Затворническите системи в СССР и САЩ

Подробните проучвания на известния руски историк Виктор Земсков на огромно количество архивни данни показват, че във върховата преди Втората световна война 1938 г. в трудови лагери и затвори в СССР е имало 1 881 570 човека.

Да направим сравнение с броя на затворниците в най-богатата капиталистическа страна в света САЩ днес, разпространяваща с компрадорски режими, цветни революции, неолиберални пропагандни структури, преврати, военни нападения, убийства с дронове и в момента всекидневно на стотици хора своя модел на капитализъм навсякъде по света.

Младото поколение, което изучава пренаписана и манипулирана история в училищата днес у нас, както и много българи, които три десетилетия слушат водещите пропагандни медии, изпълняващи усърдно пропагандната задача по легитимацията на капитализма, би трябвало да очакват, че между мащабите на държавната затворническа принуда в СССР при Сталин и в една капиталистическа либерална демокрация има огромна разлика и че либералната демокрация с нейните „евроатлантически ценности“ насилва много по-малко хора от страната, която е заклеймявана като „тоталитаризмът“. Поне така ни обясняват нашите евроатлантици и пропагандни неолибералнни манипулатори на историята, чрез която искат да обосноват и легитимират днешния геноциден капитализъм в България, унищожил и прогонил два милиона души за 30 години, превърнал ни в страната с най-висока смъртност в света и с най-голямо неравенство и експлоатация в ЕС.

Дали е така, както те ни манипулират от сутрин до вечер по водещите телевизии и платени соросоидни структури? Според Бюрото по съдебна статистика към американското министерство на правосъдието към 31 декември 2002 г. в затворите в САЩ е имало 2 033 331 човека и това е било с 3,7 на сто повече в сравнение с предишната година. Средно на 100 000 души е имало 476 затворници, докато през 1995 г. те са били 411. Средно между 1995 и 2002 г. броят на затворниците нараства с 3,6 на сто годишно. Общо броят на намиращите се в затвор, предварително следствие, условна присъда и изпитателен срок през 2002 г. е 5,7 млн. души, т.е. над 2 на сто от населението на САЩ. За сравнение, в Русия по това време са били 850 хиляди.

При това за наличието на такова голямо количество затворници съществена причина е жестокостта на наказанията, предвидена от американското законодателство. Така например в някои щати за второ нарушение, независимо от размера му, се предвижда доживотен затвор. През последните 20 години в САЩ са построени хиляди нови затвори. Само през 90-те години САЩ са изразходвали над 25 милиарда долара за строеж на затвори. Около 9,7 на сто от черното население в САЩ между 20 и 30 години е било в затвора. Същото се отнася за 2,9 на сто от испаноезичното и 1,1 на сто от останалото население в САЩ. Тези, които са влизали в затворите, всяка седмица са били с 1600 души средно повече отколкото онези, които са излизали от там.

През 2004 г. зад решетките в САЩ е имало около 2,2 милиона души. Страна, в която е живяло по-малко от една двадесета от населението на света, е държала в затворите около една четвърт от затворниците на планетата. Процентно спрямо цялото население делът на затворниците в САЩ е между 5 и 10 пъти по-голям отколкото в другите развити западни държави. Около 40 % от затворниците са били черни, докато общото количество на черното население е било около 12 % от живеещите в страната. Около 300 000 затворници са били с психически заболявания, но не са получавали необходимите медицински грижи. Редица от тях са били огнища на разпространение на инфекциозни болести в обществото. Проучванията на Алан Елснер, кореспондент на Ройтер, показват масова корупция в затворите. Отношенията в тях са такива, че през 2001 г. броят на сбиванията между затворници само в калифорнийските затвори е бил 11 527, като в редица случаи това е завършило със смърт.

За издръжката на затвори и затворници през 2001 г. са отделени около 40 млрд. долара годишно. За да намали разходите, американското правителство е започнало приватизация на затворите, а частните компании, за да бъдат на печалба, масово превръщат затворите в трудово-изправителни учреждения с висока степен на трудова интензивност и производство на голяма принадена стойност. Разгърнал се е затворническо-индустриален комплекс, представляващ своеобразна субикономика и субкултура. През 1998 г. в американските затвори с неквалифициран труд са се занимавали 1,8 млн. затворници. Стойността на техния труд е изключително ниска. Затворниците не вземат отпуски, не им се плащат болнични, нито за извънреден труд.

Така например компанията УНИКОР с оборот от 495 милиона долара годишно държи 18 хиляди работници-затворници, с чиято помощ пуска 150 вида продукция – от части на мебели до части на ракетите “Патриот”. Затворниците заработват от 12 цента до 1,12 долара на час. Използването на евтин затворнически труд дава възможност известни американски компании да завръщат в САЩ свое производство, изнесено преди това в чужбина. На тяхната продукция (например спортните обувки “Найк”) има печат “Направено в САЩ”, но в същото време то е по-евтино от аналогична продукция в целия останал свят. През октомври 1998 г. “Амнести интърнешънъл” публикува доклад за нарушаването на правата на човека в затворите в САЩ под заглавие

„Световен лидер във високотехнологичните репресии“

и в него изброява използването на високотехнологични оръдия на репресия включително електрошокови устройства, химически спрейове, ограничаващи движението устройства, “ендемично физическо и сексуално насилие срещу затворниците”. При това не може да се каже, че в редица отношения степента на насилие в затворите на САЩ е по-малка, отколкото в съветските лагери, като се има предвид само фактът, че годишно по официални данни дори само броят на изнасилванията там е 290 хиляди. 290 хиляди изнасилвани годишно в американския неолиберален Гулаг, за което няма да чуете по нашите водещи телевизии, които громят от сутрин до вечер „комунизма“.

През 2004 г. светът бе потресен от мъчения и убийства, извършвани от американски митничари в най-големия затвор в Ирак. Американски войници, възпитани в духа на американската култура, разсъбличали иракски затворници, поставяли им черни качулки на главите и ги подлагали на сексуални издевателства, прилагали различни мъчения, дори правили фотографии на мъченията. При това част от мъчителите са млади жени, забавляващи се с изтезания на военнопленници. Това е неолибералният ГУЛАГ.

Анализирайки множество подобни данни, „Ню Йорк Таймс” обяви, че американската администрация е създала след 2002 г. световен „военен архипелаг” – военна система за задържане на чужди пленници в затвори, които са поместени в американски бази извън границите на САЩ и така скрити от очите на обществеността и контрола на юридическите органи. На тях е отказан достъп от независими правозащитни организации като „Human Rights Watch“ и „Amnesty International“. Твърди се, че това са „терористи“, които не се нуждаят от нормална юридическа защита, и американските официални лица винаги могат безпогрешно да разграничат терориста от невинния.

Проучвайки глобалната система от засекретени учреждения с хиляди затворници в тях, създадени от американските военни, Сидни Блументал заяви във вестник „Гардиан“, че става дума за „нов Гулаг“, но вече имащ глобални измерения, простиращ се от Афганистан до Ирак, от базата в Гуантанамо до секретни затвори по целия свят. Спрямо затворените в тях на практика се разрешават всякакви действия, които изпълнителите сметнат за необходими.

*Текстът е откъс от книгата на В. Проданов. Насилието в модерната епоха, С., Изд. „Захарий Стоянов“-Унив. Изд. „Св. Климент Охридски“, 2005