От история към ботаника

Коментар на доц. д-р инж. Пенчо Пенчев

Ние, българите, обикновено казваме за човек, който многословно и обстоятелствено говори, че историите му започват от Балканската война. И аз ще започна от нея.

Но те всъщност са две. Първата Балканска война е между съюзените в Балкански съюз България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Турция. Българската армия е най-силната – със 714 хиляди души – и поема най-отговорните задачи на фронта към Турция. Бележи големи успехи, като върхът е капитулацията на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Турция, чрез Франция и другите велики сили налагат спиране на огъня и се стига до преговорите в Лондон. Почти едновременно обаче, Сърбия и Гърция, недоволни от ситуацията, сключват договор срещу България и на 17 юни 1913 г. започва Втората Балканска война. Този път войната е на всички срещу България. Защото към останалите четири страни се присъединява и Румъния, която навлиза дълбоко в българските земи. Краят на тази кратка война е доста неприятен за България. С намесата на Великите сили се сключва в Букурещ договор на 28 юли 1913, съгласно който Румъния получава Южна Добруджа, включително и гр. Балчик. И така Балчик става румънско владение от 1913 та до 1940 г., когато е върнат на България, съгласно Крайовската спогодба.

Съвсем логично Кралската династия в Румъния, от политически съображения за стратегически позиции, насочва своя инвеститорски интерес към тези ново завладени земи. От свои посещения по тях румънската кралица Мария, казват, е запленена от местностите край Балчик, които освен красота, предлагат и по-мек и топъл климат. Началните застроявания в тези местности започват от 1925 г. последователно до 1938 г. През това време са изградени  много и разнообразни постройки, умело разположени и съчетани с терасовидно обособени паркови части и градини. Отделните градини са разположени върху тераси, съчетани с водни елементи – канали, водни огледала, водопади. Особена характерност на парка са и архитектурно парковите елементи – тронове, кръстове с произход от Далмация, Испания, Мароко, Турция. Така се изгражда впечатление за едно хармонично съжителство на архитектура и растителност. А за създаване на тази растителност, както е било изследвано наскоро, са взимани разнообразни видове чрез семена и разсади от най-реномирани навремето дворцови градини.
Днес това бижу, като всичко хубаво, крие в себе си и привкуса на едно не основателно величаене, поради факта, че е построено и е било собственост на чужд завоевател. Но от друга страна ние трябва да го ценим като един архитектурно-парков комплекс, като един групов архитектурно-строителен паметник на културата и на градинското и парково изкуство, такова за каквото е обявено.

Така е замислено, така е построено и така трябва да го възприемаме – като единство на строителна архитектура и на градинско парково изкуство. Уви, след връщането на територията на българската държава, то е било превърнато в почивна станция и дълги години на него се е гледало именно като база за отдих и творчество на отбрани, като парковата част на комплекса е била сериозно занемарена. През 1955 г. теренът е предоставен на Софийския Университет за създаване на Ботаническа градина, която се изгражда под ръководството на акад. проф. Даки Йорданов.  Поради това, че съгласно държавното управление тогава, Министерствата на културата и просветата са били едно цяло, то и Софийският университет и комплексът в Балчик са били под тяхно управление, и затова не са съществували никакви проблеми. Собственикът е един, грижите за поддържането му са само негови, както и евентуалните разходи и приходи, като не забравяме огромната разлика в правилата за финансиране по време на социализма и сега.

Днес  обаче, институциите, които имат права за управление на комплекса и терена са две – Министерство на културата и Министерство на образованието представлявано от Софийския университет. Наложеното разделение на единния комплекс беше и е най-неудачното решение. Многократно променяно през годините и доказаната невъзможност това да е равнопоставено, доведе до тежки спорове между институциите.  И това противоборство изхаби толкова много енергия – и интелектуална и бюрократично финансова. Бъдещото развитие на обекта продължава да поражда конфликти и взаимни претенции. Тези близо 200 декара крайбрежна земя създаваха инвеститорски интерес за изграждане дори на нови хотели, кръчми, замаскирани под наивния предлог за привличане на чужди туристи. Засега обявяването на Ботаническа градина през 2005 година за Защитена местност, спаси обекта от бетонираната съдба на българското Черноморие.
Какво е разположението на силите и какви са активите на страните в този спор?
Днес Университетската Ботаническа градина в Балчик притежава над 2500 растителни вида, принадлежащи към 85 семейства и 800 рода. Има, впечатляваща колекцията от над 1000 кактуси, а колекцията от едро габаритни кактуси и сукуленти, както е известно, е втората по големина в Европа, Освен това на територията на градината се отглеждат редки и застрашени видове..В Ботаническата градина се изпълнява научно-образователна и културна мисия да се разширяват познанията за растителното царство и да се провеждат мероприятия по опазване еx situ на редки и застрашени растителни видове, както и да се
полагат необходимите грижи за съхранение и отглеждане на съграденото до сега.
Днес Министерство на културата продължава да използва и управлява сградите в архитектурно-парковия комплекс, който  включва 6 вили (с 29 двойни стаи и 12 апартамента) и 2 сгради (лятната резиденция на Мария и църквата) с широк обществен достъп, като музейни забележителности. Така нареченото вилно селище „Двореца” оформя една целогодишно използвана хотелска база, в която, по ценоразпис на Министерството на културата, се предоставят платени нощувки.

Намесата на МС през 2011 г. като че ли щеше да реши проблема с поделената грижа и ползи от комплекса. Достъпът до комплекса се извършва на една каса с общ билет. Естествено за всички служители и официални гости има предоставени безплатни карти за достъп.
Но тази пролет научавам, че поради нечии местни лични интереси, в пълно противоречие с всякаква логика и световна практика е поискано, и то доста настоятелно и остро ВСИЧКИ жителите на гр. Балчик да имат право на безплатен достъп до комплекса. Забележете: те искат достъп, не за да се запознават многократно с уникалното растително многообразие или да се любуват на архитектурата и съчетанието й с терена. Безплатният достъп се иска например, за да могат служителите и гостите на хотел, разположен на брега на морето, да ползват терена като по-пряк път. Интересно, при положение, че теренът граничи с морето, къде точно е разположен този хотел. Всъщност истинският въпрос е как точно е изникнал той в охранителната зона?  Наред с това е имало искания за безплатен достъп на над 150 души гости и персонал за провеждане на сватбена церемония в семейството на друг виден местен властник! И защо това се приема за нещо напълно съвместимо с функциите на културния институт? Питам се дали парижани имат безплатен достъп до Лувъра или защо пък ние в София да не поискаме да посещаваме Историческия музей или Зоологическата градина безплатно? Нали и ние провеждахме на времето бригади за изграждането им! Пък и може напряко от кв. Хладилника до кв. Дианабад да минаваме направо през градината, ей така, без пари - на път за работа. Знам, обаче, че законният отговор е НЕ. Такова местно промоционално отстъпено право не съществува никъде в света и не е допустимо да бъде поощрявано нито от медиите, нито от властта.  Добрият вид на комплекса, поддържането му, подобряване и разширяване на растителното разнообразие, изискват грижи и средства, а само входният билет задължава и гарантира, че посетителите ще бъдат ангажирани да не замърсяват и да не рушат. Предполагам, не, сигурен съм, че Министерството на културата няма да разрешат на всички балчиклии да се разхождат или да спят безплатно в тяхната хотелска част!

Нека оставим комплекса цял, нека дадем възможност на студенти, изкуствоведи, художници, музиканти, архитекти и ботаници най-вече, да работят, да творят, „да копат” в пряк и преносен смисъл и да разнасят тази хубост и на останалите хора по света. Но нека това става по един съвременен и професионален начин. Когато престанем да приравняваме хотелиерската функция с културна такава и когато престанем да наричаме парк една ботаническа градина, тогава ще можем да вярваме, че обектът ще се развива в посоката, в която с основание да се нарича „Паметник на градинското и парково изкуство с национално значение”.

Е, нали бях прав, че една история за Ботаническата градина на Балчик и бившата лятната резиденция на румънската кралица Мария, за да бъде разбрана, наистина трябва да започне от Балканската война!