Известия: Новата надпревара за Луната: Кой ще стане световен космически лидер?

От времето на американската програма „Аполо“, която доведе до шест кацания на повърхността на Луната, минаха почти петдесет години. През това време не се случи нищо по-забележително в космическата програма. "Известия" се опита да отговори на въпроса кога ще се случи новото завладяване на Луната и коя страна ще бъде първата, която ще спусне астронавтите си на естествения спътник на Земята.

„Решихме да отидем на Луната през това десетилетие и да правим други неща не защото е лесно, а защото е трудно, защото тази цел ще ни принуди да съберем и оценим нашите силни страни и способности, защото това е предизвикателство, което сме готови да приемем, задача, която не искаме да отлагаме и, с която възнамеряваме да се справим успешно, както с всички останали ...“

Джон Кенеди казва тези думи на 12 септември 1962 г., като говори пред студенти в Тексас. След четиринадесет месеца той ще бъде убит, но смъртта му няма да успее да спре лунната надпревара, едно от най-големите състезания на ХХ век. Америка ще го спечели напълно, със съкрушителен резултат. На сметката на астронавтите има три прелитания на Луната и шест мисии завършили с кацането на земния спътник. СССР успя да запише на сметката си само „Зонд-5“, който направи първия в историята безпилотен полет около Луната с екипаж от две централноазиатски костенурки.

Тогава беше лесно. Две страни, една цел. Наскоро лансираната втора лунна надпревара е много по-трудна. Страните са по-ангажирани, целите са по-мъгливи, датите не са определени. Кой от участниците е най-близо до крайната цел също е много трудно да се каже, тъй като всяка от страните декларира своята визия за лунната програма, като се фокусира върху наличните технологични и финансови възможности.

Но през следващите години ще имаме много интересна конкуренция за новото завладяване на Луната. Да започнем с представяне на участниците.

САЩ

Какво търси на Луната страна, която вече е спечелила лунната надпревара през миналия век? Но половин век по-късно отново трябва да докажем лидерство в пространството и този път не е толкова просто. В много отношения Америка е била „прокълната” от дълга традиция, когато всеки нов президент определя целите си за НАСА и националната космическа програма. Проблемът е, че те често не са съгласни с тези, поставени от предишния лидер, или дори противоречат на това, което страната прави в космическата индустрия през последните няколко години.

Именно това се случи с американската програма „Съзвездие“ за пилотирано изследване на

Слънчевата система. В нейните рамки бяха приети полети до Луната, създаването на постоянна база на Луната и в бъдеще - полети до Марс. Подобен план беше направен в началото на 2000-та година от Джордж Буш, но световната финансова криза и следващият президент на Америка Барак Обама не оставиха нищо. От цялото „съзвездие“ на технологии оцеляха само супер-тежката ракета SLS и космическият кораб „Орион“.

И сега именно тези проекти са в основата на настоящата лунна програма на САЩ. И това вече не е изход към Луната, както преди десетилетие, а опит да се създаде LOP-G космическа станция (Lunar Orbital Platform-Gateway) в дълбокия космос, за да покаже, че хората могат да съществуват и да работят не само много близо до планетата, защитени от магнитното поле на Земята, Международната космическа станция, но и далеч в космоса.

Известно е, че НАСА планира само да определи кой ще изгради модула през 2024 година. И едва след това ще започне строителството, което очевидно ще отнеме не по-малко от 5-6 години. Така, дори и при най-смелите предположения, мисията на НАСА ще може да се приземи отново на Луната едва през 2030 г. И това ще се случи само наследникът на Тръмп не си позволи да преначертае лунната програма напълно. Парадоксално, китайската лунна програма може да бъде: загубата на китайците ще бъде много болезнен удар за американците.

Русия

В статията „Как до Луната: Роскосмос“ представи пътна карта на лунната програма, разгледахме подробно всички възможности и проблеми на руската лунна експанзия. Като обобщение, ръководството на руското пространство поставя огромни, много амбициозни планове, включително кацането на Луната и изграждането на лунно селище. В същото време финансовите възможности на нашата страна все още не позволяват пълното им прилагане.

И ако погледнете подготвителните дейности - като пускането на безпилотен кораб от серията „Луна“ - можете да видите, че въпреки обявения бърз старт на лунната програма, действителното време за изпращане се премества за по-късно.

Ето защо, от една страна, имаме посочената дата на кацане на Луната според програмата през 2033-2035 г., от друга страна, няма предпоставки за пълната реализация на лунната програма. Най-важните показатели могат да се считат за създаването на супертежка ракета, на база „Съюз-5“ и модул за кацане. На второ място, Русия има допълнителна трудност: липсата на опит в практическото използване, за разлика от американците.

Теоретично в Русия има възможност за прилагане на лунната програма, има обявени намерения, проблемът е само при липсата на достатъчна политическа воля и финансиране. Сроковете са поставени малко по-късно от американските, но ще бъде възможно да се разбере колко реалистични са те само след няколко години.

Китай

Тъмният кон на модерния космос. Сегашният темп на китайската космическа експанзия е впечатляващ дори за специалистите. Въпреки това, няма да намерите дори и приблизителните дати на китайското пилотирано завладяване на Луната. Ако ги има, те никога не се предават на широката общественост. Затова, може да се съди само по косвени показатели.

В момента Китай приключва програма за изследване на Луната с помощта на автоматизирани станции. През 2013 г. Китай вече е постигнал меко кацане на повърхността на спътника на Земята, разработил е възможността за изследване с помощта на лунен луноход. В момента се изпълнява втората мисия на Chang'e 4, в резултат на което трябва да има кацане на луноход на южния полюс на Луната, на обратната страна, невидима от Земята. Кацането е насрочено за 4 януари 2019 година.

Следващата мисия трябва да бъде Chang'e 5 през 2020 г., целта й е да събере проби от лунната почва с тегло до 2 кг и да се върне с тях на Земята. Вече след това ще бъде възможно да се каже, че Китай е изпълнил „необходимия безпилотен минимум“ според изследването на Луната и може да започне да се подготвя за пилотирано кацане.

Всеки от участниците в съвременната лунна надпревара има достатъчно технологична база и опит да кацне на Луната сам, така че не трябва да чакате страните да се обединят - това е състезание за едно събитие. Присъединяването като втори участник е като загуба, следователно, самостоятелно или по никакъв начин.

Но кой ще бъде първият е трудно да се каже. Докато Китай има най-голям шанс да спечели, през последните години те са придобили сериозна скорост и няма да спрат. Можем също така да предположим, че създадената от Илон Мъск Big Falcon Rocket ще успее да обърка всички планове, но засега това е повече фантазия, отколкото реална възможност.

От друга страна, може само да се радваме: най-вероятно през следващите 15-20 години поне една страна може да направи пилотирано кацане на Луната, а всички, родени след програмата „Аполо“, могат да видят със собствените си очи още една малка стъпка, която е толкова важна за цялото човечеството.