Диана Русинова пред ФАКТИ: Нормално е да се активизират срутища, въпросът е какъв да бъде отговорът на държавата

„Имаме едно малко по-интензивно овлажняване на почвата. Нормално е да се активизират такива срутища, свлачища, падащи камъни по пътищата, в които това традиционно се случва. Искърското дефиле е един от тях. Въпросът е какъв да бъде отговорът на държавата и какво повече биха могли да направят институциите, за да се предотвратят срутвания и да не се стигне до фатален инцидент. Сега имахме късмет, че например при това срутване в Искърското дефиле отдолу не е имало кола. Или имахме късмет, че се е случило през нощта, а не през деня, когато трафикът там е по-интензивен“.

Това каза Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики пред ФАКТИ. Свързахме се с нея, за да говорим за срутванията на скална маса по множество пътища у нас през последните седмици.

Припомняме, че от началото на годината срутища ограничиха движението по републикански път II-16 Своге–Ребърково заради срутване в района на село Елисейна, платното за Кулата на АМ “Струма” заради срутището при 8-ми километър, път II-59 Момчилград-Ивайловград в участъка Карамфил-Крумовград, път III-107 Кочериново-Рилски манастир беше ограничен в двете посоки, движението по път III-843 Велинград–Сърница временно се осъществяваше в една лента заради срутване в района на разклона за Грашево, движението по 71-ви километър на път II-19 Гоце Делчев-Банско също беше ограничено поради свличане на земна маса, движението по път ІІ-19 Банско-Гоце Делчев в района на Места при 66-ти километър се осъществяваше двупосочно в една лента, същото важеше и за път ІІІ-197 Гоце Делчев-Сатовча в 19-ти километър.

„Един от основните проблеми на Искърското дефиле (бел.: II-16) – водещ, бихме казали, е точно това – падащите камъни. Оттам насетне започват много други проблеми като липсата на почистване на растителността, дефекти и деформации, които излязоха след ремонта, който беше извършен преди няколко години. Истина е, че много трудно бихме могли да прогнозираме, въпреки че има такива методи, с които да прогнозираме къде евентуално има риск от свлачище, за да можем превантивно да вземем някакви мерки, но все още такива мерки не се прилагат в България.

Европейският център за транспортни политики активно работи да помогне на институциите да започнат да ги прилагат. Въпросът е, че всичко това просто отнема някакво време, включително за узряване, разбиране на идеята“, каза още Русинова.

Относно методите за прогнозиране на срутвания и свлачища, тя каза: „Тези методи са свързани с изследвания, обследвания, заснемания, които не са толкова непознати, но в същото време не са и чак толкова познати за съжаление. Много са методите. Доколкото аз разбирам, има желание, върви се в тази посока да се направи анализ оценка на риска. Пътната безопасност обаче се е очертава да е малко като авиационната безопасност – учим се от грешките си. Въпросът е, че авиацията се ползва от много по-малък процент потребители, отколкото са потребителите на пътната инфраструктура и съответно тук цената е доста по-висока“.

На въпроса дали мрежите биха могли да са решение на проблема със свлачищата, Диана Русинова отговори: „Ако говорим за това срутище, което се случи в Искърското дефиле (бел: край Елисейна), няма как тази маса да бъде задържана от мрежа, независимо каква е мрежата. По-скоро трябва да се мисли за други инженерни методи като укрепвания. За да може да се мисли за тях обаче, те трябва преди всичко да се идентифицират. Мрежите са, за да задържат камъни. Те са решение до някаква степен. Когато става дума за по-голямо срутище, те вече няма как да помогнат. Въпросът е да се намери кое решение би било подходящо, какво би помогнало“.

На въпроса може ли например строителният надзор да изготвя оценка на риска от срутвания, тя отговори: „По-скоро бих казала, че няма как да се наблюдава от надзора, защото надзорът е до момента, в който проекта приключи. Надзорът няма как да предвиди дали след 4 година ще падне много дъжд или много сняг и почвата ще стане много влажна. За съжаление това са едни предизвикателства, които ни ги отправя глобалното затопляне. За да можем да им отговорим, трябва да прилагаме нови и по-съвременни технологии. С конвенционалните методи няма да стане“.

„Мисля, че в някакъв момент все пак с общи усилия ще успеем да стигнем до момента, в който тези неща ще се случат. Не за друго, а защото са необходими. Да плащаме с цената на човешки живот, вече е недопустимо. Не трябва да продължава така“, каза Диана Русинова от ЕЦТП в края на разговора ни.