Бежанци, Балкани, криза!

Седмици преди Нова година Кьолн все още ближе рани от миналата новогодишна нощ, запомнена с вълна от сексуални нападения, извършени от мигранти. Днес за Европа е по-важно отвсякога да интегрира бежанците.

От онзи ден на 2015 г. на всички бежанци се гледа с подозрение, а омразата към чужденците е много по-силна. Случи се и няма как да бъде забравено. Европа вече трябва да се съобразява с бежанците, които са тук. Те вече са част от житейските реалности на Стария континент и заплашват да я залеят със страшна сила.

През отминаващата 2016 г. ЕС направи много, за да запуши дупките, от които прииждаше вълната. Една от най-големите има адрес – Балканите. Маршрутът на мигрантите през полуострова беше затворен, но проблемите не спират да се увеличават.

Балканският маршрут за бежанци и мигранти, който тръгваше от Турция, преминаваше през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и стигаше до Германия. Той беше официално затворен в началото на март. Това стана веднага след срещата на върха между Брюксел и Анкара, на която стана факт споразумението за спиране на наплива на мигранти към страните от ЕС.

След това Словения започна да прилага нов режим за влизане в Шенгенската зона и престана да пуска мигранти без валидни паспорти и визи. Оттогава около 77 хиляди бежанци остават блокирани в Югоизточна Европа. Притокът на мигранти на Балканите рязко намаля, но проблемите не, а въпреки затворените граници мигрантите някак успяват да ги прекосят или заобиколят.

През март Сърбия, Словения и Хърватия затвориха границите си за преминаване на нелегалните мигранти към Западна Европа и така на практика блокираха пътя им към богатите страни на Запад. Това породи опасения за изместване на пътищата на мигрантите от Гърция към България и Албания.

В Сърбия броят на кандидатите за убежище, опитващи се да отидат в Западна Европа, е достигнал 6300, но според неофициални източници те са около 10 000. Белград обмисляше поставянето на ограда по границите с България и Македония. Сърбия предпочете да сформира съвместни екипи от полицаи и военни, които да патрулират край граничните райони. В охраната на границата са се включили и унгарски служители, очаква се към тях да се присъединят австрийски и френски подкрепления. В резултат сръбските власти съобщиха в края на ноември, че са предотвратени опити на 15 800 мигранти да преминат нелегално границата.

Унгария въведе дневна квота от 30 души за брой лица, които да пропуска. През юли в сила влезе закон, който позволява на полицията да връща обратно нелегалните имигранти, задържани в ивица до осем километра от южната граница, към сръбската страна на границата. Властите издигнаха по границата със Сърбия и втора, „умна” ограда, снабдена с топлинни сензори и камери за нощно виждане, висока три метра. Премиерът Виктор Орбан обясни това с опасността да се провали споразумението, сключено между ЕС и Турция за ограничаване на миграцията.

Словения също постави нова ограда от панели на границата си с Хърватия, за да предотврати евентуално ново неконтролируемо прииждане на нови мигранти, и обяви, че контролът на границата ще бъде по-строг.

Мигрантите започнаха да търсят нов път за Западна Европа през Черна гора и Хърватия. Случаите на нарушения на черногорско-хърватската граница в района на Дебели брег зачестиха, като средната възраст на нарушителите е между 25 и 31 години. Властите взеха спешни мерки за затваряне на оформящия се нов мигрантски път.

Румъния беше една от страните, които се противопоставиха на предложението на ЕК за задължителни квоти за прием на бежанци и призова разпределението на намиращите се в Гърция и Италия бежанци между страните от ЕС да става на доброволен принцип.

В момента Румъния разполага с шест центъра за настаняване на бежанци и кандидати за убежище, но общият им капацитет е едва около 1500 места. Макар че Румъния засега остава встрани от големите миграционни потоци, в последно време страната се сблъска с вълна от опити за нелегално преминаване на границата.

Тази пролет македонската полиция беше принудена да използва сълзотворен газ, след като мигранти щурмуваха оградата на гръцко-македонската граница при Идомени. Повече от 7000 души чакаха да продължат пътя си към Западна Европа. Македонският президент Георге Иванов защити политиката на граничен контрол на страната, която рязко ограничи влизането на бежанци от Гърция.

Кервани от бежанци и мигранти заляха през годината Гърция, която наред с продължаващата икономическа криза трябваше да се пребори и с този проблем. Въпреки сделката между ЕС и Турция на гръцка територия се оказаха заклещени десетки хиляди бежанци, а страната се превърна в епицентър на провалени надежди и страхове. Властите отчетоха с тревога, че пристигналите в Гърция по море от Турция са били над 170 000 души, и че повечето от тях са влезли преди серията от затваряния на европейските граници през март. Сега в страната все още са останали около 61 000.

Турция е силно засегната от мигрантската криза. Малко след началото на конфликта в Сирия властите в Анкара обявиха, че ще водят политика на отворени врати по отношение на сирийските бежанци. Над три милиона сирийци, избягали от родината си, в момента се намират на територията на Турция. В югоизточните окръзи, граничещи със Сирия, са изградени десетки бежански лагери, в които са настанени към 250 хиляди души.

Огромен брой бежанци обаче се намират в други части на Турция – в големи градове, сред които Истанбул, както и в егейските окръзи, посещавани от милиони туристи. В Турция има бежанци и от редица други страни – Ирак, Афганистан, Мианма и Сомалия.

Турските власти непрекъснато изтъкват тежкото бреме, което се налага да носят заради наличието на огромния брой бежанци в страната. Президентът Реджеп Ердоган обвинява ежедневно ЕС и ООН за слабия им принос в усилията за справянето на Турция с наплива на мигранти.

През март бе постигнато ключовото споразумение между Турция и ЕС за спиране на наплива на мигранти към ЕС. Съгласно договореността Анкара очаква от ЕС изплащане на общо 6 милиарда евро за хуманитарните нужди на бежанците до края на 2018 г. Също така ЕС трябва да приема от Турция толкова сирийски бежанци, колкото нелегални мигранти върне в Турция. Нищо обаче не изглежда сигурно. През ноември ЕП препоръча замразяване на преговорите с Турция за членство в ЕС, което предизвика поредния гневен изблик на Ердоган. Той отново заплаши да отвори границите на Турция с ЕС за бежанците и изглежда сериозен. Проблемът с бежанците изглежда замразен, но далеч от крайно решение.