ВЗГЛЯД: Как да се върнат руснаците в Русия

Изминалата 2018 година беше белязана от засилено внимание към съдбата на руските сънародници в чужбина и проблема с връщането им в Русия. Бяха казани много правилни думи за това колко слабо е организирана работата по връщането на руснаците в историческата им родина.

В последните дни на октомври Владимир Путин подписа концепцията за миграционна политика, по-точно новото му издание. Президентът описа подробностите на концепцията, като говори на VI Световния конгрес на руските сънародници, живеещи в чужбина.

„Целта е ... да създаде най-удобните условия за преселване в Русия на ... сънародници от чужбина, както и да създаде ясни правила за влизане и получаване на право на пребиваване, работа, придобиване на руско гражданство“, заяви държавният глава. „Ще бъдем щастливи както за тези, които искат временно да дойдат при нас, така и за тези, които решат да получат гражданство или постоянно пребиваване в Русия. А за тези, които са незаконно преследвани, заплашени, ние ще направим всичко, за да осигурим тяхната защита и да осигурим подслон“, каза той.

Росотрудничество и Федералната миграционна служба трябва да се ангажират с „агитация и пропаганда”, за да убедят сънародниците да се завърнат в Русия. Последните са натоварени с проверка на документите на желаещите да преместят и изготвят първични документи. За тази цел в персонала на руските посолства в чужбина бяха създадени специални представителства на Федералната миграционна служба. И в някои случаи - индивидуални точки ФМС

В разговор представител на ФМС потвърди, че тази система все още съществува и, че офисите на службата работят в посолствата в страните, с които имаме дипломатически отношения. Една елементарна проверка обаче показа, че например в руското посолство в Рига с миграцията не се занимава представител на ФМС, а представител на министерството на вътрешните работи на Руската федерация, още повече в рамките на Споразумението между Русия и Латвия от 2 юни 1993 г. „За регулиране на процеса на презаселване и защита на правата на имигрантите“ и държавната програма за подпомагане на доброволното преселване в Руската федерация на сънародници, живеещи в чужбина. Това означава, че посолството просто не разполага с допълнителна позиция, а един човек изпълнява две функции.

В същото време в страни, с които нямаме дипломатически отношения, тази работа е. По разбираеми причини, няма и дипломатически отношения с Донецка народна република и Луганска народна република. Работа в проблемни региони, агитация и пропаганда между различни групи руснаци и руско-говорящи - от представители на „старата“ емиграция до, да речем, „латвийски руснаци“ - никой не е зает.

Естествено, идеята за създаване на някаква специализирана агенция с нестандартни правомощия, която да събере в себе си тези функции.

Като положителен пример за такава работа е обичайно да се цитира израелската служба „Натив“.

Специално създадена през 50-те години на ХХ век, за да „примамят“ еврейското население на СССР. Пикът на дейностите на „Натив“ в СССР е периода от 1967 г. до края на 80-те години на миналия век, когато работата на агенцията се извършва според всички канони на нелегалното разузнаване и подривна пропаганда. СССР и повечето страни от Източния блок не поддържаха дипломатически отношения с Израел, което накрая превърна „Натив“ в категорията на специалните служби, практикуващи незаконни методи на работа.

Да вземем, например, балтийските държави - най-конфликтния регион по отношение на руското и руско-говорящото население.

В Латвия има повече от половин милион руснаци, но безработицата сред тях е значително по-висока от тази на латвийците. В същото време делът на руснаците в Латвия вече е значително по-нисък от общия им дял от населението според преброяването. Това означава, че до 40% от всички латвийски руснаци от страната просто са напуснали, но не непременно в Русия. През 90-те години много латвийски руснаци тихо научиха латвийския език, адаптиран към ролята на „вторичната нация“.

Пасивното поведение на съответните органи беше парадоксално обвързано със странната идея за запазване в Латвия на най-голямата в Русия диаспора в Европейския съюз. Това е, от една страна, има програма за презаселване на сънародници. И от друга страна, има възможност да се запази руско-говорящото население на Латвия като инструмент на политическо влияние. Причината за това „разделено поведение“ е първоначално неправилната оценка на ситуацията в Латвия, която се основава единствено на митове и спекулации.

В Естония руснаците съставляват повече от една четвърт от общото население, но делът на гражданите сред тях е не повече от 12%. В същото време делът на руските граждани, родени и постоянно пребиваващи в Естония, е около 20% от цялото руско население. Делът на така наречените неграждани постепенно намалява, но тези руснаци получават гражданство не от Русия, а от трети страни.

Естонските агенции за сигурност продължават да свързват руската общност с „инструментите на политическо влияние на Русия“, което се отразява негативно на настроенията в общността, където мнозина са склонни да правят бизнес, а не позиционират своята етническа или политическа позиция. Активистите отдавна са емигрирали. В това отношение положението в Естония е много подобно на Латвия, с изключение на това, че моралният натиск върху руснаците в Естония е много по-силен, отколкото в Латвия.

Балтийският пример е просто много характерен. Той веднага обяснява защо е необходимо да се преразгледат самите основи на работа със сънародниците.

Никой не казва, че създаването на нова държавна агенция веднага ще реши всички проблеми и сънародниците ще се втурнат към Русия като река. Това е само един от възможните теоретични начини за подобряване на работата в тази област.