Eвропейският Гергьовден и крайната десница

На 6 май, Гергьовден, в няколко европейски държави има избори, а опозицията в Русия планира протести по повод встъпването в длъжност на стария-нов президент Путин. Кое е общото между тези събития? Анализ на Георги Папакочев за Дойче веле.

Вторият кръг от изборите във Франция ще покаже дали досегашният президент Никола Саркози е успял да очарова повечето симпатизанти на Марин льо Пен, чийто крайно десен “Национален фронт” спечели рекордните 18 на сто от гласовете на първия кръг.

В реч на първи май пред знамето на Жана д'Арк лидерката на френските националисти даде да се разбере, че евентуален провал на Саркози ще разтърси из основи традиционното дясно пространство, което е шанс за нов успех на крайната десница на парламентарните избори през юни.

Сред най-горещите симпатизанти на г-жа Льо Пен са активистите на българската “Атака”. Тези дни по телевизията лидерът на местните крайни националисти Волен Сидеров сподели, че в изборната нощ на първия кръг той и неговият заместник Чуколов тръпнели в щастливо очакване в централата на Националния фронт в Париж, за да поздравят първи своята идейна посестрима.

Нов устрем на гръцките ултраси

Затъналата до шия в дългове и протести Гърция ще гласува за нов парламент също на 6 май. Според социологически проучвания малката и определяна като радикално дясна, популистка и националистическа партия “Народен православен сбор” /ЛАОС/, чийто лидер Георгиос Карадзаферис е собственик на незначителна телевизийка в Атина /вероятно поради това ЛАОС често е сравнявана от гръцки анализатори с “Атака” в България!/ е започнала да губи позициите си за сметка на ултранационалистическата “Златна зора”, прочула се с проявите си на улично насилие, публичните бленувания за четвърти Райх в Европа и интимно близките си връзки с руски неонацисти.

Неслучайно лидерът на социалистическата ПАСОК Евангелос Венизелос предупреди на митинг в град Патра да не се допусне неонацисти да влязат в парламента с “хитлеристки поздрави”. Недоволството от антикризисните мерки, както и избуяващият национализъм могат да засилят подкрепата за радикалните формации в южната съседка на България.

На избори с Гьобелс

На Гергьовден сърбите ще гласуват за президент, парламент и местни органи на властта. В хода на предизборната кампания, Международната осведомителна агенция Интер прес сървис /IPS/ съобщи за добила популярност шега на двама млади белградски драматурзи - Майа Пелевич и Милан Маркович. Те предложили на основните сръбски политически формации свой проект за културна и маркетингова стратегия, който светкавично бил аплодиран от партийните централи и дори донесъл на авторите примамливи предложения за партийно подкрепени постове в държавната администрация.

Всъщност, проектът бил дословно преписан от реч на нацисткия водач Йозеф Гьобелс от 1928 година, озаглавена “Знание и пропаганда”. Авторите подменили в текста само “националсоциализъм” с “демокрация” и “пропаганда” с “политически маркетинг” и партийните централи прегърнали изцяло безкритично за своите предизборни стратегии тоталитарните дивотии от типа на “спечелване на властта на всяка цена”, “разпространяване идеите на водача до самите пори на обществото” или “водене на безогледна пропагандна кампания”. Което всъщност е колкото комично, толкова и тревожно.

Ксенофобия на воля

Парламентарни избори ще се състоят и в малка Армения, където за доверието на избирателите се борят осем партии и един партиен блок. Дори и в тази кротка бивша Съветска република обаче съществува крайно дясна, етноцентристка и антисемитска партия с наименованието “Арменски арийски съюз”. Преди няколко години нейният лидер Армен Аветисян беше осъден на затвор за насаждане на етническа омраза и брутален антисемитизъм.

Също навръх Гергьовден в Москва е планирана голяма антикремълска демонстрация, в която вероятно ще се включат редица националистически и ксенофобски формации. По оценка на руската НПО “Сова”, за да се отърват от статута си на маргинали и да влязат в политиката, техните членове вече са станали неизменна част от митингите срещу Путин. Картинката допълват и данните на независимия Московски социологически институт “Левада център”, които сочат, че близо 60 на сто от гражданите на страната подкрепят лозунга “Русия за руснаците”.

Заплаха ли е крайнодясното за Европа?

Според политолога от Европейския университет “Виадрина” във Франкфурт/Одер проф. Михаел Минкенберг, опасенията от имиграцията, страховете за реда и законността и усещането, че те вече не са “както преди”, стоят в основата на подкрепата за радикалната десница в Европа. От друга страна, на изток - в Полша, Унгария, България и Румъния - доминира друг тип крайно мислене, чиито тон е по-националистически, а антисемитските и антиромски възгледи в тези държави са много по-популярни, отколкото другаде в Европа, констатира германският политолог пред CNN и обобщава: “Колко краен ще е ултрадесният дебат, зависи от всяка отделна страна”. Думи, които е добре да бъдат чути и правилно разбрани. Особено навръх Гергьовден.