Американската мечта ни убива

Децата разбират живота по доста прост начин: хората получават това, което заслужават. Или казано по друг начин: хората заслужават това, което получават

Публикувана: 6 Декември, 2017 10:05
11 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1788

Марк Менсън, "The Mission"

Американската мечта ни кара да вярваме, че трябва да преценяваме хората само по това, което са постигнали. Американската мечта индиректно насърчава хората да се чувстват оправдани, когато злоупотребяват с другите. Успехът ви прави някакъв светец, модел на подражание, който всички останали трябва да следват. Неуспехът ви превръща в плебей, в пример за това, което всички останали трябва да се опитат да избегнат.

Това пише Марк Менсън от "The Mission", цитиран от сайта „Гласове“.

Представете си, че отново сте дете и искате да продавате лимонада във вашия квартал. Поставяте на малкия си щанд картонена табела, написана с цветен молив, и се захващате за работа.

На първия ден идва един човек, който купува лимонада. След това на втория ден идват двама души. На третия - трима. На четвъртия - четирима. В рамките на един месец вие продавате лимонада на десетки хора всеки ден и търсенето просто продължава да расте.

Но става още по-добре. Не само целият квартал иска да опита вкуса на вашата сладка, цитрусова напитка, но цената на лимоните като че ли поевтинява. В началото можете да купите за един долар пет лимона. Следващата седмица можете да купите осем за един долар. След това на по-следващата може да купите дванадесет. И така нататък. След няколко месеца вие сте машина за правене на пари от лимонада.

Разбира се, вашата магическа лимонада се прочува в квартала. И съвсем скоро други деца поставят свои лимонадени щандове около вас.

Но това няма значение, търсенето просто продължава да расте. Така че приветствате тези други деца. Казвате им: „Това е кварталът на възможностите, където всеки може да продава лимонада и да печели пари.“ Междувременно, сякаш с помощта на магия, все повече хора се появяват всеки ден, за да си купят лимонада, а цената на лимоните просто става по-евтина.

Вие и другите деца осъзнавате нещо: че не е възможно да не правите пари в този квартал. Единственият начин да не печелите пари е да бъдете мързеливи или напълно некомпетентни. Вашите лимонадени възможности са ограничени само от времето и енергията, която сте готови да вложите. Границата стига до небето и единственото нещо, което стои между вас и вашите мечти за лимонадено богатство, сте вие.

Не е изненадващо, че започва да се формират мнения относно квартала. Носят се разкази за деца, които продават много лимонада и други деца, които не го правят. Това дете е гений и продава лимонада 20 часа на ден. Онова дете е загубеняк, който не може да продаде и ледена вода в пустинята, да не говорим, че вероятно изпива половината от собствената си продукция.

Децата разбират живота по доста прост начин: хората получават това, което заслужават. Или казано по друг начин: хората заслужават това, което получават. И ако искат нещо по-добро, те би трябвало да са по-умни и / или да работят по-усърдно за това.

Минава време. А новината за този квартал на магическа лимонада – понастоящем обслужващ хиляди клиенти ежедневно, започва да се разпространява надлъж и нашир. Децата прииждат с автобуси от далечни квартали, за да опитат късмета си в света на лимонадата. Те заемат най-лошите работни места, изстисквайки лимони и изхвърляйки боклука, защото знаят, че с безкрайните възможности в квартала на лимонадата, просто е въпрос на време да прогресират и да започнат да правят добри пари сами.

Това продължава с месеци и децата в квартала започват да осъзнават нещо друго: че кварталът им е специален. Изглежда, че е избран от Бога. В края на краищата, ако децата прииждат с автобуси от целия град, само за да продават капки лимонада тук, трябва да има нещо наистина специално в наличните възможности. Децата тук имат много повече пари. Те работят два пъти повече, отколкото децата на други места. Това наистина трябва да е изключително място.

Но един ден нещата започват да се променят. Първо чувате, че японските деца в града са разбрали как да произвеждат два пъти повече лимонада за половината от цената, което прави невъзможно да се конкурирате. След това се появяват слухове, че масовият приток на бедни китайски деца подбива цените ви и краде клиентите ви.

На второ място, някои от по-успешните продавачи на лимонада са обиколили наоколо и са изкупили по-малко успешните лимонадени щандове. Така че вместо стотици деца, независими продавачи на лимонада, има около десетина свръхбогати деца, които контролират по-голямата част от пазара на лимонада. И за да намалят разходите и да постигнат добра възвръщаемост за своите инвеститори, те започват да плащат на работниците по-малко за същата работа. Но вместо да кажат това на децата, те им казват да работят по-усърдно. В края на краищата хората заслужават толкова, колкото си изкарат, нали?

Отначало това се случва бавно. Но след това реалността неизбежно настъпва: децата в квартала правят по-малко пари, въпреки че работят по-усърдно и по-дълго от всякога.

Но убежденията се разминават с реалността. Хората, които значително отслабват, години наред смятат себе си за непривлекателни и с наднормено тегло. Хората, на които са се присмивали като малки, се превръщат в непретенциозни възрастни, които постоянно подценяват способността на другите да ги приемат.

И с убежденията се случва по същия начин. Икономическата реалност на лимонадените щандове сега е променена и това не е светла перспектива. Но убежденията на децата продължават да съществуват: основнните убеждения не се променят.

В резултат на това започват взаимните обвинения. В края на краищата убежденията не могат да се винят. Някой друг трябва да е оплескал нещата.

Образованите деца, които бяха отделили време и пари за придобиване на научни степени в областта на изстискването на лимони и уличните продажби, гледаха на децата без образование като на слабоумни и по-низши глупаци, които сами са виновни за нещастието си. Усърдно работещите деца, които започнаха от нулата, се обърнаха към децата с повече късмет, на които им бяха предоставени първите лимонадени работни места, и ги обвиниха, че са привилегировани и неподготвени за неуспехи. Скоро кварталът се обърна срещу себе си и започна да се самоунищожава. Бяха начертани бойни линии. Родиха се фракции. Фракции, които бяха политически, крайни, ревностни и противоречиви. И все пак основнaта презумпция остана. Светът се промени, но презумпцията не.

Американската изключителност

От самото начало американците винаги са се мислели за изключителни. И по много начини Съединените щати са били едно историческо изключение.

По принцип няма друг такъв момент от световната история, когато на група от сравнително добре образовани и трудолюбиви хора е бил предоставен един слабонаселен континент, пълен с природни ресурси, обграден от два огромни океана от всяка страна, които да го защитават от всякакви потенциални нашественици.

Да, през първите 300 години от историята си САЩ бяха лимонадения щанд, където все повече и повече клиенти се появяваха магически. И ако цивилизациите в Европа и Азия нарастваха, достигаха върхови точки и умираха много пъти, на хората от Съединените щати никога не се е налагало да се занимават с подобни ограничаващи фактори. Икономическите възможности и прогреса изглежда бяха дар от Бога - такава даденост, при която поколения хора идваха и си отиваха, без да се сблъскат с живота без нея.

Стремглавият възход на САЩ като световна суперсила се случи поради сливането на четири уникални фактора, от които те значително се възползваха:

- Неограничена земна площ — От самото начало САЩ се радват на постоянна експанзия. Отне повече от 100 години от създаването на страната, тя да се разпростре от „море до блестящо море“. През 20-ти век САЩ добавиха територии от Карибите и Тихия океан, най-вече Хавай и Аляска. Евтините и плодородни земеделски земи винаги са били в изобилие. Природните ресурси също изглеждаха безкрайни, имаше огромни запаси от петрол, въглища, дървен материал и благородни метали, които все още се откриват и до днес.

- Неограничено количество евтина работна ръка  —  В по-голямата си част Съединените щати са останали слабонаселени през цялата си история. Всъщност това било истински проблем за бащите-основатели и те считали, че трябва да привлекат постоянен поток от имигранти от цял свят, за да развият стабилна и самозадоволяваща се икономика. За целта те създали демократична система, която насърчавала предприемаческия дух и привличала талантите. Това създало безкраен приток на евтина работна ръка, което продължава и до днес. И това е така, без дори да споменаваме онази дреболия, наречена „робство“, която имахме за известен период.

- Неограничено количество иновации  —  Може би еднинственото нещо, което американската система е възприела по-добре от всичко друго е, че тя е създадена да възнаграждава изобретателността и иновациите. Ако дойдете с най-новата, най-великата идея, ще бъдете възнаградени за това тук и то повече от където и да било другаде. Много от големите технологични постижения през последните няколко века са дело на блестящи имигранти, които САЩ са привлекли в своята държава.

- Географска изолираност  —  Цивилизациите в Европа и Азия са били обект на нашествия, владичества, нови нашествия, нови владичества, лашкани напред-назад от вълните на историята, култури и народи са изчезвали от картата неведнъж. Всеки път унищожението е връщало обществото назад, принуждавайки го да преосмисли себе си, докато се възстановява.

Но не и САЩ. Просто те са били твърде далеч. Искам да кажа, че ако сте Наполеон, защо да натоварвате куп скъпи кораби и да плавате няколко седмици, когато може просто да нахлуете в Италия, например утре?

В резултат на това САЩ получиха усещането, че са изолирани от света. С изключение на Пърл Харбър (за което Японската империя положи много усилия), просто е невъзможно да ни достигнете.

Американците приемат това за даденост. Но ефекта на географската изолираност не може да бъде преувеличен. Още преди няколко десетилетия голяма част от Европа се опасяваше от застрашаващо нашествие от изток. По дяволите, някои европейски държави все още се страхуват от това нашествие.

Идеята за американската мечта се роди от тази пресечна точка на добро благосъстояние, изобилни ресурси, огромни количества земя и творческа изобретателност, извлечени от целия свят.

Американската мечта е проста: това е непоколебимото убеждение, че всеки - вие, аз, вашите приятели, съседите, баба Върна, може да преуспее, това само изисква правилното количество работа, изобретателност и решителност. Нищо друго няма значение. Няма външна сила. Няма моменти на на лош късмет. Всичко, от което някой се нуждае, е постоянна доза упоритост и усърдна работа. И вие може да притежавате огромна и внушителна къща в предградията с гараж за три коли ... мързеливци такива.

А в държава с непрекъснато нарастващ брой потребители на лимонада, неограничено разрастване на собствеността върху земята, неограничено разширяване на пазара на работна ръка, неограничено увеличаване на иновациите, това беше вярно.

До скоро…

Американската мечта е в застой

В бъдеще хората вероятно ще посочват терористичните атаки от 11-ти септември като преломен момент, след който САЩ започнаха бавно слизане от пиедестала на глобалното господство. Но истината е, че силите, които влошават положението, действат в страната от десетилетия насам.

Средният американец е по-зле от това, което е бил преди едно поколение по почти всички основни статистически показатели. Някои специалисти обвиняват по-младите поколения, заявявайки, че те са привилегировани, егоцентрични, прекалено погълнати от смартфоните си, за да работят, и докато може би има зрънце истина в някои от тези роптания, данните показват че не в децата се състои проблема.

САЩ

Въвеждане на коментар към статията
Име (като гост):


Напишете кода от картинката КИРИЛИЦА
(само главни букви)
Визуална кептча
Коментар с регистрация »
Коментар:
Много екстри за регистрирани потребители
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.

Ловци на бисери
Съпругата на Доналд Туск
Съпругата на Доналд Туск смята, че един Доналд е повече от достатъчен на света, визирайки възможността Доналд Тръмп да спечели президентските избори в САЩ
Един Доналд е повече от достатъчен"

Още бисери