Гущерът си реже опашката, а ламята главите

Преди повече от 20 години Георги Кадиев публикува прочутата си статия за гущерът, който трябвало да си отреже опашката, за да оцелее и продължи напред. Настъпи време разделно. Много бъдещи бизнес величия се разделиха с анцузите си, сложиха скъпи костюми и започнаха да се изразяват някак „корпоративно“. Кадиев, като интелигентно момче, изпълни блестящо задачата на покойния Илия Павлов и щрихова близкото бъдеще на родния бизнес.

Двадесет години по-късно по ирония на съдбата същият Кадиев учреди партия с показателното име „Нормална държава“. Защото дори и управляващите у нас едва ли хранят илюзии, че тя е такава, а всички останали го усещаме ежедневно. Малкото, но агресивно и амбициозно гущерче от 90-те, порасна и днес е хилядоглава ламя. Еволюцията си е свършила чудесно работата и ламята винаги може да се отърве от някоя от главите си, която е прекалила с пакостите и глупостите. За целта се подбират някои от анонимните главици или не толкова популярните.

Последно чудовището се отърва от главата си Живко, станал по-известен като Суджука. Неизвестен за широката общественост, но съвем небезизвестен в региона си. Необходимо и неизбежно жертвоприношение. Както се казва, ще й мине като на куче на ламята. За да продължи всичко постарому. До следващата глава. Мартинов от Добрич далеч не е първият, нито ще е последният, полегнал на ешафода на системата, от която е част. Раздялата с главите по правило се извършва достойно, деликатно. Че току виж някоя съвсем изпуши и се разприказва в повече. Показателно е, че добричлията едва ли не бе изпратен с почести от Цветан Цветанов. Всеки правел грешки, важно било как да излезе от ситуацията. А грешките му далеч не свършват с апетитните колбаси „за Бойко“. Притискал прокуратурата и полицията, отправял заплахи към свидетели и пр. Някои отказали да му клекнат и изгубили работата си, и то в полицията.

И стигаме до епохалното откровение на превърналата се в тв стар Румяна Арнаудова – не успял да уволни и прокурора на Добрич, само защото той бил назначен от ВСС. Ах, този ВСС, дето пази добрите прокурори. Този ВСС, в който напук на всякакво разбиране за разделение на властите, премиерът влизаше като у дома си, да се кара на съдиите. И те си трайкаха смирено, вместо да пуснат поне една възмутена декларация от кумова срама. Този ВСС, от който летят есемеси към другите власти по време на заседания. Този ВСС, чийто мандат изтича наесен, ще запомним като инкубатор на скандали и малодушен крепител на статуквото. И как да е иначе, щом ламята е пуснала главите си и там, и накъдето погледнете.

Най-голямата гордост на българския мъж през 90-те, бе да има снимка, как пие на тежка маса с братя Илиеви и подобните им. След това да се умилява, какви мъжкари са били и как вече няма такива, а ако имаше, ех, ако имаше...Тези развълнувани хора от трапезните снимки с мъртви босове днес градят капитализма в измъчената ни родина. Настанени са в съдебната система, усвояват еврофондове, коват закони, „играят“ за обществени поръчки и са вкарани в какви ли не други игрички. Те са сред главите на ненаситната ламя, която ще ги сече сама, когато стане напечено. И ще бъдат изпращани с уважение, за да замълчат завинаги.

Не се чудете, че сме на това дередже – в безвремието на последните във всичко. Ламята няма бърза работа. И не се радвайте, когато падне някоя глава. Махат я, за да остане живо туловището