Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание е събирателен образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.
Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува.
Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете.
Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни.
Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София-град - нещо като преддверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.
Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца.
Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!
Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък.
Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение. Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми.
И разбира се, днес ме върнаха отново. След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент!
Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.
Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало.
Коментарът е публикуван във вестник "Труд" през 2014 г. Албена Ивайлова почина на 21 ноември 2018г. Тя беше журналист, пиар специалист и шеф на правителствения пресцентър в кабинета на Иван Костов.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Гален
13:31 23.11.2018
3 БОЖЕ!
Коментиран от #6
13:57 23.11.2018
4 ГОСТ
ЧАЛГА КУЛТУРАТА НЕ Е ПРОСТИЛА НА НИКОГО !
14:35 23.11.2018
5 гост
Германия: отиваш при произволен застраховател и заплащаш от 50евро до 100евро месечно, зависи от възраст, дали си учащ и т.н.; може да не плащаш осигуровки, но ако ти се наложи имаш шанс само в спешното, за да отидеш на лекар ти трябва застраховката, но пък може да я платиш преди да отидеш, не дължиш суми за неплатените месеци. Отиваш при лекар, дълго се чака за час обаче, подаваш си застрахователната карта и това е, след това получаваш фактура от застрахователя за какво е платено, ти не плащаш нищо, само ако вече надхвърля лимитите по договора ти, тогава. Рецептата е на хартия за аптеката, а всеки има електронно досие, лекаря го попълва и аптекаря може да види какво е изписано, има и онлайн аптеки където лекарствата се доставят до вратата. За хронично болни ако един застраховател не ти покрива дадено лекарство, а друг ти го покрива, да кажем диабет, то веднага се местиш при другия без никакви дертове. А да, ако спортуваш плащаш по-малко.
У нас всеки знае как е и ако си болен от хронично заболяване си е ходене по мъките от лекар, до аптекар, до специалист, пък чакане за вписване, пък повторен телк, все едно раковоболните се изцеляват напълно. И навсякъде плащаш, бележки, фактури и рецепти, а това, че ти теглят по сто лева от заплатата всеки месец, без да си ползвал медицинска услуга години наред тях не ги интересува. Инак циганите са затлачили медицинските кабинети с техните маймунк
15:27 23.11.2018
6 дядоЯго
До коментар #3 от "БОЖЕ!":
Явно всеки пишещ тук , смята че "народа" е някой друг .......16:49 23.11.2018
7 боцмана
18:03 23.11.2018
8 Жовот на ръба
ти дерат кожата, някакви
безмозъчни, кръвожадни
пиявици с отживяли кому-
нистически разбирания от
типа" мой човек".
18:10 23.11.2018
9 сатан
14:59 25.11.2018