Богатите лъжат повече?

Било по шосета и аутобани, в магазина или при сделки - богаташите по-често нарушават правилата, по-често са склонни да хитруват, лъжат и мамят. Предубеждение, ще кажете. Съвсем не, отвръщат учените. Ето аргументите им, изложени от Дойче веле:

По-заможните имат по-малко морални задръжки от бедните, те по-често са склонни да не спазват реда, да прибягват до машинации и измами. Това сочат резултатите от няколко експеримента, представени от американски учени в списание "Proceedings of the National Academy of Scienes".

Действително ли обаче моралът е категория, която се определя от социалното положение? Не са ли склонни понякога и бедните към непочтени прояви? И ако заможните по-често погазват морала, не се ли крие причината за това в едно всъщност общочовешко качество - алчността?

Моралът е за другите

Във всеки случай наблюденията сочат, че притежателите на скъпи коли често се държат на аутобана нагло и безпардонно. В сравнение с притежателите на коли средна класа, те по-често нарушават правилата на уличното движение, по-често натискат клаксона и дават газ. Нещо повече: хората с тлъсти портфейли послъгват и мошеничестват много повече от хората със скромни доходи.

Експериментите на учените доказват, че където могат да се спечелят пари, там социално по-издигнатата прослойка не се церемони много с морала. Заможните участници в експеримента признават, че нямат никакъв проблем да задигнат например хартия от фирмата, да свалят на компютъра си софтуеърна програма, за която не са платили, а даже и да шпионират конкурентна фирма. Получат ли по грешка по-голямо ресто, отколкото им се полага, те не се колебаят нито за миг да го задържат и да не кажат нищо на продавача.

На пръв поглед това може да е изненадващо, защото по-бедните всъщност са в по-голяма финансова нужда и може да се очаква, че ще са по-изкушени да послъжат или измамят, за да си осигурят онова, което не им достига. Само че склонността към неморални постъпки се определя не от социалното положение само по себе си, а от отношението на хората към алчността. Богатите не възприемат тази човешка черта в отрицателна светлина. Ориентираните към печалба фокусират вниманието си в много по-голяма степен върху собствените интереси, а това ги кара да възприемат алчността като положително качество, заключават учените.

"Добрата" алчност

Само че и социално по-слабите могат да се изкушат да се държат непочтено. В един от експериментите учените накарали участниците да посочат три предимства, които има според тях алчността. Нарочно била избрана подвеждащата дума "предимство", която внушава, че това качество е положително. Въпросната дума действително подтикнала някои от участниците, принадлежащи към по-слабия социален слой, да признаят, че не са против жаждата за притежание и всъщност не биха се отказали да придобият едно или друго нещо чрез някоя дребна измама.

Склонността към нечестност, лъжи и хитруване, заключават учените, е налице и у по-бедните. Разликата спрямо богатите е вероятно в това, че последните не само са склонни към непочтености, а и действително ги вършат.