Липсващият парад на генералите

Коментар на Неделчо Михайлов за varna24.bg

Празник е. Мъжки празник. В такива дни всички мъже ровим и търсим забравените лачени обувки на вóйна в себе си. Спомените от казармата. Клетвата. Гаднярът от стария набор, който ни скъсваше от гонка. Първата отпуска. Цигарите на бегом. Първата издънка. Първия арест. Ротния старшина. Деня на УВО-то…

Не съм от тези, които вият срещу луната да бъде върната казармата, но малка дисциплина на младежите няма да е никак излишна… България помни своите генерали. С героизма им, с мъжеството, с победите, скандалите и фаталните грешки.

Ген. Михаил Савов - два пъти уволняван и после назначаван отново. Два пъти министър на войната, скочил на дуел на самия министър-председател Стефан Стамболов. Провалил националната идея, като ни вкарва ни в Междусъюзническата война.

Ген. Рачо Петров – още капитан по време на "войната на капитаните“ между Сърбия и България (1885), герой от епопеята при Сливница.

Генерал Иван Колев – бащата на българската кавалерия, герой от Първата Световна война.

Генерал Георги Вазов и генерал Владимир Вазов – братя на Иван Вазов, получили признание във всички военни енциклопедии.

Генерал Иван Луков…

Генерал Владимир Стойчев. Генерал Добри Джуров…

Българската армия отдавна не е това, което е била. По време на Балканската война войската ни достига достига почти 650 000. През Първата световна война наближава милион войници и офицери. Ньойския договор ни занулява до 33 000 войници. Като членове на Варшавския договор поддържаме боеспособна наборна армия от 200 000 – с пълната мобилизация я докарваме докъм половин милион. Днес? Днес сме по-зле от времената на Ньойския договор. Армията ни трябвало да е 30 000, но оттам се оплакват, че има 5000 незаети места. Стотината танка само допълват гротеската.

И генералите не са това, което са били.

Общото между изброените по –горе генерали е, че всичките (ако дръпнем настрани ген. Добри Джуров.) са участвали в битка. Истински вóйни, а не чиновници с лампази. Виждал и са смъртта в реално време, взимали са решения на момента и са носили отговорността си за това. Включително и като затворници.

Днес имаме генерали, но нямаме армия. Генералите ни са занимават с всичко друго, но не и с военно дело. Дават брифинги, борят вируси, стават кметове, министър-председатели, избират ги за президент.

Така е, защото нямат армия.

За сметка на това министърът на отбраната не е генерал.

А аз още не мога да схвана начина, по който Димо Гяуров навремето стана генерал за една нощ. И какъв точно генерал е Бойко Борисов.

Нямаме армия. А днес и парад на армията няма да има . Генералите решиха така. Дори по времето на войните 1912-1918 парадът не е спиран.

"Народ, който не храни собствената си армия, скоро ще храни чужда“. Не се чудете, казал го е Наполеон.

Ние вече храним чуждата армия. Платихме едни пари за едни самолети, които още не са произведени.

Но днес всички обуваме лачените обувки на заспалия войн. И нямаме загубена битка.

До първата порция агнешко.