Болшевишкият характер на Костов надделя

Христо Кирчев, бивш кмет на Варна

ГЛЕДАХ ТАЗИ СУТРИН Г-Н ИВАН КОСТОВ ПО БТВ, анонсиращ новата си книга за Прехода в предаването на Антон Хекимян.

Като активен съидейник в създаването на СДС от първите му дни, съм участник и наблюдател на много от събитията, описани от бившия Премиер. Предварително искам да обявя, че по времето на управлението на ОДС/СДС/ имахме, меко казано, крайно хладни отношения. Вината за това сигурно не е само на Иван Костов, а и моя.

По характер съм сговорчив човек, но като Антикомунист не понасях Командирския му манталитет, а той боготвореше абсолютните послушковци и подмазвачи. Аз, обратно, съм човек на свободния дух и мислене. Затова ненавиждах "Комунизма" и погледа ми беше на Запад, най-вече Америка.

Не съм чел книгата, но при доста дългия разговор между Антон Хекимян и Иван Костов, видях че бившия Премиер почти няма промяна в характера и мислене си. Външно изглеждащ много добре, трудния му характер е същия. С много почитатели, предизвикваш голям публичен интерес, мога да кажа че малко са хората, които го познават отблизо.

Може би заради този характер беше "командирован" да оглави СДС и да извърши крайно трудни реформи, без да се разясни на българските граждани какво по точно ще се извърши чрез тези реформи.

Съвременниците на времето във втората половина на 90-те години от миналия век си спомнят за тоталната икономическа разруха на българската икономика, благодарение на крайно лявата политика на БСП за запазване на почти никому ненужна българска индустрия, изостанала с много десетилетия от Световната такава, работеща предимно за Страните от СИВ. А СИВ се беше разпаднал. Излязохме на конкурентния Световен пазар. И от там всичко се срина.

При това тежко икономическо състояние, Иван Костов оглави СДС, а чрез избори оглави Правителството на ОДС с абсолютно парламентарно мнозинство/ОДС имаше 137 депутата/.

Започнаха "промени" в онова голямо, волно СДС което обичахме. Бяха прогонени голямата част от старите "седесари", които биха попречили на едноличното управление на Костов. След това СДС стана Партия, не без външното влияние и съвети на Германската десница.

Оправданието беше, че за предстоящите тежки реформи е необходимо СДС да бъде мощна унифицирана формация с Вожд, наподобяваща ХДС на Хелмут Кол. Ролята на Вожда се пое от Иван Костов. Прие названието Командир. Но когато си Вожд трябва да имаш ясното съзнание на къде водиш хората, жадуващи за справедливост и демокрация!

За съжаление, вместо изпълнение на широко тръбените обещание за наказание на кредитните милионери, разкриване на досиетата, наказание за икономическата катастрофа, Иван Костов започна да изпълнява плана "Луканов" за приватизацията. Това много разочарова хората и ги накара да забравят за СДС.

НЕ БЪРЗАМ ДА ОБВИНЯВАМ ИВАН КОСТОВ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА! Много хора днес я осъждат, търпейки нейните последствия. Но много малко хора са запознати с изискванията на Международните Финансови Институции за спасяването на България от фалит. ИЗИСКВАХА СПЕШНА ПРИВАТИЗАЦИЯ. Чест прави на Иван Костов че пое удара на тежките промени и реформи.

НЯМА ОБИЧАН ЧОВЕК, ПРАВИЛ РЕФОРМИ! Времето го отчита...
И тук на "Помощ" на Костов доиде изключително тежкия му характер. Недиалогичен, непонасящ критика и съвети, живеещ с неговото Мото "Праведния съм аз, безпогрешния съм аз", позволи Егото му да го победи.

Сърдит на всеки и всички, болшевишкия му характер надделя. Вместо да е по медиите да разяснява реформите, кое ги налага, той беше сърдит за всеки негативен въпрос и действие,. Днес Костов обяснява как Министрите му имали пълна свобода! Само някой да гъкнеше беше сменявян. Накрая си направи Кабинет от послушковци, повечето бивши номенклатурни кадри на БКП!

Г-н Костов отчете че не е извършена Декомунизацията, така както Конрад Аденауер изгради поствоенна Германия, извършвайки Денацификацията. Но Аденауер беше страдал от Нацистите, докато върхушката на СДС, по един или друг начин, беше свързана с бившите Комунисти. Просто тогавашните управляващи, водени от Г-н Костов не желаеха декомунизациятя да се случи. Не може хора близки до върхушката на БКП и с тоталитарно пост комунистическо мислене да извършат този труден и отговорен процес.

Българите не искали демократични промени. Верно е, това което остана в България, с изключения, иска връщане към миналото.

ДЕМОКРАЦИЯТА Е ОТГОВОРНОСТ НА ЛИЧНОСТА! Държавата дава свобода, за това Личността да я оползотвори. Да се развиваш, работиш, изграждаш...

Между тези два милиона Българи напуснали Страната ни има блестящи, много умни и способни младежи. Те избраха Европа и Америка именно защото могат да се развият и живеят в Демократични общества! Но благодарение на егоизма и късогледството на бившите Комунисти, днешни Бизнесмени, българите забравиха за Демокрацията. Наложи се Руския път за "упадък", не Европейския за развитие.

Но приет или критикуван, Г-н Иван Костов остана ярка личност на прехода. Факта, че има постоянен интерес към него, говори че е интересна личност!

Един ден, когато бяхме заедно в Парламента, в началото на 2002 год. беше остро критикуван и подиграван от медиите. Бяхме си подобрили отношенията и от време навреме си говорехме. Изразих съжаление за острите критики и обвинения към него. Прекаляваха, а преди това бяха в краката му... Той ме погледна натъжен и каза "Умряло куче никой не рита Христо"... Такъв си е Иван Костов, вътрешно много чувствителен, а външно, да бъде Вожда...
И е прав. ОСТАНА СИ ЛИЧНОСТ!

Facebook