Кой ще гласува за Гаук?

Ако всичко върви по план, членовете на Федералното събрание ще могат набързо да приключат с избора на новия президент и да си тръгнат от Райхстага. А бързината ще се дължи не на последно място на рутината - за три години Германия избира вече трети президент.

Мандатът на федералния президент е пет години, максимално възможни са два. Предишният държавен глава Кристиян Вулф обаче се задържа само 598 дена на поста - наложи му се да подаде оставка заради многобройните афери, в които се оказа забъркан. Това е и най-краткото президентство в историята на Германия. Преди Вулф Хорст Кьолер също подаде оставка в началото на втория си мандат през 2010, след изразени в интервю съмнения за мисията на Бундесвера в Афганистан.

Проблемът с местата

Рутина или не, свикването на Федералното събрание струва 1 милион евро и е свързано с много труд - тежък физически. Креслата на депутатите в пленарната зала трябва да бъдат демонтирани и заменени от по-тесни металически столове. Защото освен 620-те депутати в Бундестага, трябва да има място и за делегираните избиратели от 16-те федерални провинции, т.е. още 620 души.

Макар всичко да е точно регламентирано, този път има и открити въпроси. Къде, например, трябва да седне Йоахим Гаук, общият кандидат на ХДС, ХСС, СДП, Либералите и Зелените? Той не е член на Федералното събрание и при това положение би трябвало да заеме място на трибуната за посетители. Коя фракция трябва да предпочете Йоахим Гаук, след като е предложен от всички партии в Бундестага? Или ще чака до канцлерката резултатите от гласуването?

И Ото Рехагел ще гласува

От началото на 70-те години в Германия съществува традицията за избиратели във Федералното събрание да се изпращат известни личности. Така е и този път. Известната актриса Зента Бергер, например, е излъчена от Социалдемократическата партия. Партията на канцлерката Ангела Меркел пък изпраща като избиратели известния телевизионен водещ Франк Елстнер и футболния треньор Ото Рехагел.

Редом до популярните фигури ще има и съвсем обикновени хора, също целенасочено изпращани от партиите за делегати. Една от тях е Мевлюде Генч, която през 1993 година оцеля, след като дясноекстремистки фанатици подпалиха дома й в Солинген.