Проф. Михаил Константинов: Когато войната свърши

Реалните загуби стават известни едва години след края на бойните действия

Един от най-спорните въпроси във войната между Русия и Украйна е този за загубите. Колко са загиналите? Коя страна плаща по-висока цена в тази безумна гражданска война? Доколко можем да вярваме на публикуваните оценки? Проблемът е, че данните са непълни и манипулирани. И двете страни не публикуват точни официални сведения за своите загуби. В резултат на това публичното пространство е пълно със съмнителни оценки и откровена пропаганда.

Това коментира за "Труд" проф. Михаил Константинов.

Западните аналитични центрове оценяват руските загуби по-високо от украинските в съотношение 2:1 или дори 2,5:1. Според тези оценки към края на 2025 г. Русия е понесла около 1,0-1,2 милиона общи загуби (убити, ранени и безследно изчезнали), докато украинските загуби се оценяват на около 500-600 хиляди души. Независими руски изследователи потвърждават тежките руски загуби. На пръв поглед това изглежда убедително. Но някои факти поставят под съмнение тези оценки. Един от тях са многократните размени на тела на загинали военнослужещи.

Сведенията са за силно асиметрични размени, при които Русия предава значително повече тела на загинали украински военнослужещи, отколкото получава обратно, при това в отношение 10:1 и даже 20:1. Само по себе си това не доказва по-високи украински загуби, тъй като броят на върнатите тела зависи от много фактори: контрола върху бойното поле, възможностите за евакуация, процедурите по идентификация, динамиката на завзетите и загубени територии. Все пак подобни съотношения са твърде показателни, не могат да бъдат игнорирани и пораждат основателни въпроси.

Друг важен фактор е мобилизацията. В Украйна е въведено военно положение, мъжете в мобилизационна възраст са силно ограничени да напускат страната и те бягат през границите както по времето на Съветския съюз. Широко се разпространяват видеозаписи на принудително мобилизиране, популярно като „бусификация“. Самите украински медии и международните наблюдатели признават, че мобилизационният процес е източник на сериозно обществено напрежение и даже на силови сблъсъци с населението. В Русия подобни масови видеосвидетелства липсват. Това не означава, че мобилизационен натиск там не съществува. Русия използва комбинация от финансови стимули, доброволчески договори, регионални квоти и други механизми за попълване на армията, включително като рекрутира най-бедните и/или криминално проявени руснаци. Въпреки това разликата в публично наблюдаваната картина е очевидна и това се използва като аргумент, че украинските загуби са по-високи от официално приеманите на Запад.

Тук се сблъскват два подхода. Първият се доверява на оценките на западните разузнавания, аналитични центрове и независими изследователи. Вторият отдава по-голяма тежест на косвените признаци: мобилизационния натиск, размяната на тела, демографските ограничения и наблюдаваните социални процеси. Истината е по-сложна от всяка от тези две крайности. Не е сигурно, че руските загуби са два или три пъти по-високи от украинските. Но също така няма надеждни доказателства, че украинските загуби са по-големи от руските. Засега и двете тези остават недоказани. При тази ситуация една работна хипотеза е приблизително равенство на загубите. Това не означава, че такава оценка е вярна, а само че тя не противоречи на наличните факти и може да служи като отправна точка до появата на по-надеждни данни.

Историята показва, че реалните загуби стават известни едва години след края на бойните действия. Архивите се отварят, статистиката се прецизира, а пропагандните твърдения постепенно отстъпват място на документите. В случая с войната в Украйна окончателният отговор няма да бъде даден от днешните новинарски заглавия, а от историците на бъдещето. Засега можем да кажем само едно: независимо от точните числа, цената на конфликта е огромна и за двете страни. А зад всяка статистика стоят човешки животи, семейства и съдби, които никоя таблица не може да опише. И сега е време за една страшна прогноза, която винаги се е сбъдвала в човешката история.

След края на войната (а такъв непременно ще дойде) и двете държави ще осъмнат с милиони демобилизирани мъже и жени, преминали през ада на окопите. Осакатени или не физически, те всички ще са с тежки психически травми и с нисък, или никакъв праг пред убийството. Част от тях ще се окажат тежко въоръжени. Само в дните след руската инвазия през февруари 2022 г. властите в Украйна раздадоха стотици хиляди единици автоматично оръжие на населението за самоотбрана срещу окупацията. Не се знае къде е сега това колосално количество армейско въоръжение. И докато демобилизираните руснаци ще се завърнат в сравнително изолирана зона с труден изход към Европа и света, демобилизираните украинци ще се окажат в една отворена към Европа държава. През 2014 г. Украйна беше обявена за най-корумпираната държава в Европа. През 2026 г. положението там няма как да се е подобрило. Така че казусът „Баба Алино“ ще ни се види като детска игра в сравнение с това, което ни чака. И нас и Европа. Дано не съм прав.