Германското разузнаване, ЦРУ и превратът на Пиночет

Западна Германия е била предварително уведомена от тайните служби за готвения в Чили военен преврат на генерал Пиночет. Как германското разузнаване си е сътрудничело с ЦРУ? Въпросите са много, отговорите – пестеливи.

Германското правителство реагира прекалено сдържано на запитване относно сътрудничеството на германското външно разузнаване (БНД) и американското ЦРУ с военните диктатури в Гърция и Чили в началото на 60-те и 70-те години на миналия век. В края на миналата година политици от Левицата, сред които и депутатът Ян Корте, представиха на Външното министерство в Берлин списък с десетки въпроси във връзка с това сътрудничество.

Отговорът на германското правителство от 5 декември бе толкова оскъден, че Корте внесе официална жалба срещу кабинета, обвинявайки го в липса на желание за сътрудничество с парламента. "Тези отговори са чисто нахалство", заяви депутатът.

Германското външно министерство наистина призна, че тогавашното социалдемократическо правителство на Вили Бранд е знаело предварително за планирания преврат в Чили, организиран от генерал Аугусто Пиночет. Външното министерство в Берлин обаче не разкрива никакви детайли за ролята на тогавашното германско правителство в контекста на тези драматични събития. На 11 септември 1973 година военните в Чили събарят демократично избрания президент-социалист Салвадор Алиенде. Арестувани се десетки хиляди чилийци, хиляди са избити.

Кога и под каква форма е действало БНД в Чили?

Германското правителство отказва да отговори и на някои централни въпроси относно сътрудничеството между ЦРУ, подкрепяло режима на Пиночет, и германското външно разузнаване (БНД). От Берлин твърдят, че „разкриването на подобни съдържания би нарушило стриктната и безсрочна взаимна поверителност, която е в основата на всяко сътрудничество между тайните служби".

Ян Корте обаче отхвърля тези аргументи като несъстоятелни. „Нима събития с десетилетна давност биха могли да окажат въздействие над сегашните операции на германското външно разузнаване", недоумява депутатът. И пита още: „защо федералното правителство иска да пази поверителността на споразумението с един режим, който е изграждал лагери за изтезания?

Неясни, според Корте, остават и редица други въпроси: кога и под каква форма е действало германското външно разузнаване в Чили? Участвало ли е то в операции на ЦРУ в Чили? Обучавани ли са били чилийски военни в Западна Германия в годините между 1965 и 1995? "Трябва да предположим, че там е имало тясно сътрудничество между БНД и ЦРУ - като за идеологическо оправдание е служел антикомунизмът в Западна Германия", казва депутатът от Левицата.

А ролята на БНД в Гърция?

Също така пестеливи са отговорите на германското правителство относно сътрудничеството на външното разузнаване (БНД) с военната хунта в Гърция между 1967 и 1974 година. Известно е, че както преди, така и след преврата, извършен от десните сили в Гърция, германското външно разузнаване е поддържало тесни връзки с гръцката тайна служба (KYP). Федералното правителство обаче отказва да изясни този въпрос официално. То не е длъжно да публикува документи на тайните служби, които са на по-малко от 60 години. Ян Корте и други критици обаче смятат, че въздържаността на правителството е в противоречие с обявената инициатива за прозрачност. Миналата година външното разузнаване публикува книга с архивни документи от 1945 до 1968 година, които бяха проучени от независими историци. За тази цел бяха инвестирани 2,4 милиона евро.

Какво е известно?

Все пак отговорите от Берлин дават известна представа за германско-чилийските отношения от онова време. Те показват например, че търговията с Чили отбелязва значителен подем именно в годината, в която Пиночет узурпира властта. През 1974 година германският износ за Чили се увеличава с над 40 процента, а вносът от там - с 65 на сто. Статии от вестниците по онова време показват, че консервативни политици и част от медиите в Германия първоначално са приветствали смяната на властта в Чили и свързаните с нея икономически предимства за Германия.

Дългогодишният председател на баварския ХСС Франц-Йозеф Щраус например пише през 1973 година във вестник „Байернкурир", че думата „ред" отново е придобила приятно звучене за чилийците. Същата година тогавашният генерален секретар на ХДС Бруно Хек посещава Чили. На въпрос дали знае какво се върши на превърнатия в лагер за изтезания стадион в столицата Сантиаго, той отговаря със скандалното изявление: "Когато е слънчево, животът на стадиона е доста приятен".

Германският депутат Ян Корте твърди, че федералното правителство оставя неизяснени и други „бели полета" в западногерманската следвоенна история, включително и за сътрудничеството с режима на апартейд в Южна Африка и някои други страни. „Смятам, че след толкова много време е крайно належащо това минало да се преосмисли, а Федералната република да излезе с ясно становище", казва Ян Корте.