Ще се мре или ще се живее!?

В навечерието на Новата 2021 година бледа светлина озари тунела на вируса COVID-19. Изненадата от появата на ваксини предизвика повече съмнение, отколкото радост. Причините са много, информацията недостатъчна и аргументите „за или против“ се преплитат във възел, от който трудно се прави извод. Преди години, по време на „тоталитарната система“, нямаше две мнения. Ваксинираха ни под строй и никой не се интересуваше от мнението на родителите. В Китай и Корея практиката е същата и до днес. В Европа е различна.

В противоречивия спор, който избухна, на първо време трябва да се отстранят фалшивите новини, които засега са мнозинство. Мнозинство са и нежелаещите да се ваксинират, най-вече в страните с голяма корупция. В България те са около 70%. Тези цифри съвпадат горе-долу с нежелаещите ГЕРБ да бъде повече на власт. Липсата на доверие в управляващите е обосновано. Примери като покупката от Министерство на здравеопазването на медикамента „Remdesevir", който не лекува, но струва на данъкоплатците 12 милиона долара, не са в полза на ваксините. Въпреки подозренията за корупция, борбата срещу разпространението на вируса не бива да се превръща в референдум „за или срещу“ Борисов.

От всички слухове, които се разпалват с цел всяване на страх, е подписването на декларация от желаещия да се ваксинира. Слагането на подпис е нормално явление. То се прави преди всяка хирургическа операция. Тълкуването за освобождаване от отговорност на лабораторията е лъжливо и съответно злонамерено! Съществува специфична европейска директива от 25 юли 1985 година: „Производителят (в случая на ваксината), чиѝто продукт предизвика нежелани усложнения, носи съдебна отговорност пред пострадалия, дори при липсата на договор между двете страни.“ Така че ваксинирането съвсем не е безотговорно! Безотговорни са слуховете, които авторитетни личности пускат относно вредите от тях. Най-известни са публикациите на професор Andrew Wakefield в списанието „The Lancet ». През 1998 година, професорът разпространява тезата, че ваксините срещу шарка и заушка предизвикват у детето „аутизъм“. Следствие на колективната реакция на медици и изследователи, списанието бе принудено да се разграничи от необоснованите тези на професора.

Използването на пандемията за политически цели също пречи на истината да тържествува. Българските управляващи запретват ръкави за ваксинация пред камери и репортерки. В същото време бивши политически величия бързат да се декларират против ваксините, с единствената цел да не бъдат забравени. Какво друго цели Даниел Вълчев, освен да се заговори за него? Демокрацията наистина гарантира правото на избор, но в същото време тя задължава личността да зачита правата на обществото. Личната свобода е принцип, но само ако не вреди на обществото. Хората, които ще постъпят като Даниел Вълчев и не се ваксинират, в случай на зараза се превръщат в разпространители на вируса. Техни близки и познати ще бъдат заразени. Хоспитализирането е скъпо, изисква специфични грижи, които ще са на гърба на всички. Затова подобни декларации са безотговорни!

Тук там се пускат тези, които се опитват да омаловажат ролята на ваксините. Не били те средството, което спирало разпространението на вирусите, а времето. С времето всичко щяло да се оправи. Пред това пренебрежение към труда на човешкия гений, благодарение на който мнозина от нас се радват на живота, прилагам списък на откривателите, които заслужават всеобщо внимание и уважение.

1.Ваксина срещу едрата шарка – Едуард Дженър 1799 г.

2.Ваксина срещу холера – Луи Пастьор 1881 г.

3.Ваксина срещу Бяс – Луи Пастьор 1885 г.

4.Ваксина срещу туберколоза БЦЖ – Албер Колмет и Камии Герен 1920 г.

5.Ваксина срещу дифтерия – Гастон Рамон 1923 г.

6.Ваксина срещу тетанус и коклюш – Гастон Рамон 1926 г.

7.Ваксина срещу чума - Алексдандър Йерсин 1894 г.

8.Ваксина против грип – Джонас Кларк 1944 г.

Има упреци към бързината, с която PFIZER и MODERNA влизат в употреба. Необходими били между 5 и 25 години за да бъде сигурна тяхната безопасност. Кажете на един собственик на завод, ресторант или земеделски площи, че трябва да скръсти ръце в продължение на години, докато стане ясно дали ваксината е сигурна. Служител в министерство – може, но за частния сектор всяко чакане е смъртоносно.

Поради това бе лансирана идеята за „Зелен паспорт“. Защитниците на „Демокрацията“ вдигнаха такава врява, че управляващите от всички страни, скриха „паспорта“ под чергата. Въпреки това, тя се върти в съзнанието на директорите на авиокомпаниите и никое правителство не може да им забрани да пускат само ваксинирани пътници. Ако те го направят, ресторантьорите ще ги последват. Гърция – страната живееща от туризъм, само това чака. Въвеждането на „Зелени паспорти“ за плажовете на „Халкидики“ ще сложи край на страховете и предразсъдъците. За ваксини ще се образува такава опашка, че без купонна система няма да мине.

Без съмнение, в лабораториите бяха инвестирани милиарди. Всички правителства от Западното полукълбо насърчиха притока на пари за намиране на ваксини. Акцията като цяло е рискована. За сега изглежда успешна. Обичайно една ваксина дава от 70 до 80% ефективност. От PFIZER говорят за 90 и повече процента. Възможно е това твърдение да се окаже вярно. В противен случай световните борси ще претърпят невиждано до днес „Цунами“. Всички ще се сринат. „Голяма работа“ ще кажат някои. Работата обаче наистина е голяма. По-голяма от тази, която всички скептици, взети заедно, могат да си представят. Пенсиите на редовите американци, както и на някои европейци са пласирани именно на Борсата. Сриването ѝ рискува да остави средностатистическите западни граждани без хляб! Ако това се случи, бурята няма да остави България на сухо.