Първият български разказ за телефонен тероризъм през 1980 г.

Все още сме в началото на 21 век-ерата на информационните и цифровите технологии, на смарт -телефоните и сателитните космически комуникации. Но ви предлагаме един уникален разказ на адвокат Цветан Цветанов от миналия век. Целият свят е едно глобално „СЕЛО“,все по- разбунено от бурния технологичен напредък, пазарната икономика, миграцията, тероризма и социалните противоречия.

На този модерен авангарден фон се вихрят и стават част от ежедневието и особен вид“престъпления“ –телефонен тероризъм и телефонните измами“. Заплаха за бомба затвори Софийския районен съд . Евакуираха международното летище в Рига заради сигнал за бомба . „Телефонните измамници масово се представят за полицаи. „Майор Игнатов” накара баба да му хвърли 4 бона през балкона. Обаждане от полицай – най-успешната схема на измами по телефона.Рекордна телефонна измама в София. Възрастна жена даде цели 100 000 лева на обирджиите.“Това са само част от заглавията, заливащи електронните,печатните и интернет медиите през последните години.

Днес откриваме в миналото публикация с привкус на сензация в тази насока и то случило се преди цели 36 години в далечната 1980 г.По времето на развиващия се комунизъм, на Леонид Брежнев и Тодор Живков на 11 ноември в брой 45 на вестник “Импулс“,официалното издание на Министерство на съобщенията е отпечатан един странен къс разказ. Странен със заглавието си „Шок“,но и с непозната дотогава за нашата литература криминална сага –терор по телефона.И то с включването на персонаж на служител на МВР-капитан Томов.Да ,наистина в това време на твърда соцпартийна цензура върху медиите, като персонаж за ефективен телефонен терор е използван от автора измислен образ на служител на МВР. Публикацията на такъв разказ през 1980 г. в печатното издание на министерството по телекомуникациите, наистина е необичайно.Освен ако и вероятно телефонният тероризъм е съществувал, но официално този факт е премълчаван.Остава за размисъл дали първият публикуван в страната разказ на тема - телефонен тероризъм и телефонни измами, не е послужил като „идея“ години по-късно на порасналите в днешно време телефонни измамници.

Авторът,професионално практикуващ адвокат е своеобразен визионер.През изминалото лято македонски,български,руски и хърватски медии откриха друг негов разказ,който определиха като сензационен. Изĸлючитeлнo любoпитни твъpдeния зa чepнитe дyпĸи нa Cтивън Xoĸинг направи мaĸeдoнcĸият "Oхpидпpec".

Oĸaзвa ce, в нayчнo-фaнтacтичeн paзĸaз coфийcĸият aдвoĸaт Цвeтaн Цвeтaнoв, 30 гoдини пpeди cвeтoвнo извecтния acтpoфизиĸ Cтивън Xoĸинг, пpeдвиждa изпoлзвaнeтo нa eнepгиятa нa мaлĸи чepни дyпĸи .Paзĸaзът нa Цвeтaнoв "Koлaпcът" e пyблиĸyвaн във вecтниĸ „Hapoднa млaдeж” пpeз дaлeчнaтa 1987 г. и в нeгo aвтopът пишe зa възмoжнocттa c пoмoщтa нa eнepгиятa нa чepнитe дyпĸи дa ce зaдвижвa ĸocмичecĸи ĸopaб.Зa тoвa гoвopи и гeниaлният Cтивън Xoĸинг в нaчaлoтo нa тaзи гoдинa в пpeдaвaнe нa Би Би Cи Paдиo 4, пocвeтeнo нa нayчнитe изcлeдвaния нa чepнитe дyпĸи.

Но ето за любопитните читатели първият публикуван български разказ за телефонен тероризъм,предоставен ни любезно от самият автор.

Ш О К

Разказ

Доктор Киров се прибра много късно,беше уморен.Имаше смъртен случай,една жена беше получила сърдечен удар.Чудеше се как да съобщят на сина и.Работел някъде по мините.Погледна часовника си и каза:

- Да лягаме.

- А дъщеря ти?- отвърна жена му. –Не се е прибрала.

-Къде е?

- На рожден ден.Тия деца хабер си нямат от безпокойството,което причиняват.

- Престани! – нервно я прекъсна Киров и и си легна.След малко спеше дълбоко,а съпругата му напрегнато очакваше да чуе стъпките на Милена.Мислеше си:“Веднъж да дойде,ще и лепна такъв шамар! Нищо,че е на двадесет и две…..“

Внезапно телефонът иззвъня.

-Дом Кирови?-попитаха оттатък.

-Да.

-Вие сигурно сте другарката Кирова.Трудно ми е да ви съобщя,но служебните задължения го налагат.Обажда се капитан Томов от МВР.В мазето на ул.“Пролет“ 8 бе открит обезобразен труп на момиче…

Майката извика и се строполи до шкафчето. Доктор Киров скочи от леглото и се наведе над нея.Опипа пулса и и се хвърли към телефона.Трябваше линейка.

В това време на вратата се почука,възбудени гласове огласяха стълбището.Отвори несигурно.Милена ,под ръка с висок млад мъж и още няколко младежи, се усмихваше щастливо.

-Добър вечер,докторе!-гръмко избоботи весел здравеняк.- Идваме на гости.

Киров безучастно кимна и се обърна.-Татко,какво ти е? – попита неспокойно Милена и видя зад гърба му,на пода,майка си…

...Ръмеше ситен, нощен дъжд.От близката телефонна кабина излезе остриган мъж и се запъти към спрелия автомобил.Отвори рязко вратата и се намести шумно на задната седалка.

-Какво направи?-попита брадат мъж.

-На телефона беше майката.

-Добре –каза брадатият.-Ще им приседне на годениците.Ще отложат празника.Добре,че ти свърши това.Мен по гласа ме познават –подкара колата той.

Много пъти беше се обаждал,харесваше Милена, канил я бе на разходка,на ресторант, кино, дискотека, бар,но тя отказваше – имала приятел.Една непреодолима злоба се натрупваше в гърдите му. Задушаваше го. А неотдавна му призля.Отиде на едно събиране.Катя-негова приятелка го посрещна на вратата:“Влизай бързо, Милена и приятелят и решиха да се женят! Ще кажат на техните след няколко дни, на рождения ден на гаджето и“.

Направо превъртя от чутото.Излезе на улицата и му дойде наум една идея.Пробва я на следващия ден и то с „успех“.Но за Милениния телефон трябваше друг „глас“.

Тази вечер влезна в „Банана“ и видя остригания. Той му вдъхна доверие – на лицето му беше изписано,че може да му се разчита за такава работа…

-Затова ли черпи уиски?-наведе се към него остриганият.-Нито ме пита кой съм, откъде съм.

-Какво ме интересува кой си?

-Тогава мангизите и карай по-бързо!

-Спокойно! При мен няма празно!-каза брадатия,извади от джоба си банкноти и ги даде на този до него.

-Седем години киснах в пандиза.И още не съм излязъл и пак дивотии.Ще ме откараш до блок 6 на улица “Искра“. Знаеш ли къде е? Трябва да предам писмо, преди да си замина за в къщи.

-Улица“Искра“,блок 6!-натисна спирачките брадатият.-Защо там?

-Нали чу-трябва да предам едно писмо.

-Там не отивам!

-Не се занасяй,карай!

-Не!

-Защо?

-На нея живееше жената, върху която пробвах „идеята“, както тази вечер.

-И?

-Бях комбина със сина и.Обменяхме валута.Един ден ни скепцаха в „делови“ момент.Едва се отървах.Оттогава майка му ме обвинява,че съм подвел сина и.С други думи аз трябва да съм на неговото място в дранголника. Даже идва да се оплаква в нашия квартал. Писна ми и преди няколко дни ..обаждам се,преправям гласа си и съобщавам:“Аз съм познат на сина ви. Лежахме заедно, но той се опита да фъсне и го пречукаха.“След половин час минавам отдалече край блока, където живее. Гледам линейка, милиция. Питам един какво става, а той:“Май някаква жена убили!“-мрачно се ухили брадатият.-Чиста работа е телефонът,а? Голяма работа!

Остриганият мъж приведе глава,загледан със свирепо изражение пред себе си. Процеди изведнъж през зъби:

-Как се казва твоят приятел, дето е в пандиза?

-Антон или Чори.Чори му е прякорът.

Мъжът сграбчи брадатия за яката и бавно го придърпа към себе си:

-Писмото,дето го нося е от него. За добро поведение ще го освободят скоро преди срока. На кого да предам това писмо? Ще кажеш още едно уиски-да си пооправя гласа…Телефонът!

Ръката на остриганият се сви,брадатият изкрещя,но викът му не се повтори.Чак след няколко часа можаха да го намерят и да откарат в “Пирогов“, да го спасяват.

Рано сутринта пред централния вход на затвора се появи остриганият мъж.

-Къде?-спря го постовият старшина.

-При дежурния следовател.

-Абе ти вчера не излезе ли?

-Излязох.

-И?

-Трябва да дойда тук.Такава ми е орисията.

адв.Цветан Цветанов