Руски десантни кораби в Балтийско море, Швеция реагира. Какво се случва?

Обичайно на остров Готланд от ферибота слизат само кемпери, камиони и местни жители с личните си автомобили – докато този път са танкове и военни джипове, при това много на брой. Швеция повиши бойната си готовност в района на най-големия и стратегически важен остров: четири корвети патрулират по крайбрежието, а въздушното пространство се контролира по-строго.

Вицеадмирал Ян Тьорквист е командир на войските в района на Балтийско море: „Миналата седмица регистрирахме повишена активност от страна на руснаците. Забелязва се и по-силно присъствие на войските на други страни. Тук сме, за да изпълним задачата си: да защитим шведския суверенитет, нашата териториална цялост и свобода“, допълва той.

Само дрънкане на оръжие?

Само източно от Готланд са били забелязани три големи руски десантни кораба, всеки от които би могъл да превозва над 200 войници, както и тежко въоръжение. Става дума за предварително оповестени маневри, но в контекста на кризата в Беларус – и за дрънкане на оръжие. При това от всички страни, казва военният експерт Йохан Фредриксон:

„Знаем за ученията около руската област Калининград, както и за засиленото военно присъствие в западната част на Беларус. Там руският президент е изпратил и елитни части. Съответно войски на НАТО от различни страни са повишили активността си по протежение на норвежкото крайбрежие, както и в района на Балтийско море“.

Швеция също реагира, включително за да не се повтори случилото се през 2013-а година, когато руски бомбардировачи и ескортиращите ги бойни самолети се доближиха до шведското въздушно пространство, а шведската бойна авиация нямаше нито един прехващач в готовност.

Тогава се наложи от база в Литва да излетят датски натовски изтребители, за да наблюдават руснаците. И макар да не се случи нищо, ситуацията бе крайно конфузна за шведите. Затова е и повишената бойна готовност сега.

Минимален риск от война

Това е нещо повече от учение, казва Матиас Ардин, командир на разположения на Готланд полк Р18. „За разлика от ученията, изпращането на подкрепления е по-остра мярка. Винаги има конкретен повод. Но искам да подчертая, че рискът от избухването на война е минимален“. Безпокойството обаче очевидно е голямо. За първи път армията повишава готовността не тихомълком, а открито. Новост, според вестник “Дагенс Нюхетер“, е и официалната обосновка, че става дума за реакция в извънредна ситуация.

Вестникът цитира министъра на отбраната Петер Хултквист: „Ситуацията със сигурността се влоши, в Беларус има вълнения и Швеция много внимателно наблюдава ставащото“. Както посочва Йохан Фредриксон, именно поради това много шведи се отнасят положително към демонстрацията на сила от страна на техните войски: „Това е извънредна мярка, която ни напомня, че положението в Беларус е решаващо не само за бъдещето на Беларус, но и за нашата собствена  сигурност и за сигурността на цяла Европа“, подчертава военният наблюдател.