Инж. Валентин Йовев: През октомври ще дадем началото на проекта „Подготовка и стартиране на цифрова реформа на българския строителен сектор“

Интервю на Емил Христов за в. "Строител"

Зам.-министър Йовев, как кризата, предизвикана от коронавируса се отрази на дейността Ви? Успяхте ли да реорганизирате работата си, има ли забавяне на някои процеси?

Политиката на сегашното правителство от самото начало през май 2017 г. е насочена към една сериозна макроикономическа и финансова стабилност, създаваща условия за икономически растеж, подобряване на административната среда и запазване на едни от най-ниските данъчни ставки в ЕС. За съжаление още в началото на това управление започнаха да се случват редица негативни събития, като ескалация на бежанските потоци, предизвикателства с изграждането на газопроводите, Европейската инвестиционна банка реши, че вече няма да подкрепя изкопаемите горива, на „дневен ред“ излезе т.нар. Зелена сделка в ЕС и закриването на редица вредни производства, спорове и трудности в бизнеса с въглеводороди и други. И като връх на всичко това дойде и пандемията COVID-19.

Всички тези събития, макар и някои от тях с глобален характер, тласкащи света и нас към хаос, не успяха, поне засега, да ни отклонят от постигането на заложените цели. Може би бавно, но много последователно, всеки от министрите и зам.-министрите в областта на своите отговорности следваше набелязаната програма, подчинявайки работата си на нормите и върховенството на закона. Действително с COVID-19 се създаде една глобална параноя при абсолютно реална опасност от пандемията за човечеството и ние не правим изключение от всичко това. Да, с карантинния период от два месеца, с дистанционната работа и ограниченията, налагани от противоепидемичните мерки, оперативната работа в министерството бе нарушена. Да, строителството, най-общо казано, не спря, но редица проекти и тяхното приемане се забавиха, отчуждителните дейности също, подготовката и изработването на редица наредби, инструкции, закони, както и тяхната хармонизация с Европейския съюз изостана, но към момента забавянето е наваксано. Междуведомствените работни групи по тези проблеми работят в пълна мобилизация, дори през летния сезон. Нещо повече. През този труден период не само не спряхме работа, но дори се мобилизирахме по отношение предоставянето на електронни услуги на гражданите. Доказателство е Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), която е отличник в електронното правителство. Точно в тази криза заработи още по-ефективно дистанционното обслужване на целия граждански оборот без никакви сривания на информационните системи в периода.

Дирекцията за национален строителен контрол също не спря с контролната си дейност.

Когато ни връхлетя COVID-19, природата със страшна сила напомни на всички нас за бих казал самонадеяното човечество, което бяхме. Голям урок! И даже звънецът за края на този учебен час още не е бил. Лично аз все още се надявам, че тази криза с вируса ще промени разединеното ни, самонадеяно и агресивно общество.

От позицията на моя повече от 33-годишен професионален опит и не само като представител на изпълнителната власт, а преди всичко като гражданин на България ще кажа, че съм убеден, че хората трябва да живеят в обединеност. Защото имат общи потребности. Считам, че израз на тази обединеност е общественият договор между нас, постигнат на последните парламентарни избори. Поддържам и онова, което ни е казал преди повече от 300 години Бенджамин Франклин, че „първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта!“ Най-вероятно в някои неща сме сгрешили, но това едва ли е повод да се ограничава правото на труд и на придвижване.

Дигитализацията на строителния отрасъл е сред основните приоритети на КСБ и една от най-важните реформи, която предстои за сектор „Строителство“. Какъв е напредъкът в тази сфера?

Когато говорим за строителния сектор, трябва да имаме предвид целия инвестиционен процес – от проект до ключ. И ако в областта на строителното проектиране по всички части от инвестиционния проект можем да говорим за пълна дигитализация на процесите, то по отношение на административния технически контрол, както и на преките строителни процеси изоставането е значително. Не мисля, че има някаква съпротива от страна на строителите. Всички вече приемат, че дигитализацията на строителния сектор е императив, но процесът е дълъг.
На първо място все още няма създадени цифрови стандарти за приемане и изпълнение на строителните дейности. Трябва така да се направи, че BIM (Building Information Modeling) технологиите, 3D картографирането и принтиране в най-широкия смисъл на понятието да заработят заедно до екзекутивната документация, паспорта и поддръжката на сградите и съоръженията. Все по-високите екологични изисквания към строителството също трябва да се адаптират към дигиталните инструменти. BIM технологиите ще дадат на строителния сектор онова, което Гутенберг е дал в печатните технологии през 1400 г., с което материализира основите на съвременната икономика на знанието. МРРБ вече усилено работи в тази посока. Повече от две години екип от специалисти на нашето ведомство полага усилия за въвеждане процеса на дигитализация в строителния сектор.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството вече има одобрен за изпълнение проект „Подготовка и стартиране на цифрова реформа на българския строителен сектор“, който ще се финансира по „Програмата за подкрепа на структурни реформи 2017 – 2020“. Проектът има за цел изработване на стратегия и пътна карта за реформиране на сектора. Очаква се неговото изпълнение да започне през октомври тази година.

Тук е мястото да апелирам към всички колеги от бранша, заети в целия строителен процес – от началото до края, да обединим усилия, за да постигнем възможно най-бързо успех.

Кои са наболелите проблеми в областта на геодезията, картографията и кадастъра?

Обществото свързва сегашните представи за геодезията с изграждането на кадастъра, с устройственото проектиране, с проектиране, строителство и контрол при осъществяване на инвестиционните проекти – пътища, железници, високо и ниско строителство, както и с някои специфични работи, като следене на деформации в сгради, съоръжения, свлачища и други.

Всичко това обаче са съпътстващи дейности, зависещи в огромна степен от състоянието на националната ни геодезическа инфраструктура. Тя е изграждана от 30-те години на миналия век и за съжаление, въпреки усилията и надграждането ѝ от АГКК, през последните години ние вече решително изоставаме от глобалните процеси в тази сфера. Ето защо е належащо създаването на една нова прецизна национална геодезическа инфраструктура.

Тя трябва да включва няколко компонента: прецизно измерени коти, мрежа от непрекъснато работещи референтни станции (CORS Continuously Operating Reference Station), която позволява много точно позициониране в реално време при кинематичен режим (RTK), модернизация на националната ни вертикална референтна система и определяне на високоточен геоид/квазигеоид за територията на България, изграждане и възстановяване на мрежата от мареографни станции, включването на страната в дейностите по определяне на европейския геоид, като по този начин ще се осигури съвместимост на геодезическата основа на пространствените данни в рамките на ЕС. Когато всичко това стане факт, тогава действително геодезията в България ще работи изцяло и пълноценно.

Какво предстои за кадастралната карта на България? Какво е покритието на страната и кои области се справят най-добре?

Кадастралната карта вече покрива над 96% от територията на нашата държава и работата по нея продължава с пълна сила. Това е огромен успех и той се случва именно в мандата на настоящото правителство. Разбира се, има какво да се желае от кадастъра и качествата и сигурността на неговата информационна система, за да се отговори в бъдеще на някои по-съвременни изисквания на имотния пазар. И ние определено ще насочим усилията си в тази посока и ще надграждаме системата.

Но тази карта, за да бъде пълноценен помощник за планиране, за проектиране, за контрол на строителството на пътища, магистрали, железници и за много други неща, трябва да има и вертикална компонента, което вече ще ни даде данни за релефа, надморската височина и всички други топографски елементи, включително пътищата, каналите, реките, елементите на националната електропреносна система и много други подробности. В тази връзка това, което предстои непосредствено да правим в България, е изработване на единна електронна топографска карта. АГКК вече работи по договор с норвежката картографска агенция, която ще ни предостави свое ноу-хау, а от Норвежката програма ще ползваме около 400 000 евро, с които ще се изработи единна топографска карта за една част от територията на страната в Северозападна България. Това, разбира се, ще е пилотен проект, после картата ще се изготви за цялата страна. Тя ще се направи със съвременни дистанционни методи, включващи комбинации от технологии – като почнете от космически снимки, аерофотограметрия, заснемане с дронове, точно позициониране с GPS технологии, заснемане на релеф под водни басейни и др.

Важен въпрос, който също трябва да бъде решен, е имотният регистър. Крайно време е той също да стане факт, защото сегашната персонална система на вписване първо противоречи на Закона за кадастъра и имотния регистър, подчертавам „имотния”, и не съответства на практиките в повечето европейски страни.

Как протича работата на Съвета по геодезия, картография и кадастър, на която Вие сте председател?

Съветът по геодезия ще се събере при окончателното приемане на няколкото междуведомствени наредби – по ЗУЧК, ЗГК и ЗКИР, тъй като по някои от тях има спорове във висшите научни среди у нас. На съвета ще бъдат представени и бъдещите планове на АГКК, както и предвиденият проект на бюджета на Агенцията. Съветът няма отделна администрация и заседава само по повод, съобразно правилника му.

С какви други предизвикателства се сблъсквате и какви са приоритетите Ви до края на година? Какво, касаещо строителния бранш, е на дневен ред?

Предизвикателство пред строителния бранш у нас е моделът на възлагане на строителни дейности на т.нар. инженеринг. Моето лично мнение, въпреки че в правомощията ми не влизат подобни дейности, е, че обвързването на строител с проектант в зависимост на втория от първия в някои случаи може да доведе до оскъпяване на проектите, промени в строително-монтажните работи, компромиси с качеството, нерегламентирани промени по време на строителството и проблеми с авторския надзор.

Считам авторския надзор за по-важен от дейностите на консултантската и надзорната фирма. Моето професионално мнение е, че проектирането трябва да се възлага отделно, както надзорът, като само по този начин предвидените СМР ще бъдат правилно остойностени. Главното в случая е независимият проектант. Той е творец и автор и всяка намеса в неговата работа може да доведе до значителни неблагополучия при изпълнение на СМР. До известна степен подобно мнение се подкрепя и от позиции на КАБ и на КИИП.

По този въпрос Камарата на строителите в България има различна позиция. КСБ счита, че инженерингът е изключително подходящ, особено за големи инфраструктурни обекти. Спестява време и средства, предпазва от грешки при проектирането, ясна е отговорността за изпълнението. За възложителя този начин на възлагане е много по-сигурен, особено по отношение на контрола. Не считате ли, че има много случаи, в които възлагането на големи, не само инфраструктурни обекти, е по-удачно да е на принципа на инженеринг?

Когато говорим за обществени поръчки, нещата с контрола стоят по малко по-друг начин, за разлика от случаите, в които възложителят е частно лице. По отношение на строителни обекти, за които има минал опит, или такива с висока степен на повторяемост на процесите, каквито са например голяма част от линейните обекти, автомагистрали, различни проводи и други, според мен няма спор, че инженерингът е удачно решение и за възложителя, и за изпълнителите. Но когато става въпрос за нови проектантски решения, за уникални обекти или такива със специални предназначения, продължавам да съм на мнение, че преди възлагане на строителството възложителят трябва да има утвърдено пълно проектантско решение. При това положение и офертите за строителство ще са по-реални, а и проектантите ще са напълно независими.

В крайна сметка възлагането на инженеринг е трайно утвърдена европейска практика.

Какви законодателни промени са необходими? Работите ли по нови предложения?

По отношение изготвянето на законови и подзаконови актове работата в МРРБ е в пълен синхрон с другите ведомства. До момента са завършени, публикувани и съгласувани повече от 8 тежки наредби, свързани със ЗУЧК, ЗУТ и ЗКИР, само за тази година. В момента продължава работата по проект на Закон за гробищните паркове, гробищата и погребалната дейност, което се оказа изключително сложна материя, изискваща много добър баланс на обществени отношения в тази сфера. Законопроектът е в много напреднала фаза и мисля, че до дни може да бъде качен за обществено обсъждане, като има да се прави и оценка на въздействието му.

Как протича работата Ви с Камарата на строителите в България и предвиждате ли съвместни инициативи?

Още в началото подчертах, че обединението е един от най-важните принципи на работа. Убеден съм, че само с конструктивен диалог и общи усилия можем да имаме успехите, към които всички ние се стремим. От взаимен интерес е да продължим да работим заедно с КСБ, както и досега, за да отговорим на очакванията на хората, да повишаваме качеството им на живот и да осигурим по-добро бъдеще на децата и внуците си. През годините екипът на КСБ стана отговорен партньор на Министерството на регионалното развитие и благоустройството при реализирането на редица политики в сферата на строителството и се надявам и в бъдеще да продължим ползотворното си сътрудничество.
Съвместно с Камарата са изработени и предстои да бъдат изработени множество норми, правилници и инструкции.

Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за медията?

Вестниците отдавна не са това, което бяха и най-вероятно никога няма да бъдат. Вестник „Строител“ е лидер в бранша и през годините Вие заслужено доказахте своята професионална роля. Ясно заявяваната от Вас журналистическа позиция допринася за формирането на отговорно обществено мнение по важни теми, касаещи широк кръг от проблеми в строителния сектор.