жертви на корупцията са длъжностните лица и специалистите, които изработват концесионния анализ. За тяхната защита в проектозакона е предвидено отпадането на т.н. финансово-икономически модел като приложение към концесионния договор, което съществуваще в действашите закони за концесии и публично-частно партньорство. Т.е, няма да има следа на каква база е определен размера и дали изобщо бъдещият концесионер ще плаща възнаграждение на Възложителя/Концедента или последните ще трябва да му плащат възнаграждение за положените усилия.

Възниква въпросът кой концесионер ще иска да се лиши от допълнителна печалба, респ. да плаща концесионно възнаграждение на Концедента. Примери – „Софийска вода“, добива на строителни материали и т.н. Корупцията ощетява населението и лишава държавата от приходи.

При избор на процедурата

Едва ли ще има кандидат-концесионер, който би искал да се състезава с конкуренти. И това е решено с възможността да се прилага „открита“-та процедура, при която и при един кандидат, процедурата е редовна. Състезателният диалог, при който няма дефиниран минимален брой участници, но за да има състезание трябва до най-малко двама, е включен вероятно само, за да се спази препоръката на ЕК и Директива 2014/23. След като не са дефинирани случаите, при които да се прилага съзтезателния диалог, то би могло да се допусне, че срещу прилично „уважение“, Възложителят ще избере откритата процедура или такава с договаряне. Официално се подсказва на потенциалните концесионери, че корупцията в Р България е всемогъща.

При критериите за избор на концесионер

Те най-лесно се манипулират, зародишът им е още в концесионния анализ, както обясних по-горе. Няма го в законопроекта приетият в международната практика критерий – т.н. компаратор на публичния интерес. Той представлява сравнение на приходите и разходите при варианти за решаване на проблема изцяло от Възложителя/Концедента и при привличането на концесионер. Този критерий е заложен в действащото на Европейската комисия „Ръководство за анализ на инвестиционни проекти по разходи-ползи“. Явно разработчиците на проектозакона за концесиите не са запознати с това ръководство и с методите за оценка на ползите за обществото от инвестиции. Тук би могло да се предполага, че още при разработването на проектозакона витае сянката на корупцията, щом не е взет под внимание този критерий. А той трябва да се прилага при проекти с инвестиционен характер по оперативните програми.

В същия мисловен ред би могло да се намери обяснение, защо не са разтълкувани като съдържание и методика на прилагане на такива понятия като „Социално приемлива цена“, „икономическа изгода“, финансово-икономически модел“ и т.н. Не трябва да се пречи на корупцията!

По отношение на концесионния договор

Тук корупцията блаженства, защото:

- Договорът за концесия се обявява за конфиденциален;

- В договора могат да се включат такива клаузи, като напр.:

Възложителят няма право на възражения на искания на концесионера. Това съществува в международната практика, и ако за договора се наемат обиграни кантори, то такава формулировка обезателно ще съществува;

Ще се включат такива клаузи, при които той да може да се изменя в интерес на концесионера и по такъв начин се опорочава избора на концесионер;

А след като няма възможност за контрол на договорите от обществото и поради това, че към договора няма да се прилага финансово-икономическия модел, корупцията е защитена.

По отношение на контрол на изпълнението на концесионния договор

Концесионният договор е проявление на частно правни отношения на две самостоятелни страни със своите права по Конституция и Търговски закон. Вследствие на горното действието „контрол“ е неприложимо. Поради това и в Директива 2014/23 е включено понятието „мониторинг“ и концесионерът е в правото си да дава на Концедента само тази информация, която защитава неговите интереси. Срещу прилично „уважение“ мониторинговата организация ще може да признава всякакви разходи, ще може да си затваря очите за потенциални приходи и всичко това за сметка на обществото, в т.ч. и продажба на активи – обект на аконцесията ( чл. 28 от проектозакона). Как да не вирее корупцията, след като няма санкции за тази мониторингова организация, а длъжностните лица, които допускат отклонения при защита на обществения интерес носят само административна отговорност ( глоба до 50 000 лева ). Именно неспоменаването на чл. 282 от Наказателния кодекс – „Злоупотреба със служебни задължения“ се дава възможност да вирее корупцията.

Този проблем „Публично-частно партньорство и корупция“ съществува и в развитите страни. Дори има и теоретични разработки по въпроса.  Изведена е формулата К = М + Д – О, която се тълкува така: Корупцията е положителна, когато ефектът от монопола и дискретността е по-голям от отчетността. За Р България тя би могла да се разшири както следва: К = М + Д + А – О – Мо, т.е корупцията ще вирее когато сумата от ефекта от монополизъм, дискректност и алчност е по-голяма от отчетността и мониторинга.

Възникват въпросите – защо е необходим в този вариант проектозакона за концесиите:

- За да угодим на Европа, като разпродадем Р България?

- За да се облагодетелстват длъжностни лица за сметка на това общество, но и това на нашите деца, внуци и правнуци?

- Корупцията да стане основен белег на метода на управление и вземане на решения в България?

- За да се отмени Закона за публично-частно партньорство, който по оценка на Сметната палата и Министерството на финансите е твърде прозрачен. Може би затова и не беше подкрепен от Правителствата след 2013 г.

Нека всеки, който ще гласува при второто му четене да се замисли какво се приема и какво ще последва.

Нека тези, които пледират за борба с корупцията и прозрачност в публично-частните отношения не си мълчат и впоследствие да правят оценки на това явление, а да вземат отношение в средствата за масова информация.

Корупцията трябва да се унищожава в зародиш, а не след като е направила метастази в законодателната уредба.