Специалните ни служби се изложиха

Проф. Николай Радулов, бивш заместник министър на вътрешните работи, сега експерт по национална сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

- Как от гледна точка за националната сигурност може да бъде описана отиващата си 2020 година? Наш гост е бившият зам.-министър на вътрешните работи проф. Николай Радулов. Кои от проблемите в националната сигурност пренасяме към следващата година?
- Трябва да разделим този въпрос на две части, като в първата част бих искал да кажа, че от всичко това, което си говорихме няколко години подред, че трябва да се направи в сферата на сигурността, тоест, промени в МВР, промени в специалните служби, нещо, което е ставало дума многократно за това, че в съвременния модерен свят несъмнено и службите трябва да бъдат модернизирани, тоест, да се случи нещо, което наричаме цифрови и технологични трансформации – всичко това, без да бъде пипнато нищо по него в сферата на националната сигурност, остава за следващата и по-следващите години. Тоест, по отношение на модернизацията, на усъвършенстването на системата за сигурност тази година беше нулева. По отношение на това какво се случи, какви качества прояви системата за сигурност, нещата бих казал, че не са много обнадеждаващи. Тоест, установихме, че системата за сигурност или не работи, или работи зле, и затова в подкрепа на това мога да кажа, че всичко, което беше свързано със снимки на спални и кюлчета, разговори, в които бяха засегнати висши политически лица от нашата страна, допускане в Президентството на хора, които не би трябвало да бъдат допуснати въоръжени да правят обиски, недопускане на други хора на места, в които би трябвало да бъдат свободно допускани от НСО, например имението на г-н Доган на Черноморец, всичко това показва, че специалните служби тази година се изложиха категорично. Когато говорим за това, че те не само че не демонстрираха качествено реализиране за това, за което им плащаме като продукт на гражданска и национална сигурност, но те демонстрираха точно обратното. Разбира се, в тази демонстрация главните актьори бяха обикновените служители, но всъщност, кукловодите, тези, които дърпаха конците, бяха ръководителите на сектор „Сигурност“, и ръководителите на МВР, НСО и на другите специални служби. Всъщност, куклите играят така, както им се дърпат конците. Затова не бих се ангажирал с това мнение, което битува в момента в социалните мрежи, че цялата полиция е корумпирана или не си върши работата, или не може да си я върши, че НСО е некадърна и не си върши работата. Бих казал, че за тези неща, които се случиха, е виновно ръководството на тези служби. Тоест, това е стар проблем, който се задълбочи през последните 10 години, проблем на лошо, некачествено управление, на управление на специалните служби от хора, които едва ли са си вършили добре работата, за да искаме от тях добре да управляват. Превръщане буквално за мигове на специалисти от ръководители от професионалната област в политически ръководители – това се случи напоследък два пъти с двама: един главен секретар, който се превърна за една нощ в политическо лице, в министър, и в един ръководител на главна дирекция, който също така внезапно се превърна в министър. Всичко това показва, че сектор „Сигурност“ или е лошо ръководен, или е бил оставен въобще на самотек. Последното, колкото повече се замислям и анализирам, чета, е по-вероятно. Ръководствата от Министерския съвет надолу не показаха качества, а показаха умения да говорят хвалби, да се хвалят себе си и своите подчинение, но в разрез с общото впечатление, което направиха на гражданите. А що се отнася до ръководителя на сектор „Сигурност“, ние го видяхме, че той е особено добър в ръководене на автомобил, и всъщност, не го видяхме как оперира с инструментите, които са му дадени за обезпечаване на националната сигурност. Годината мина под знака на COVID-19, едновременно с това мина под знака на протестите срещу едно управление, което бих казал, че освен че е некомпетентно, се оказа, че е и безкрайно корумпирано. Но всичко това, във всичко това, което се случи, има и нещо хубаво. Хубавото е, че хората разбраха, и не само, че го разбраха, и го изразиха, е това, че „царят е гол“. Вие си спомняте, че миналата година колкото и да беше критикувано под сурдинка управлението, никой не посмя да каже, че всъщност основният виновник за лошото управление на държавната машина е машинистът, тоест, министър-председателят. Сега това стана ясно. И стана ясно освен това, че инструментите, които са му поверени за обезпечаване на националната сигурност, министър-председателят ги използва за някакви други цели: за потискане на инакомислещите, за тормоз на журналисти, за потискане на политически противници, но не и за това, за което са му поверени. Неща, които много отдавна трябваше да бъдат ремонтирани и да действат, не бяха направени. Например, ние си говорим с вас много често, че криминалистиката не работи. Като не работи криминалистиката, какви са инструментите, се питам аз, за разкриване на престъпления? Ясно е, че тези инструменти са твърде оскъдни, щом най-сериозният инструмент не може да бъде използван. С едни специални разузнавателни средства (СРС) не можеш да разкриеш престъпления, при които често не могат да бъдат идентифицирани кои са извършителите, кои са участниците, така че да бъдат използвани СРС. И разбира се, ефектът е нови, и нови гигантски бройки на дела, които се свалят, тъй като е изтекъл срокът им, а са все още с неизвестен извършител. Направих сметка по официални доклади на МВР и на прокуратурата, през последните 12-13 години има над 2 милиона такива дела, които са с изтекъл срок, с неизвестен извършител, и следователно са потънали в неизвестността оттук нататък. Това значи, че извършителите на 2 милиона, аз бих казал на двойно повече, престъпления, защото тук въобще не говорим за латентната престъпност, са свободни и се движат между нас и продължават да извършват престъпления. Така че моята оценка за управлението на сектор „Сигурност“ е много ниска. Що се отнася до обикновените служители, служителите на полицията тази година положиха страшно много труд, но срещнаха и твърде много разочарования, които са разочарования на погрешната престава, че някой в сектор „Сигурност“ го е грижа за тях. Видяхме, как бяха използвани така, че с основната цел, която стана ясна за всеки непредубеден, да се откажат хората да протестират, видяхме побои над млади хора, които не бяха агресивни, някои от които бяха вързани, и видяхме, че никой не направи нищо, за да разкрие реалните извършители.

Тук отново както преди години, както 2014 година, на елементарния въпрос: защо служителите, които участват в подобни операции, при които опасност да се стигне до стълкновения, са напълно анонимни и не носят съответните знаци. Отговорът тук беше изключително прост и наивен: ами защото сутринта като тръгнали, имали ризи с такива знаци, ама вечерта станало студено и си сложили якетата и те не се виждали.

През 2014 година пък тогавашният министър обясни, че имало голяма навалица, тъй като и тогава имаше протестиращи, и полицаите си ги свалили, за да не си ги изгубят по време на бутаниците в тази навалица. Така че отново ръководството на МВР се изложи, и отново се опита да се оправдае с някакви глупави извинения, смешни вече. Същевременно прекрасната оценка, която си даде, и безумното изследване, което направи вътре в собствените си редици за това, дали са удовлетворени гражданите от услугите, които МВР им предоставя, и резултат от това изследване беше, че да, гражданите са много доволни, окончателно срина доверието за съжаление в органите на държавна власт, в МВР. А всъщност, това е работа на едно ръководство, което извърши това или поради глупост, или съвсем съзнателно с цел да насъска гражданите срещу полицаите, очаквайки в близко бъдеще отново масови вълнения, свързани с неумението на властта да се справя с каквото и да е.

Виждате, какъв хаос цари в условията на една пандемия. Сутринта се вземат едни решения, на обяд са други, вечерта са трети. Един член на правителството говори едно, друг след малко говори точно обратното. Явно е, че управлението е хаотично, неумело и някъде може би това, което виждаме, е съвсем нарочно, свързано с други причини, подбуди, мотиви. Тепърва вероятно ще се изясняват, защото аз се надявам да дойде нормално управление, което да извърши разследване. В тази година на пандемия, на хаос в управлението, на усложнения, които дадоха възможност на управляващите в сектор „Сигурност“ да взимат решения за стотици милиони, без да се правят търгове и хората да бъдат наясно с това за какво се харчат парите от техните данъци, или от заеми, които ще плащат и техните внуци, тези пари бяха похарчени. Дали имахме нужда от толкова много нови въоръжения и съоръжения точно сега в момента, в който трябваше да бъдат подкрепени българските граждани, аз се съмнявам, че отговорът е положителен.

- Проф. Радулов, обаче нека да теглим черта за равносметка: къде се намират нашите органи за сигурност срещу престъпността, която стои срещу тях? Ако погледнем като боксов мач, на какъв рунд са?
- Ако трябва да направим преценка от гледна точка на нивото на престъпността тази година, не можем да им дадем най-ниската оценка. Но това може би не се дължи толкова на техните усилия, а на по-строгите мерки, които пандемията изискваше от хората – хората си седяха по домовете, което значи, че намаляха квартирните кражби, същевременно по-малко излизаха на улицата, което значи пък, че се намалиха и грабежите и т.н.

Тоест, по-скоро обяснението е: затруднение за извършителите на престъпления, отколкото затруднения създадени от страната на органите за обществен ред и сигурност. И ние видяхме демонстрация на управленско безсилие. Така че бих дал за обща оценка малко по-висока от тройката, и то я давам не заради цялата институция или заради ръководителите, а я давам, защото служителите пък, особено на МВР, дадоха много тежки наряди. Тоест, те работиха дълго време без почивка, на рискови места, често без особена полза, но изпълнявайки заповед, същевременно рискувайки с всички, които бяха на първа линия в противодействие на вируса.

- Проф. Радулов, забавя се работата по Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност. Защо? Какво е вашето обяснение?
- Преглед на такива комплексни състояния не може да се извърши в условията на такава несигурност. Тъй като би трябвало поне, не казвам, че са го правили, но специалните служби би трябвало да са заети с много други неща – с изясняване на евентуална престъпна дейност, организирана престъпност, корупция. В такива условия, когато цари уплах в населението, е напълно възможно да действат освен организирани престъпни групи, и организирани представители или групи, свързани с чужди разузнавателни структури, или с терористични организации.

Слава Богу, България не е надхвърлила нивото на поддържащ елемент, тоест, на логистични услуги, свързани с тероризма, но това не значи, че ще продължи така ситуацията. Така че този преглед явно ще остане за следващата година или дори не за следващата, а за по-следващата, когато най-накрая се смени това управление и читави хора ще започнат да работят съвсем нормално и качествено по това, което е най-важно за системата за сигурност: обезпечаване на сигурността на българския гражданин.

- Какви са рисковете пред националната сигурност, които остават за следващата година? Вие как бихте ги подредили?
- Колкото и малкото да си говорим тук през последната година, и то е обяснимо, защото други са приоритетите на информацията, която ни засяга, но колкото и малко да си говорихме, видяхме, че терористичната вълна въобще не е заглъхнала. Независимо, че нямаше преминаване на големи маси хора, мигрантски групи продължават да проникват през границата, която правителството определя като „непроницаема“, но колкото пъти се направят проверки, и то в центъра на София, се залавят нови и нови емигрантски групи, съвсем прясно минали турско-българската граница или гръцко-българската граница, зависи от конкретния случай.

Тоест, остават неща, които да се извършат, които ние пропагандираме, че сме свършили, но реално нищо не е помръднало. И най-вече нещо, което няма как да не се случи, въпросът е колко бързо ще се случи и в какъв обем ще се извърши в България.

- Какво имате предвид, извинете?
- Имам предвид това, че за да има ефективна борба с корупцията, един от най-сигурните подходи е електронното управление. Вие виждате, че над милиард и нещо бяха изхарчени, такова електронно управление нямаме. Но може би трябва да започнем с цифровизацията на специалните служби и МВР, тоест, отнякъде трябва да се започне. И тъй като те също са подвластни на такива дейности, като корупцията, може би това е най-приемливият подход, да започнем първо от тези, които в такава обстановка са много важни за гражданската сигурност.

- Успокоително ли звучи фактът, че засега все още няма терористичен акт, тоест, завършваме годината поне без това чудо?
- Не ми звучи успокоително, не защото предполагам, че утре или след един месец, или след половин година може да има терористичен акт, но тази възможност не я изключвам. Виждате, че тероризмът промени своя характер през последните 2-3 години. Тоест, той използва такива места в общата европейската сигурност, които са за момента най-слабите. Най-слабата верига, най-слабата брънка от веригата е най-удобна, рискът за терористите е най-малък, и то говоря за ръководителите на тероризма.

Иначе, тези хора, които се самовзривяват, блъскат коли и т.н., те са индоктринирани изпълнители на чужда воля. Така че тази целенасочена дейност на ръководителите на терористичните организации не е спряла нито за момент. Ние видяхме ефекта във Франция, и на други места се проявява в Европа, пък вече за Азия да не говорим. Нищо не гарантира, че такова нещо няма да се случи и при нас. Всички възможности са налице.

Една система за сигурност, която очевидно е зле управлявана и ресурсно недообезпечена, на фона на хаос в държавата, тотално лошо управление – всичко това ни създава впечатление за нашата страна като една прекрасна цел, безопасна цел за терористичните организации. Така че не ме успокоява, че до момента не е имало терористичен акт. Напротив, трябва да се радваме, че няма такъв акт, но да продължим да работим, доколкото въобще се е работило по обезпечаване на безопасна територия в страната.

- Как степенувате различните видове престъпности като предизвикателство пред националната ни сигурност? Коя е най-голямата и как се подреждат след нея останалите?
- Сега, има едно традиционно аранжиране, което е вписано и в европейските документи. На първо място е поставен тероризмът, на следващо наркороизводството и наркоразпространението, след него контрабандата с оръжия и средства за бойна употреба. Но всичко това като че ли за момента и за нашата страна се предвожда от корупцията, защото корупцията макар че не изглежда толкова пряко застрашаваща живота и сигурността на българските граждани, всъщност е златната среда, която привлича чуждата организирана престъпност в страната. И аз при вас съм споделял, че има изключително много информация, даже книги се написаха за това, как мафиотските организации в Италия считат, че България е прекрасна почва за извършване на дейности, които са характерни за тях. Ето например, една от тези дейности са боклуците, които непрекъснато се внасят, и даже наскоро съвсем имаше отново партиди на варненското пристанище. Така че корупцията е свързана с организираната престъпност.

Организираната престъпност може всеки момент от уютните дейности, свързани с кражба на евросредства и на държавни средства да премине към други, по-агресивни практики, и това е заплаха за българските граждани. Така че моята аранжировка: на първо място корупцията, на следващото тероризъм, трафик и разпространение на наркотици, трафик на хора, тоест, пред стандартната европейска аранжировка аз слагам най-отпред корупцията. То е естествено, защото по отношение на качеството и големината на корупция сме на първо място в Европа.

Източник: "Фокус"