Райчев: Няма да има революция, това не е времето на Виденов

Андрей Райчев, социолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

- Започнали като протести на майките на деца с увреждания, акциите на гражданското недоволство обхванаха несъгласните с промените при застраховката „Гражданска отговорност“, по-високите данъци за старите замърсяващи коли и преляха, засега все още, в локални бунтове срещу управлението на страната, срещу правителството, срещу парламента и срещу всички партии в него. До какъв изход ще доведат, очакваме да разберем от анализа на социолога Андрей Райчев.

- Само че в никакъв случай не очаквайте да кажа до какъв извод ще доведат.

- Ще съборят ли правителството протестите, господин Райчев?

- Има теоретически, тъй като не мога да гадая, има теоретически три варианта. Разбира се, има вариант просто нищо да не се случи, но това не ми се вярва да стане. Единият вариант е да се преформатират политическите сили, да се опитат в рамките на този парламент да направят нещо ново. Другият вариант е да отидат на правителство на малцинството. Това е много по-трудно, но би могло теоретически. И третият вариант е нови избори. Това са трите възможни изхода. Те не са следствие на някакъв анализ. Просто такива са формите на демокрацията, в която живеем. Кой ми се вижда по-вероятен не мога да ви кажа, защото вие много добре казахте – протестът беше протест срещу съвсем конкретно нещо първоначално. А първоначално не беше и протест, първоначално имахме последната година – година и половина ежеседмични скандали. Всяка седмица се бележи с някакъв скандал. Тук като се започне с, ако помните там, оградата на границата, пък се стигне до абсурдното, че я обявиха за въпрос на национална сигурност и тайна дали тя има дупки или няма, който снима тази ограда да покаже на българите, че са си дали парите за нищо и т.н., и т.н., минаваме през какви ли не разнообразни скандали, измежду които Истанбулската конвенция, после имаше ЧЕЗ, помните, спря националният регистър. Те бяха може би сто, хайде да не кажа голяма дума, но 50 бяха със сигурност. Обаче те бяха само скандали, просто както в едно семейство си крещят хората и викат, повишават си глас. Господин Симеонов изигра една завидна роля, с която ще остане прославен в българската политика – той изигра роля на мост между скандала и протеста. Това, което стана, беше, че той си позволи една абсолютно излишна, никой не го и питаше, от сърце ли го направи, от душа, така да се каже, безплатно, обиди едни хора, които са и без това обидени от живота много – майките на деца с увреждания. Това преля. От този момент тръгнаха скандалите и протестите. Не просто да пишат медиите, не просто хората да псуват пред телевизорите, а просто се изсипаха на улиците. И това също нямаше може би да стане мост, ако господин Симеонов не беше го затвърдил. Той каза: няма да се извиня и т.н., до момента, когато каза: извинявайте. Преди това беше казал, че и да се извини, няма да е искрено. Това беше мостът към протеста. Следващият протест беше за увеличението на бензина, но всъщност много бързо прерасна в протест срещу всичко. Тези над 50 града, в които гледахме някакви хора да се събират и да затворят пътищата, те започнаха от „не сме съгласни с бензина, не сме съгласни със застраховките“, това страшно бързо прерасна в протест въобще. При това, естествено, цялото се раздели веднага. Едните казаха: ама ние сме правителството да оправи нещата и му даваме една седмица. Другите казаха: нищо не искаме да оправят, нови избори, но смяна на системата. Което също така изключително абстрактно звучи, защото в какъв смисъл, да няма демокрация ли повече? И в тази обстановка живеем. Вие искате нещо да предвидя. Аз ви казвам, ние трябва да видим, какво ще стане. Това ще продължи ли, това ще ескалира ли или ще бъдем свидетели на една по-продължителна фаза, при която всеки ден някой някъде протестира.

- Ето това е въпросът, който стои в момента, господин Райчев – дали тези протести имат потенциала да прераснат в малка революция, например?

- Не. Ще ви кажа защо. Отсъства материалният фактор. Това не е времето на Жан Виденов, когато доларът ставаше от 2, пък по 4, пък по 6, накрая стана по 1000 лева. Това не е тази ситуация. Тогава имахме малка революция. Тогава населението отказа да съществува в ужасните условия и господин Виденов беше принуден да напусне по спешност. Не можа да намери формата удачно и ако помните, накрая парламентът падна и хората се поуспокоиха. Казвам поуспокоиха, защото на дошлата нова власт й трябваха също няколко месеца, за да успее да спре малката революция, както вие казахте. Това едва ли ще стане сега. Още повече, че изходът, ако започнат такива работи, силови, сме го виждали вече. Борисов един път слезе от власт, защото, помните, тогава се казваше, не беше съвсем, преувеличено беше, малко се проля кръв. Просто разбиха главата на едно момче, той видя, че работата отива към някакви такива неща и каза: не, аз така няма да управлявам. Значи, ако се тръгне в тази посока, Борисов веднага ще слезе, аз съм сигурен. Не е човекът, който иска да седи насила на власт. Засега мълчи, надявайки се може би да получи време и да може пак да вземе инициативата. Да вземе инициативата, имам предвид да заговори, тъй като той винаги е бил майстор на интерпретацията на нещата. Той успява да обясни фактите така, че народът да гледа на него като на една надежда. Дотук не успява. Но не е ясно, още не е казал нищо. Това казване може да има много различни форми – от „ето тези са виновни, те симулират народно недоволство“ – от тази наивна форма, до „извинявайте, виновен съм, ще се оправя еди как си“, до „развалям правителството, търся нова формула“, през нови избори. Първите три неща, с които започнах. Но той не е изиграл първия си ход. Тази партия не е започнала още.

- Докато стигне до този ход, ще успеят ли управляващите да потушат напрежението и да приберат хората от улицата?

- Първо, те не са в момента на улицата, а пресвятква в различни градове. Ще видим следващия уикенд, какво ще стане. Това не зная, може пък да отшуми. Не ми се вярва. Идва зима, цените растат, има инфлация. Не е някаква чудовищна инфлация, но инфлация реално има. Имайте предвид, че няколко години не само, че нямаше инфлация, имаше дефлация. Не се подобрява положението през зимата, идват сметките за парното – всичките фактори не ми говорят, че би могло да разчитат управляващите само по себе си да загасне. Но може и да загасне. Тук въпросът е – до Коледните празници има още 40 дена и могат ли те да издържат тези 40 дена. Така стои този въпрос. Въпросът с всяко народно недоволство и всяко такова пламване звучи така – могат ли да се доберат до някакъв спасителен бряг и как ще действат. Не си личи, между другото, вътрешните противоречия да се усилват. Ако забелязвате, правителството усили консолидацията си. Няма да застане един министър и да каже – ей, този Симеонов, той направи цялата работа и т.н., някакви обвинения вътрешни. ГЕРБ не показва пукнатина. Това говори в полза на това, че ще издържат.

- Какъв е профилът на протестиращите? Кои протестират?

- Това е въпрос, на който прецизно ще отговорят социолозите след време. Но това, което личи с просто око, е много важно – профилът е съвсем нов. Досега бяхме виждали три вида протести, този е четвърти вид. Значи, бяхме виждали кои видове протести? Първо през 90-те години гледахме политически протести – червени, сини, турци и т.н., които помните, това е преходът с неговата политизираност. Това беше политическият протест, който беше на основата на определен вид идеология – антикомунизъм и т.н. Втората вълна беше протестите на неимуществените хора. Той започна така. Това бяха едни хора, които просто не можеха да си плащат тока. Властта беше направила глупава грешка да обедини сметките за тока за два месеца. И те преди Нова година вече си бяха изхарчили парите, а получиха през януари едни много големи сметки, които обединяваха два месеца или 45 дена, нещо подобно, не издържаха на това и излязоха на улицата бедните. Това прерасна по-късно в голям протест, там главно някои малки партии се възползваха и започнаха да събарят правителството, успяха да го съборят. Третата вълна, която сме гледали, това е Орешарски и компания, които паднаха, или по-точно не паднаха, но бяха поставени под много тежка протестна вълна, това бяха т.нар. умни и красиви, тоест градската интелигенция. Това не е нито първият, нито вторият, нито третият вид. Очевидно това не е политически протест, те тепърва размишляват за политика, тоест тук бунтът предшества идеята. Между другото, всеки истински бунт предшества идеята. Първо започва бунтът, после става ясно, за какво е той. Второ, това не е социално-класово явление от типа бедни-богати. Това не са бедни хора въобще, които виждаме. Това са заможни хора, те са шофьори, те са пътуващи, имат коли, купуват си редовно бензин и т.н. Въобще не са хора, които са на границата на някакъв недоимък. Те не казват „аз съм беден, аз нямам 5 лева“, а казват „аз не искам да ми взимаш тези 5 лева“. И третото, това не е софийско явление, бих казал даже много несофийско явление, защото в София, в сравнение с провинцията, в случая няма нищо, сравнително нищо. Има някакви искри, но искрите от там са много по-силни – и в Благоевград, и в Търново, и във Варна и т.н. Както виждате, нищо от досегашното. Средна класа, мен ако питате, средна класа не в научния смисъл на думата, а в обикновения смисъл – хора живеещи средно, биващи сравнително заможни. И протестът е насочен не срещу определена политическа сила, а срещу елита въобще. Това не бяхме го виждали.

- Има ли организатор? Тоест стихиен ли е протестът или има и сценарий?

- Разбира се, че има 15 сценария, нали, всеки си прави някакви сметки. Но това е вторично – в смисъл „възползваме се от пожара“. Значи, вече се появяват някакви местни лидери, примерно във Варна, които казват еди какво си, еди какво си. Да речем Костадин Костадинов каза изречение забележително, между другото: „Вече не просто оставка, вече съд и затвор“.

- Да, над това и аз се замислих – „Оставка, съд и затвор“. Какво означава тази градация?

- Мога веднага да ви отговоря. Аз не съм против протестиращите хора по принцип, но в случая да се каже „съд и затвор“, означава да се има предвид, че няма съд. Защото, ако има съд, може да има затвор, може да няма затвор, в зависимост както реши съдът. Ако има съд и затвор автоматично, просто има затвор, няма съд. Тоест този принцип между другото е на Яне Янев. Яне Янев точно този лозунг издигаше – мястото на всички мои конкуренти, казваше той, не е в парламента, а в затвора. И даже ни показваше един макет. Това, разбира се, е човек, който иска да се възползва от протестите, да ги оглави, но в никакъв случай той не ги е организирал. Тези хора, както ги гледам на улицата, никой не може да ги организира. Те не представляват някаква единна маса, нито пък биха се съгласили да бъдат организирани. Но градусът на напрежението е достигнал много висока отметка и политиците няма как да не се съобразят. Особено малките партии се радват на това, защото виждат своя шанс, това може да излъчи лидер. Ние и в трите посочени случаи гледахме как се излъчват лидери. При политическите протести това бяха лидерите, които досега ни управляват, а при следващите два вида протести се излъчиха локални лидери, които танцуваха едно лято, да кажем.

- ГЕРБ сочи президентът Румен Радев и БСП като основни фактори, които стоят зад протестите и провокират напрежение.

- Те казват това, за да могат малко от малко да прехвърлят нещата от себе си на всички и да добият нещата по-безопасен за тях характер. Ако това бяха протести, организирани от БСП, камо ли от президента, който въобще не може да организира каквото и да било, бидейки президент, това щеше да бъде много лесен за тях въпрос. Щеше да опре само до това – хайде да направим ново преброяване, нови избори, и ето, ние пак победихме. Но не е така. Разбира се, че и БСП, и ДПС, и президентът в съвсем трети смисъл, насочват протестите, смятат тях за основателни и се надяват на някакво политическо разместване – това е факт. Дума не може да става, че това са организирани от БСП хора. Дума не може да става.

- Изпуснат ли е духът от бутилката или политическият елит е изтървал юздите на народа си? Ето този въпрос съдържа в себе си и реакциите на различните политически сили, особено на тези в парламента. Те не се ли уплашиха, този бунт не ги ли свари неподготвени?

- Със сигурност ги свари неподготвени, защото те не могат да разберат, защо някакъв бензин изведе хората? Но това беше искрата, която подпали много нагретите въглища. Аз неслучайно говорих – 50 скандала един след друг. 50 скандала, от които ясно личи, че нищо не се решава, а само се крещи, вика се и си остава както властта направи. 50 скандала без изход водят до това. Дали са изпуснати юздите? Много се надявам да не са. В смисъл, че хората няма да се втурнат през глава по площадите. Но има един момент, в който ситуацията би могла да стане и неуправляема. Би могло. Не се е стигнало до там, не е близо даже до там, но има и такъв сценарий. Тогава става хаос, както сме гледали с историята с хиперинфлацията. Разбира се, не забравяйте, хиперинфлацията си беше страшен бич. Хората не знаеха какво да правят на следващия ден. Тук няма такова обедняване. Освен това имаше страшна деморализация на БСП тогава, 1996 година, тя се чувстваше много виновна и прочие. ГЕРБ сега не излъчват това ниско самочувствие, така че не сме стигнали чак до там. Но съдбата чука на вратата. Няма никакво съмнение.

- Дали ГЕРБ не се безпокои именно от това почукване и че вече той няма да може да отреагира на следващи избори със същия успех, както при предишните варианти – оставка, избори и прави правителство; оставка, избори и прави правителството?

- Не, вижте, оставка, избори, правителство няма нищо страшно. Не е там въпросът. Въпросът е, че хората схващат властта като лъжлива, излъчената от самите тях власт като лъжлива. Те това казват – вие ни лъжете, вие сте там не за да ни управлявате, както сме ви казали, както сме ви изпратили. Вие просто лъжете, вие крадете, вие не сте истинска власт. Все едно в едно семейство децата да кажат: „ти не си ни истинският баща, ти не си тук, за да се грижиш за нас и ние да те слушаме, а ти си тук, за да пиянстваш и да изнасяш от къщи нещата и да ги продаваш в магазина“. Ето този тип обвинение. И това е много силно обвинение.

- Тоест тезата, че избирателите на ГЕРБ протестират срещу ГЕРБ е вярна?

- Не знам. Това не знам, със сигурност не знам. На мен ми се струва, че единственият ефект, който е близо до този, който сме наблюдавали, е когато идваше Симеон. Тогава те не искаха познатите партии, някак си като казваха „искаме царя“, едни искаха монархия, други искаха република под негово ръководство, каквото и стана, трети просто искаха да счупят досегашното. Те казват – не искаме досегашното. И това беше, ако помните, вълна, която през пролетта на 2001 година заля България. Помните ли?

- Да, абсолютно го помня. Дори си мисля дали няма да сме изненадани отново от такава вълна с подобно прекрояване на политическата картина?

- Не е невъзможно, но не се вижда лидерът. Затова ви казвам, лидерът е централният въпрос. Тогава всичко отля. Те не знаеха и какво е царят, той ги изненада, между другото, той не се оказа въобще това, което те тогава си фантазираха. Едни го харесваха, други не го харесваха, това си е друг въпрос. Те не знаеха, точно какво искат, но знаеха със сигурност, какво не искат. Не искаха двуполюсния модел, както тогава народът се изразяваше – синьо-червената мъгла. Така вече постоянна смяна, вече четвърти път смяна червени със сини, с влошаващ се за тях житейски резултат. Между другото, така свърши преходът, като свърши неговият политически модел – червено на синьо. Значи, ако е вярно това, което казвам, това зависи от по-нататъшното развитие, но ако това е вярно, това просто е един етап, който ще свърши. Едни нови 18 години, тогава бяха едни 10-11 години, които свършиха, сега ще бъдат едни нови 18 години, които ще свършат и ще настъпи нова политическа епоха, така да се каже, с нови лидери. Няма да си отидат ГЕРБ или БСП, аз не казвам това, не. Както тогава не изчезнаха червените и сините. Но няма да имат тази роля и започваме да живеем друг живот. Боя се, че нещо подобно става. Постпреходът някак си е към своя край.