Лъжите, с които живеем

България си има вече не само поръчкова журналистика, но и поръчкова социология. Двете фактически произвеждат един и същ продукт: евтини заблуди и целенасочени манипулации. Накратко: те произвеждат лъжите, с които живеем.

Коментар на Еми Барух за Дойче веле:

В началото на седмицата шефката на Института за социални изследвания и маркетинг обяви резултатите от изследване на обществените нагласи за развитието на туризма в 13 планински общини, направено по поръчка на  хората на Цеко Минев. Резултатите - според всички закони на формулата “който плаща, той поръчва музиката” - потвърждават изцяло тезата на инвеститорите и на правителството, а именно: исканите от концесионерите поправки в Закона за горите са правилни, впечатляващата блокада на Орлов мост е била неправилна, а хилядите протестиращи са хора с объркани глави.

Ротация на "истините"

Този пореден случай на поднасяне на данни от претендиращо за обективност проучване подрежда поръчковата социология до поръчковата журналистика - двете фактически произвеждат един и същи продукт. Евтина заблуда на аудиторията, целенасочена манипулация, опит за маскиране на бързо протичащите процеси в икономическата и социална пирамида, лишаване на хората от възможността да открият причините за случващото се около тях: пожарът на Витоша например - предизвикан ли е или не, хаосът при гасенето - дирижиран ли е или не.

В света на интернет-комуникацията обаче всичко това е до време. Тиражираната вчера версия бива заменена от нова. Тази ротация на “истини” води до натрапчивото усещане за циничното участие на професионалисти, политолози, журналисти, социолози - хора с подготовка и умения - в създаването и разпространяването на разнообразието от лъжи, с които свикваме. В обществото се напластява недоверие към всичко, което се съобщава в публичното пространство. Така изчезва онази спойка между хората, която прави от индивидите общност. Изчезва най-важният компонент за участие в демократичните процеси - кодът на доверието.

Тъй като именно доверие е онова, от което управляващите ще се нуждаят най-много в тази предизборна година, а и защото Бойко Борисов е истерично зависим от старателно градената от него самия собствена проекция в електоралното огледало, той даде заден ход, направи символичен реверанс пред протестиращите, своеобразна демонстрация, че слуша “народа” и разпореди на “независимите законотворци” какво и как да направят. Този почерк на премиера създава странни управленски маневри - министър-председателят се ръководи от едни “объркани глави” и в същото време ръководи един кабинет, който неприкрито застава срещу техния протест.

Укротяване на опърничавите

Същият показен пирует бе изигран преди два дни във Варна, към чиято Морска градина има точно толкова алчни апетити, колкото и към софийския Парк Витоша. Протестите, блокадата, митингите и огромното гражданско недоволство на варненци бяха временно укротени по разпореждане на премиера. Временно, защото ако София си има Цеко Минев, то Варна си има групировката ТИМ.

А в България напоследък изглежда всичко е за продан. И ако това се случи, много от “обърканите глави” заедно с принадлежащите им тела ще напуснат това атомизирано общество, чиято енергия очевидно не е достатъчна, за да доведе до смяна на елитите.