Селското въстание от 6 януари във Вашингтон не е „цветна революция“, нито „майдан“

Коментар на Валентин Хаджийски

И като всяко селско въстание е отчаяно и безнадеждно, но има реални корени, които налагат реално лечение. Америка е драматично разделена, но го осъзнава в илюзорна форма.

Въстанието (insurgency), както го нарече и избраният президент Байдън в телевизионното си обръщение в сряда следобед, вече взе първата си (дано да е единствена) жертва – еднa от жените, щурмували първи Капитолия, улучена в шията или гърдите от полицейски гумен куршум, току-що почина в болница. Сега съобщиха, че била 14-годишен ветеран от американските ВВС. Застреляна от жена офицер.

Нюйоркският губернатор Андрю Куомо пък нарече въстанието „провален опит за преврат“.

Депутати, залягащи сред банките с противогази. Агенти на Сикрет сървис и полицаи с насочени пистолети за стрелба по „терористите“. Полицейска блокада на столицата до 6 сутринта в четвъртък, завземане на Капитолия от войските на националната гвардия от двата прилежащи щата Вирджиния и Мериленд, шок и ужас сред либералния естаблишмент, особено от явната мекушавост на полицията, допуснала въстаниците с голи ръце да си пробият път до двете палати и дори до кабинета на американската Цвета Караянчева – Нанси Пелоси, дето върлували, грабили, трошили и си правили селфита едновременно до 400 души (!)...

Вашингтон за няколко часа заприлича на Киев 2014 и София 2013. Непривично – поне за Вашингтон, ако не и за Сиатъл и Уисконсин от миналото лято – и доста изнервящо, само две седмици преди инаугурацията на Байдън.

Стохилядното множество тръмписти, дошли в столицата да „спрат кражбата“ на изборите и да не позволят на Конгреса да потвърди изборните резултати, макар и надъхано от речта на Тръмп (той каза, че никога нямало да признае резултата от изборите) на поляната пред Белия дом в ранния следобед, бързо се дезинтересира от Оранжевия и, като разбра, че вицепрезидентът Пенс няма власт да отмени избора на Байдън, се люшна към Капитолия. Грамадното мнозинство протестиращи бе мирно, но се намериха и буйни глави.

Гледах внимателно тв кадрите с лицата им – лица на непредставената, нечутата Америка. Американците са хора бунтовни и решителни. Каквито и бръмбари да имат в главите си, в решителен момент са готови и да умрат за тях. Но в края на краищата днес победи здравият разум.

Стана банално да се пише, че Америка е „горчиво разделена“. Въпреки победата на демократите на президентските избори и на днешните избори за две сенатски места в Джорджия, които им дават желаното мнозинство и в Сената, победителите нямат основание за тържество. 80% от гласовете „за“ Доналд бяха „за“ него, а над 50% от гласовете за Байдън бяха против Тръмп.

За Доналд гласуваха – и то главно присъствено, не по пощата, висейки часове по опашки – цялата американска работническа класа и всички дребни предприемачи – и бели, и черни, и латиноамериканци. И 90% от българите и източноевропейците в САЩ.

Доколкото мога да съдя по българските социални медии, такова е и съотношението на симпатиите на хората в България. Не и на българските власти и властите в ЕС и в големите европейски страни, които ще ни продънят ушите с лицемерни вайкания за американската демокрация – опората на всички демокрации по всички земни кълбета.

Че 100% от американската работническа класа от всички цветове е за Тръмп се признава и от в. „НЙ Таймс“. Но няма работещи идеи как това да се промени. Казва се, че било задача за цяло поколение.

Макар че върхушката на републиканската партия като цяло да изостави Оранжевия, 75 милиона американци продължават да вярват, че изборите са били откраднати, да се кълнат в св. Тръмп – и той се очертава безспорен лидер на десните популистки маси – републикански или не – в близко бъдеще.

Демократите имат голяма заслуга за непризнаването на изборите от 75 милиона американци. Те така и не успяха да ги убедят в тяхната честност. Не доказаха, че гласуването по пощата и чрез проблемните софтуери е било съвсем безукорно. Не допуснаха свободна дискусия в социалните медии, налагаха дива цензура на несъгласните. Както преди това цензурираха и съобщенията за корупция на сем. Байдън, раздухваха фалшивия лов на руски вещици и другояче водиха истинска медийна война срещу Тръмп от първия му ден в Белия дом.

Две неща трябва добре да се разберат от българската публика, макар да не е никак лесно. Първо, „горчивото разделение“ на Америка съвсем не е това, което изглежда. Второ, причините за разделението съвсем не са лъжите, дезинформациите и личните налудности на Тръмп и крайнодесните, както се заблуждават либералите.

Противниците на Доналд вярват, че той е ненормален, непредвидим – и жадуват връщане към нормалността и предвидимостта. Поддръжниците му мислят, че тази „нормалност“ сама по себе си е ненормална – лицемерна, порочна и враждебна за обикновения човек. И го харесват въпреки всичките му лъжи и инфантилни малоумия, въпреки реалните му действия в интерес на супербогатите и във вреда на бедните, доколкото се опълчва на ненормалната „нормалност“ и сам е люто мразен от нея.

Прословутото разделение на Америка, за което се тюхкат либералите, обаче е напълно илюзорно. Реалното разделение е между горната една десета процент – супербогатото малцинство – и 99-те и нещо процента обикновени американци. Икономическото неравенство в САЩ вече е над равнището от 1929 г. в навечерието на Голямата депресия. Това реално разделение не получи сериозен израз в изборните резултати и няма шанс да бъде сериозно адресирано в близко бъдеще въпреки господството на демократите и на Капитолийския хълм.

99-те процента американци са горчиво разделени помежду си по лайфстайл признак. Илюзорното деление за тръмпистите е: трудова Америка (ние) – работници, дребни и средни предприемачи, и нетрудова Америка (те) – спекулантите-глобалисти от Уолстрийт, либералите-„комунисти“ и лумпените-хрантутници, които смучат от данъците на работещите и за благодарност палят и грабят дюкянчетата им.

За либералите пък светът се състои: горе – от образован, прогресивен елит (ние) и долу – от страдащи прогресивни малцинства по расов, полов, етнически, културен, религиозен и друг лайфстайл признак: черни и цветни, жени, ЛГБТ... А в средата – консервативни и тиранични мнозинства – червеноврати; гузни бели хора/супрематисти; мъже; хетеросексуални; протестанти и католици, отричащи аборта и Дарвин; хора с пушки и гълтащи тонове бензин камиони; енергийни корпорации, разрушаващи природата и точещи нефт за камионите.

И двете половини, и двете „ние“ обаче са в плен на различни идеологии, т.е. на Марксовото илюзорно съзнание. Мнозинството и от двете половини всъщност са обикновени трудови хора със сходни реални интереси. Те реално трябва да са на едно място, а всъщност са горчиво разделени и често виждат у опонентите си въплъщение на абсолютното зло. Това положение е идеално за елита. И пагубно за народа и за т. нар. „демокрация“.

В реалния свят Джо, шофьор в Уолмарт в Кентъки (тръмпист), и Джозефин, учителка в частно училище в Бруклин, Ню Йорк (либерал) имат еднакви реални интереси. „Медикеър“ за всички, т.е. социализирана медицина – и двамата не са осигурени здравно от работодателя си и не са членове на профсъюз. Платено майчинство и бащинство, достъпни детски градини, добри безплатни държавни училища във всеки, дори беден, квартал и безплатни щатски университети – нямат пари за частни училища и да остават да гледат децата вкъщи).

Всичко това – финансирано с прогресивни данъци, преразпределящи от най-богатите към средната трудова класа. Имат и общ интерес от стабилни държавни пенсии, ред и законност у дома – липса и на брутално полицейско насилие срещу невинните, и на лумпенски бунтове, палежи и грабежи на магазини. И от мир в света – липса на терористични заплахи у дома, предизвикани от американски агресии в чужбина.

Джо и Джозефин в идеалния случай значи би трябвало заедно да гласуват за социалиста Бърни. И така именно отиваха нещата пролетта на 2016 г. преди Хилари и кликата ѝ да се намесят.

Но в илюзорния свят на идеологиите, натрапвани им от медиите и върхушките на двете партии, Джо и Джозефин напълно забравят реалната си близост и се превръщат в смъртни врагове по светоглед и стил на живот.

Джозефин иска Байдън (т.е. анти-Тръмп), аборти, феминизъм, гей бракове и гей осиновяване, велосипеди, веганизъм, комбуча, съкращаване или премахване на полицията и обича Black Lives Matter (BLM). А мрази „червеновратите“, „психопатите“ и „фашистите“, които носят насилие и омраза – и лъжливият демагог и инфантил Тръмп им налива масло в огъня.

Джо пък иска св. Тръмп, Бог, мощен джип със знамето на Конфедерацията, пушка, силна полиция, ред и закон, барбекю с лют сос, бърбън и бира. Той мрази „комунистите“, т.е. лицемерните хайверени либерали и яйцеглавите надути прогресисти от крайбрежията. Те носят високи данъци на трудовия човек, агитират за „джендърските“ извратености и подстрекават лумпените от BLM и Антифа към „комунистическа“ революция.

Селското въстание от 6 януари 2021 г. вече отшумява. Тръмп призова привържениците си да се разотидат мирно. Пенс откри отново прекъснатото заседание на Сената. И той, и Байдън преди него призоваха духовете на „демокрацията“ и „свободата“, получиха вяли аплодисменти. Байдън ще бъде утвърден за нов президент. Настъпва нервно и краткотрайно примирие. Да видим какво ни ще ни донесе денят на инаугурацията.