Безхаберието, посредствеността и корупцията са смъртоносни

Коментар на Емил Соколов във Фейсбук, който е в контекста на трагичната смърт на журналиста Милен Цветков:

Безхаберието, посредствеността и корупцията са смъртоносни. В България цяло едно поколение беше научено, че правилата, принципите и правото са без значение. Важно е кого познаваш, колко париш имаш и колко далеч си готов да стигнеш, за да постигнеш целите си. В България има първо, втора и трета категория хора. Стандартите са двойни и тройни. Справедливостта е по договорка. Превърнала се е в стока, за която се плаща скъпо и редовно.

Плаща се за всичко. Плаща се на децата да обичат родителите си като им се купуват скъпи коли. Плаща се на околните да си затварят очите за пропуските във възпитанието. Безразличието към наглостта и агресията е високо търсено и щедро възнаградено качество. Разбира се, накрая родителите на тези деца също си плащат за това, че са хвърляли пари по децата си, а не са поговoрили с тях, не са се позаинтересували от тях. Заедно с тях плащаме и ние като общество.

Плащаме, че позволихме да сме наблюдатели в собствената си държава. Когато на гражданите не им пука за справедливостта, свободата и честността, сметката не закъснява. Когато оставиш журналистите, писателите, поетите, учителите и всички други свободни хора да понасят ударите на властта и да бъдат мачкани, накрая се плаща с лихвите. Скатаването, мишкуването и прекланянето пред силните на деня не е безплатно.

Напротив, за апатията се плаща най-много. Незаинтересоваността е най-достъпната и най-луксозната стока едновременно. На всеки може да не му пука. Лесно е. Когато това се превърне в норма обаче, някой трябва да плати за този лукс. Един от нас понася последствията от общата безотговорност. Обикновено е някой, който е забравил да напазaрува и да се запаси със справедливост навреме.

Тогава идва моментът да решим дали ще продължим да нехаем, или ще променим нещо. Българите обаче отдавна направиха своя избор. На нас не просто не ни пука, ние гледахме в захлас, когато тези, на които им пукаше, бяха смазани. Мнозинството от хора нямаха нищо против да бъдат сладко приспивани от батковци в анцузи и каскети, докато будната съвест на обществото ни беше ампутирана. Наблюдавахме с кеф как ни поругаваха.

Най-скъпо излизат онези кредити с гратисен период в началото. Първата вноска винаги е шок, защото разбираш колко висока е цената. В България отдавна платихме първата вноска. Плащаме не знам коя по ред вече. Възмущаваме се на цената, но продължаваме да теглим заеми, които после плащаме със собствената си свобода и съществуване.

Нещата остават същите. Все така настоятелно не ни пука. А после някои казват, че не сме богат народ. Кое друго общество плаща толкова скъпо и толкова редовно за нехайството си? Аз не се сещам.