ФАКТИ.БГ

Първи май и въпросът за смисъла на човешкия труд

Накратко, Първи май не носел безгрижно настроение и не обещавал празнични събития

Публикувана: 3 Май, 2020 16:00
16 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2085
Първи май и въпросът за смисъла на човешкия труд
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 4.6 от 11 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Онлайн лекция на проф. Емил Григоров пред учители и ученици от ЧСОУ „Рьорих“

Филмът, откъс от който току-що видяхте, се казва „Модерни времена“ и е прожектиран за пръв път през 1936 г. Изпълнител на главната роля в този филм, а също така негов режисьор и продуцент, е Чарлз Спенсър Чаплин, известен просто като Чарли Чаплин или, ако предпочитате по-лъскавите етикети, като „краля на киното“. Той е роден на 16 април 1889 г. в бедно лондонско семейство на вариететни артисти. На 14 юли същата година в Париж е създаден Вторият интернационал, обединяващ повечето европейски социалистически и работнически партии. Едно от неговите първи решения е всяка година на първи май да се организират протестни шествия с искане за осемчасов работен ден.

Защо точно на първи май? Вносителят на предложението, Реймон Лавин, секретар на Федерацията на френските работнически синдикати, избира тази дата, за да бъде засвидетелствана солидарността на европейските работници със синдикалните борби на американските работници – на първи май 1886 г. 340 000 работници в Съединените щати се вдигат на всеобща стачка, с цел да принудят работодателите си да съкратят продължителността на работния ден до осем часа. Така се ражда международният ден на трудещите се и на работническата солидарност.

Моля ви, запомнете добре тази формулировка, защото именно в нея се съдържа истината за Първи май. Това не е ден на труда изобщо и още по-малко е празник на труда. Това е ден на солидарността между трудещите се по начина и в условията, които видяхте в откъса от филма на Чарли Чаплин. И ако намирате, че да се работи по този начин и в такива условия е унизително за човека, лесно ще разберете символиката на Първи май, а оттук и защо някогашните работници са имали нужда от такъв ден. Всяка година на този ден те изпълвали улиците и площадите на градовете по цял свят, за да кажат и покажат, че са много; че са сплотени; че се чувстват унизени и че са готови да се борят за по-достойни условия на труд и живот.

Много често техните протестни шествия се превръщали в кървави схватки с отрядите от частни охранители на работодателите, с полицията, а понякога и с армията. Накратко, Първи май не носел безгрижно настроение и не обещавал празнични събития. Ето защо редица парламенти и правителства се опитали и донякъде успели да опитомят неговия дух, като го обявили за официален празник и, съответно, за неработен ден; като го прекръстили и по този начин подменили неговата символика; или като намерили друга дата за честване на труда, разтоварена от памет за стачки, протести, полицейски репресии и кръв.

Въпреки това, Първи май продължавал да извиква у милиони трудещи се по света едновременно мъка и радост, гняв и надежда – мъка и гняв, породени от унизителния труд и тежкия живот; радост и надежда, извиращи от усещането за солидарност и от вярата, че борбата им за по-достойно съществуване един ден ще се увенчае с успех. Нека чуем един красив израз на тези смесени чувства, подарен ни от големия наш поет Христо Смирненски през 1922 г., броени месеци преди туберкулозата, същински бич за работническата класа по онова време, да го отнесе от този свят едва на 24-годишна възраст:

Да спрат фабричните комини
и всеки черен труд да спре
и туй намръщено море
от морни роби и робини
да озари и приласкай
усмивката на първи май!

Ала всичко това е било много отдавна, много преди вие да се родите и дори много преди аз да се родя. Въпросът е дали в наши дни има нужда от Първи май с неговата първоначална символика. Ако мислите, че ролята на Чарли Чаплин в „Модерни времена“ изгражда образ на работник, завинаги останал в миналото, би било логично да отговорите, че и Първи май, като международен ден на трудещите се и на работническата солидарност, също е минало. Но ако поне отчасти разпознавате себе си или някой друг в този образ и вярвате, че и много други хора по света биха направили същото, значи имате нужда от Първи май и право на първомайски протест. Това означава, че на първи май можете и в известен смисъл сте длъжни да излезете на улицата или на площада, за да кажете и покажете, че сте недоволни от условията на труд във вашата мина, във вашия цех, във вашата фирма, във вашето учреждение, във вашето учебно заведение, във вашия град, във вашата страна, във вашия свят.

Вярно е, че положението на трудещите се днес, поне що се отнася до развитите страни, е много по-добро от това на трудещите се от епохата, за която свидетелстват творбите на Чарли Чаплин и Христо Смирненски. Нима можем с ръка на сърцето да отречем, че съвременният европейски, американски или канадски работник се радва на граждански и синдикални права, на облекчаващи и обезопасяващи труда му регламенти и техническо оборудване, на трудова хигиена и на заплащане, за каквито „морните роби и робини“ от началото на миналия век са можели само да мечтаят? Нима някой ще вземе сериозно да настоява, че съвременният европейски, американски или канадски работник тъне в битовата, интелектуална и морална нищета на пролетариите от ХІХ век, за които Маркс беше казал, че нямат какво да губят, освен оковите си?

Подобни приказки биха наклеветили преди всичко историята и смисъла на международното работническо движение, а оттук и Първи май като един от най-ярките и най-мощни символи на това движение. Ако съвременният европейски, американски или канадски работник се труди и живее в далеч по-добри условия от онези, в които се е трудил и живял неговият прадядо, то е защото прадядото се е борил, за да му осигури тези условия; защото в крайна сметка е вярвал в Първи май.

С това обаче съвсем не искам да кажа, че Първи май си е свършил работата и че днес няма нужда от него. Напротив, мисля, че съвременният свят само би спечелил от преоткриването на Първи май, т.е. от възстановяването на неговия оригинален смисъл в контекста на настоящата обществено-икономическа действителност.

Позволете ми да повторя две неща: първо – че решението да има в световния календар ден на трудещите се и на работническата солидарност е било вдъхновено от един мащабен протест; и второ – че Първи май е бил замислен преди всичко като ден на протест. В този смисъл, ако искаме да сме верни на неговия дух, и в наши дни трябва да го схващаме като ден на всички трудещите се по света, които имат основание и воля за протест, при това – не за какъв да е протест, а за протест срещу условия на труд, унижаващи човешкото достойнство. За да разберете напълно и в дълбочина за какъв протест става въпрос, постоянно свързвайте моите думи с образа на работника, изграден от Чарли Чаплин в „Модерни времена“.

Първо, става въпрос за протест срещу условия на труд, които са ни наложени отвън – от някой друг човек, от някоя институция или от обстоятелства, за които смятаме, че могат да бъдат променени. Нямаме никакво основание да протестираме срещу условия на труд, които сами си налагаме или които приемаме с радост. Още по-малко имаме основание да протестираме срещу условия на труд, които сами определяме и налагаме на други хора. Ако някой самостоятелно и твърдо е решил да не се спира пред нищо, само и само да направи кариера в дадена област, той няма морално право на първомайски протест. Нямат такова право и работодателите, които гледат на своите служители и работници единствено и само като на производствен ресурс. Право на първомайски протест имат трудещите се, с които се отнасят като с производствен ресурс, но самите те не са забравили, че са преди всичко човешки същества.

Второ, става въпрос за протест срещу условия на труд, които ни отегчават. Обикновено човек се отегчава или когато не прави нищо, или когато прави нещо, чийто смисъл му убягва. Нека оставим настрана отегчението от безделието – все пак сме се събрали да си говорим за труд, за работа. Но ако ви се е случвало да работите и да имате усещането, че не правите нищо, значи имате свой опит и свои примери за това, което представлява отегчението от безсмисления труд.

А ето и един пример за такъв труд от богатия в това отношение архив на моя личен опит. Преди повече от трийсет години, когато бях на вашата възраст и учех в една от престижните тогава софийски гимназии, една учителка ни караше да учим наизуст части от литературни анализи, писани от университетски преподаватели. Смисълът на това упражнение ми убягваше, защото разбирах не повече от 10% от това, което наизустявах, но с много усилия успявах да се справя. Въпросните литературни анализи вероятно са били много умни, но на мен ми беше ужасно тъпо – чувствах се глупав и съответно унизен, а отгоре на това и смачкан от умора. Избрах този пример сред поне две дузини други, за да мога обосновано да заявя пред вас, че и учениците имат право на първомайски протест.

Трето, става въпрос за протест срещу условия на труд, които ни осакатяват физически и морално. Физически – доколкото съсипват здравето ни; морално – доколкото ни принуждават да гледаме на други хора, познати и непознати, по-близки и по-далечни, единствено като на препятствия, които трябва да преодолеем, за да продължим да работим и печелим пари, овации, престиж и каквото там още може да се спечели. Правилно сте ме разбрали, ако мислите, че имам предвид типа отношения, който в днешния свят се преподава, усвоява и практикува под морално неутралното име „конкуренция“. Той може и да е доказал ефективността си в икономиката и в спорта, но когато го видя да си присвоява територии извън тези две сфери, неговата морална неутралност ми изглежда съмнителна и съм склонен да го асоциирам със злото.

Ще поясня мисълта си със следния пример от кариерата ми на университетски преподавател в Канада. Преди близо десет години, по средата на есенната сесия забелязах, че една от студентките ми има сериозни проблеми с материята, която преподавам. Бяха минали първите две контролни и общата ѝ текуща оценка беше около 50% (приравнено към шестобалната система, това си е чиста двойка). Побързах да я поканя на разговор в кабинета си и заедно стигнахме до извода, че лошите ѝ резултати се дължат на нейния хаотичен начин на водене на записки по време на лекциите. Предложих ѝ да помоли съседката си по чин, чиято текуща оценка беше от порядъка на 90-95%, да ѝ услужи с нейните записки. Тя обаче ми отговори, че вече го била направила и че онази ѝ отказала под предлог, че студентите в колежа са в конкуренция помежду си за разпределението им по факултети след първия висш образователен цикъл. Може да ви прозвучи странно, но след този случай започнах да се съмнявам, че оценяването е абсолютно необходим компонент на образователния процес. И колкото повече професионален опит трупам, толкова по-силно става това съмнение. С други думи, все повече ми убягва смисълът на труда, който полагам, за да оценя знанията на даден студент на 86%, на друг – на 58%, на трети – на 93% и т.н. И все по-често сутрин се събуждам с утопията за либерално образование без оценяване. Именно тази утопия подхранва моята лична вяра в Първи май.

Четвърто, става въпрос за условия на труд, които ни ограбват емоционално, като изсмукват всички наши позитивни чувства, за да смазват и боядисват с тях различните чаркове в механизма на икономическия растеж. От нас се иска да сме все все по-ентусиазирани, все по-енергични, все по-усмихнати на работните си места – до степен, че след като ги напуснем оставаме без ентусиазъм, без енергия и без усмивки за живота извън цеха, извън канцеларията, извън офиса. Ако сте чували за синдрома бърнаут, разбирате за какво говоря. Откривателят на този синдром, американският психиатър Хърбърт Фройденбергер (1926 – 1999), го определя като емоционално и ментално изтощаване, причинено от свръхмотивация и професионално претоварване. Свръхмотивираният, свръхенергичен и свръхпозитивен трудещ се в крайна сметка бързо изчерпва нормалния си човешки емоционален потенциал, изпада в мрачно настроение, започва да се държи цинично, загубва самочувствие и самоуважение, накратко, изгаря отвътре и от него остават само обвивката на човек и рефлексите на работник, служител, учител и пр.

Когато преди няколко години се запознавах с анализите на Фройденбергер в неговата книга Професионалното изтощение: Вътрешното изгаряне (1980)[1], в един момент си спомних, че вече бях чел описание на изгорели по подобен начин хора в една друга книга: „Туй бясно движение на железници, на параходи, на трамваи, с асансьори, тези замрежени с жици улици, този дим, този шум, тази суета… при това онези загрижени физиономии, онези неми уста, лишени вече от способност да изобразяват усмивка… Уу! Студено! Лутнали, припнали всички американци като чаркове на една машина, като че безсъзнателно, автоматически сноват, преплитат се и от машината капят долари, тези долари те пак ги влагат в машината и пак като чаркове сноват… Е, ами кога ще живеем?…“[2]

Да, отгатнахте, авторът е Алеко Константинов, а книгата „ До Чикаго и назад“. Тя излиза през 1894 г., само осем години след потопената в кръв работническа демонстрация на площад „Хаймаркет“ в Чикаго, вдъхновила учредителите на Втория интернационал да обявят първи май за ден на трудещите се и на работническата солидарност. А въпросът на Алеко „Е, ами кога ще живеем?“ е един от начините, по които можем да формулираме въпроса за смисъла на човешкия труд.

Бележки:

[1] Herbert Freudenberger, L’épuisement professionnel: La Brûlure interne, Gaétan Morin Éditeur Québec, 1987

[2] Алеко Константинов, Съчинения в два тома, Том втори, Български писател, София, 1989, с. 79-80.

София / България

Поставете оценка на статията:
Оценка 4.6 от 11 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
опорна точка
1 Отговор
Да се внушава : " Комунистите са работари " ! Потопете масите в мъгла тролчета изр***мои!!

Коментиран от #6


Оценка:
-19 +8

Има смисъл
2 Отговор
само за чорбаджията.

Оценка:
-1 +16

Мери
3 Отговор
Много интересна и позитивна лекция. Поздравления за автора!

Оценка:
-1 +19

РЕАЛИСТ
4 Отговор
Конкуренцията е не само в спорта и икономиката, професоре. Тя бе и добра между обществените строеве. След промените Еди виетнамец от АОНСУ ми каза" Сега ще видите истинското лице на капитализма" . Забравих кой го рече , че ролята на профсъюзите се състои само в честване на Първи май. Колко от вас сега , работещи в частния сектор могат да радват на 8 часа работен ден. Право, което работникът е извоювал с много борба? Малцина. " Е, Ами кога ще живеем" Ах този Алеко!

Оценка:
-4 +18

цербер
5 Отговор
Много добре написана статия,бравосъ!

Оценка:
-1 +6

РЕАЛИСТ
6 Отговор

До коментар #1 от "опорна точка":


И къде видя това внушение. Говори ти се за трудещите се, за правото им на 8 часа работен ден, за условията им на труд и експлоатацията на която са подложени. Загатва ти се, че и болестите ги унищожават повече. Туберкулозата и чумата са причинили смъртта на по бедните хора. Ето и сега в Англия тази седмица се питаха , защо Ковито удря по бедните слоеве. Богатите си купуват всичко, дори и здраве.

Оценка:
-0 +13

Госあ
7 Отговор
Хубава статия. И много актуална тема в настоящите "Модерни времена ". Тая олелия и капиталистическото "залудо работи, залудо не стой" . Което унищожи планетата и обезмисли живота. Точно в днешните модерни времена, когато роботите изместват човешкия труд. И това трябва да е за добро, а не за лошо.

Оценка:
-1 +15

8
Този коментар е премахнат от модератор.
Браво
9 Отговор
За автора ,а и за коментарите до тук( трола под 1- ви номер го зачерквам).Дано повечко хора да прочетат статията и да се позамислят.

Оценка:
-1 +7

Госあ
10 Отговор
Фънг Сианг: "Ако държавата контролира пазара, вместо дигиталният капитализъм да контролира държавата, истинските комунистически стремежи ще бъдат постижими. И тъй като изкуственият интелект все повече дава възможност за управление на сложни системи чрез обработка на масивно количество информация и бързи интензивни обратни връзки, то за пръв път се появява истински способна алтернатива на пазара.Ако изкуственият интелект може рационално да разпределя ресурсите чрез прецизен анализ на огромното количество от данни, и ако събраната от него информация позволи замяната на несъвършенствата на „невидимата ръка“ на пазара и справедливото разпределяне на създадените огромни богатства, то ще станем свидетели на планова икономика, която действително да функционира."

Коментиран от #11


Оценка:
-2 +8

Продължение
11 Отговор

До коментар #10 от "Госあ":


Считам този исторически процес за стъпка към планова пазарна икономика. Както ни е известно, Laissez-faire капитализмът не може да доведе до нищо друго, освен до диктатура на AI олигарсите, които събират рента, защото притежават права върху интелектуалната собственост върху средствата за производство. В глобален мащаб е лесно да си представим как този отприщен дигитален капитализъм, водещ до битка между роботите за пазарен дял, ще свърши толкова катастрофално, колкото империалистическите войни в предходните епохи. За целите на социалното благополучие и сигурността, както на физическите лица, така и на частните компании, не бива да се допуска те да притежават екслузивни права върху най-съвременните технологии

Коментиран от #12


Оценка:
-2 +6

Продължение
12 Отговор

До коментар #11 от "Продължение":


Мечтата на комунизма е да освободи човечеството от робията на експлоататорския труд. Ако изкуственият интелект служи на обществото, а не на частните корпорации, той обещава да направи именно това – освобождавайки огромно количество хора от това коварство, създавайки същевременно богатство, способно да издържа всички.Ако бъде регулиран по този начин, ние трябва да приветстваме, а не да се страхуваме от изкуствения интелект. Ако бъде подложен на социален контрол, той най-накрая ще освободи работниците от отдаването на време и пот, само и само за да обогатят тези на върха. Комунизмът на бъдещето трябва да приеме нов лозунг: „Роботи от всички страни, обединявайте се!“

Коментиран от #13


Оценка:
-4 +6

РЕАЛИСТ
13 Отговор

До коментар #12 от "Продължение":


Добър коментар, човече, но тук аудиторията не е академична. Една приятелска забележка. Кажи нещата с по-малко и по-прости думи. Ще бъде по разбираемо и ще стигне до повече хора. Нали затова коментираме.

Оценка:
-0 +4

дедо
14 Отговор
Глобален рестарт, и по целия свят парите да струват колкото хартията им. Нека всички дето са натрупали много хартия ,да се хранят с нея и да се молят на някой селянин за парче хляб и лук...ето от това се нуждае системата!

Оценка:
-2 +4

Добре казано.
15 Отговор
Разбира се, че Първи май е важен и днес. Но манталитетът на капиталистите той няма да промени. Безработицата, роботизацията, цифровизацията и човешкия страх за утрешния ден са отслабили работническата солидарност в голяма степен.

Оценка:
-0 +1

Шаран БГ
16 Отговор
Започнах спонтанно да чета. Като я докарах до тази "мъдра" мисъл се усетих, че това не е зидаро-мазач, кофражист, още по малко стругар, леяр или арматурист. Браво, учил, акумулирал знания, станал професор - свалям му шапка ! НО... както казваше дядо ми : "Учен човек - правено вино !" И в този смисъл - може ли професор Григоров да обясни, в коя от посочените по-горе от мен професии, работниците САМИ СИ НАЛАГАТ условията на труд или пък ги приемат С РАДОСТ ?? Колко пъти в живота си на многоуважавания професор му се е налагало да работи Н Е Щ О за КАКВО ДА Е , за да не гладуват той и децата му. И колко пъти, желаейки да остане честен и почтен човек, сам си е НАЛОЖИЛ условията на труд или ги е ПРИЕЛ С РАДОСТ ?? ....... Много хубава лекция / не я дочетох/ за пред ученици....И защо един път поне не спомена нещо за възнаграждението на труда. Има ли то някаква връзка с условията на труда. или самото то е условие.През годините, лошавите капиталисти са осъзнали, че работната сила трябва И ДА СЕ ВЪЗПРОИЗВЕЖДА !! На нашенските хайдуци им трябват още стотина години , за да го проумеят !!!И за това е нужен Първи май -ДЕН НА ТРУДА , НА ТРУДЯЩИТЕ СЕ.......

Оценка:
-0 +2

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.


Ловци на бисери
Бойко Борисов
Лидерът на ГЕРБ съветва политическите си противници:
Пестете си думите – много тежко се лиже там, където се плюе."

Още бисери
ТОП 5