"Ако търсите невидим кмет, аз не съм вашият човек"

По-тъпа идея от „денят за размисъл“ е само забраната за употребата на алкохол в изборния ден.

Човек ще рече, че целокупна България в събота сяда, заема позата на „Мислителя“ на Роден и почва тежко да мисли. Или пък, че в България никой няма алкохол в къщи и не може да я започне от сутринта.

Сериозно лицемерие.

Поех ангажимент да заявя моите идеи за управление на район „ПРИМОРСКИ“. Съжалявам, че една част от тях чак сега ще ги направя обществено достояние, но най-много се лъже и краде „по време на война, след лов и преди избори“.

Първо: Районът е огромен. Трети по население в България. Жителите му са колкото на средно голям български областен център – 105 000 души по официално преброяване. Тук са повечето висши учебни заведения, повечето сериозни болници и училища. Морската градина, „Златни пясъци“, Виница… А по територия е втори.

Следователно, трудно е да обърнеш внимание лично на всеки един съграждани.

На това не означава, че районният кмет трябва да бъде невидим! Напротив.

Ако бъда одобрен за тази работа от вас, ще бъда на разположение доста повече от 8 часа ден!

(Владиславово помни…)

Второ : Категорично ще се боря и ще успея да извоювам приоритетно отношение към този район. Няма как отношението към „Приморски“ да не бъде специално, след като почти и повече от 30 процента от варненци живеят тук!

Промяната в отношението ще бъде въплътена и в сумите, които общината отпуска за озеленяване, осветление, сметопочистване и инфраструктурни ремонти.

Ако бъде избран от вас за тази работа, намерението ми ще бъде „Приморски“ да получава по-високи проценти и суми по договорите за озеленяване, осветление, чистене на района и преасфалтиране.

Трето: Инфраструктурата.

Малките улички. Малките улички. Малките улички. Аз живея на „генералите“. Няма нужда да обяснявам за какви дупки става въпрос… Не е пипано от години.

Ремонт на улиците, междублоковите пространства, нови паркоместа.

Страхотна нужда от изграждане на канализация в, „Сотира“, , „Свети Никола“, "Бриз“, „Траката“ „Ален мак“, „Манастирски рид“, „Изгрев“.

Виница е другата болка – училище „Лилиев“ плаче за ремонт, малките улички и тук са в окаяно състояние.

Ако можем да кажем, че, благодарение на общината имаме налице няколко сериозни инфраструктурни обекта, то в малките улички, междублоковите пространства нещата искат много работа и много инвестиции.

Четвърто: Административното обслужване.

Една от причините да обичам Родината си и понякога да не долюбвам държавата е точно това. На всеки му се е случвало да кърши ръце пред всесилната бюрокрация.

Поемам ангажимента, че административното обслужване в район „Приморски“ ще добие усмихнато лице и нови измерения на ефективност!

Една мека забележка, която обаче за мен е много съществена и всъщност дава отправна точка за същността и разбиранията на моите опоненти за същността на професията, за която кандидатстват.

Видях доста публикации от кандидати за кметове на голямата Община Варна – с примерни заглавия „ Моят план за Приморски“.

Уважения.

Не видях обаче нито един план от страна на моите опоненти за професията „районен кмет“.

И в това всъщност се състои голямата разлика между тях и мен.

Ако искате тих и послушен, невидим кмет, създаден от партийната маса, който да чака подаяния от големия кмет и от общината – аз не съм вашият човек.

Ако ви е нужен амбициран, остър ,действен човек, за когото всичко е лично – ще ме намерите в листата с кандидат-кметове.

С Бога напред!

Ваш: Неделчо Михайлов