Четири риска пред българската икономика

Тази година са налице няколко риска, които има опасност да се реализират по едно и също време. „Ако тези рискове се случат едновременно могат да имат шоков негативен ефект върху икономиката”. Това предупреди Георги Ангелов, старши икономист на Институт „Отворено общество” по време на днешната дискусия за състоянието и перспективите пред икономиката, организирана от групата Macro Watch,създадена през 2007 г. Ето и четирите най-големи риска:

1. Цената на петрола. Тя премина предишни пикови нива. Последното увеличение, обаче се задържа доста дълго време. Докато през 2008 г. само за един ден достигна пик и след това се срина, сега вече седмици наред сме свидетели на по-високи нива от тогава. „Цената на петрола е проблем от гл.т. на разходите. Тя има индиректен ефект върху домакинствата в България, но може би по-важния е индиректния ефект върху европейската икономика, която е нетен вносител на петрол”, обясни Ангелов. Европейските икономики и без това се очаква да бъдат в рецесия. В допълнение на тази рецесия високите цени на петрола ще окажат допълнителен забавящ ефект. Дори САЩ биха могли да изпаднат в рецесия, ако цената на петрола се повиши, въпреки че в момента те все още не са засегнати.

2. Кризата в еврозоната. Лихвите по държавния дълг на Испания се успокоиха ноември-декември 2011 г., но през последните седмици се наблюдава значително поскъпване. Идеята, че кризата е свършила и всичко в Европа вече е наред, не е вярна. Остават огромни рискове, защото на практика нито една държава не се е справила с дълговете и дефицитните си проблеми. „Беше драматична грешка на испанското правителство да използва успокояването на пазарите, за да обяви, че няма да изпълнява целите си на дефицита. Това вероятно ще има негативен ефект и върху другите страни от еврозоната” прогнозира икономистът.

Един по-близък до нас проблем е разпределението на депутатските места в Гърция. През 2009 г. 84% от депутатите бяха от двете основни партии – ПАСОК и „Нова демокрация”, т.е. налице беше голямо и стабилно мнозинство. Това, което се очаква на следващите избори е много по-шарен парламент – между осем и двете партии и нито една от тях няма да има мнозинство. „Гърция след изборите ще има много трудна коалиционна обстановка, което е политически риск. Ако не се състави дълго време правителство или не е достатъчно стабилно през май-юли може да има нов кръг на кризата в Гърция, което да се отрази на България. Това е важно, ако издаваме дълг да го правим преди това, тъй като не е ясно след това дали някои в нашия регион ще може да издава дълг”, обяснява Ангелов.

3. Фискалния резерв на България. В края на 2008 г. той беше 8.5 млрд. лв. Към края на 2010 г. беше спаднал на 6 млрд. лв. През януари 2012 г. беше 3.8 млрд. лв., а през март – 4.5 млрд. лв. Ако „Сребърния фонд” бъде изкаран, както има идеи, това което ще има в началото на 2013-а, ще е малко над 2 млрд. лв. фискален резерв, като се има предвид, че по-голямата част от него не може да се харчи, тъй като става въпрос за ядрените фондове, които са строго целеви по европейска директива. На практика през януари 2013 г. България ще бъде държавата с най-ниския фискален резерв като дял от БВП в ЕС, ако се реализира тази идея. Това не е добра индикация за инвеститорите.

4. Квази държавни дългове. По последни данни от февруари 2012 г. държавният дълг е 11.68 млрд. лв., от които 6.76 млрд. лв. – външен и останалото – вътрешен дълг. Квази държавните дългове, обаче не се следят много често, но са доста високи като размер и като риск – над 10 млрд. лв., от които държавните компании имат над 7 млрд. лв. дългове, общините под 1 млрд. лв. и държавни и общински институции имат пасиви над 2 млрд. лв. Това е фискален риск, който не бива да се пренебрегва. Най-голям дълг има НЕК – над 2 млрд. лв. към третото тримесечие на 2011 г. Следва БДЖ със 767 млн. лв. и АЕЦ „Козлодуй” със 750 млн. лв.