България изчезва, чиновниците се множат

След сто години всеки може да си има персонален чиновник

Публикувана: 21 Юни, 2018 08:27
42 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 5248
Главен редактор
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Скандалът с летящата зам.-министърка, изхвърчала като пореден анонимен бушон от кабинета, дава повод да хвърлим поглед към света на Негово Величество Чиновника. Свят, който се разширява като черна дупка на фона на демографската катастрофа у нас. Няма да вадим калкулатор и да пресмятаме командировъчните на средния бюрократ. Цифрите са кръгли и лесни за елементарни операции.

През 2009 г., когато дебютантите на политическата сцена от ГЕРБ поеха властта, чиновническият апарат у нас наброява 116 000 души. Населението на страната по онова време е 7 660 000. След 9 години и водопад от обещания и клетви за свиване на административния апарат, пейзажът изглежда печално - населението е намаляло до 7 001 000, а чиновниците са се увеличили с близо 25 000 и вече наброяват 140 000.

Разбира се, те не са се увеличили сами, а някой ги е назначавал, докато 660 000 от нас са изчезвали - кой към оня свят, кой към чужбина. Това е равносметката след три незавършени мандата на ГЕРБ, един печален опит на БСП да кара влака и няколко служебни кабинета между тях, които вече никой не помни. Българинът бяга или умира. Ако горните темпове се запазят, след около 100 години броят на населението ще е равен на този на чиновниците. Всеки ще си има персонален чиновник, който да си го обгрижва административно, да му вади документи "на едно гише", без опашки, крясъци и високомерие. Кеф, а?! Вероятно ще намалее и корупцията, но това е деликатна материя и не се наемаме да гадаем.

Чиновническият апарат не може да бъде свит по една единствена причина - той е функция на политиката и еманацията на демокрацията - свободните избори. Неизменно след избори из сумрачните ведомствени коридори плъзват активисти, дали своя принос за победата. Хора от кол и въже - едни тичали да лепят плакати, други уреждали зали, кебапчета и наливно вино, трети убеждавали с добро, разбира се, населението, кой е правилният му избор. Спонсори, изпаднали от листи клетници, обикновени ятаци, тарикати, калинки, роднини на роднините на роднините...

Тези хора може да не успеят да изготвят читав проект, който да докара пари в някой западнал край на страната или ще ви бавят преписките от некадърност или алчност. Но пък няма да забравят коя партия ги е "направила хора", слагайки ги на държавна ясла. И като умножим броя на тези люде по този на членовете на семействата им, управляващите си създават цяла армия за безоткатно и правилно гласуване на избори. Далеч по-многобройна от истинската ни армия. Към нея прибавяме и т.нар. вечни чиновници, които обикалят с бързовар още от Живково време и продължават да наричат кабинетите "канцеларии". Те нямат абсолютно никаква причина да гласуват за някой, който някакси може да разруши канцеларското им безвремие.

Това е основният детайл във вечния двигател за изборни победи на ГЕРБ - цветанум мобиле. Цветанов нито е гений, нито магьосник. Разчита на лоялността на чиновника към партията, която го е курдисала на бюрото. И засега я получава.

"Трябваше да бъда в Чили безплатно. В последния момент ме пратиха в Ню Йорк...", простодушно отрони Росица Димитров със зачервени очи. Клета съдба чиновническа. А какво щеше да прави в Чили безплатно? Дали пък нямаше да ни доведе някой Пиночет? Нали народът така си представя справедливостта и възмездието - как генералът събира чиновниците на един стадион, за да...поспортуват...

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери