Обществото ни е в ценностна криза, а ние обсъждаме сина на президента

Не съм сред привържениците на президента Румен Радев, но не мога да се съглася с начина, по който в медиите и социалните мрежи се обсъжда поведението на непълнолетния му син от преди няколко дена. Представата, че родителите на един 17-годишен тийнейджър могат ефективно да контролират поведението му, е откровено лицемерна и тя загърбва факта, че в България расте поредно поколение млади хора, чието възпитание - или липса на такова - е резултат от ценностната криза на цялото общество.

Първо, ние като общество допуснахме кризата на семейството да достигне нива, на които възпитанието на децата в определени ценности е трудно и често невъзможно. Погледнете до каква степен на ерозия е достигнала безотговорността и нихилизмът на нарастващ брой хора, непритежаващи знание и чувство за дълг като родители. Здравите, добрите, възпитаните деца растат в семейства на двама родители, които се обичат един друг и носят съвместна отговорност за изграждането на децата си като личности. Не съм черноглед, но каква част от българските семейства днес отговарят на това определение?

Второ, в продължение на десетилетия, българското училище на практика не преподава ценности. Ако някои от учителите го правят, за тях е трудно да се преборят с инерцията на поредни поколения деца и млади хора, за които материалните ценности на всяка цена и обществената култура, възпитаваща всепозволеност, са се превърнали в начин на мислене и мироглед. Морал, отговорност, грижа за слабите, благородство - кой и къде преподава тези ценности на младите хора днес?

Трето, в медиите и в публичната среда доминират ценности и модели на успех чрез груба сила, нарушаване на закона, утвърждаване на модела на "вълка единак" и "всички правят така". Може би преувеличавам, може би все пак има едно мълчаливо мнозинство от хора и техните деца, които са етични, отговорни, целеустремени... Но не те са във фокуса на обществения пример и препоръчителните модели на обществено поведение, които шестват в общественото пространство.

Когато държим отговорни една майка и един баща - независимо дали са на върха на държавата или в ролята на редови граждани - трябва да си дадем сметка какво те могат или биха могли да направят, за да не допускат отклоняващо се поведение на децата си. Всеки носи своята лична отговорност. Но обществото не може анонимно да се скрие зад гърба на тези родители, които понякога не успяват да се справят.

Ако искаме поколенията, които ще ни наследят, да бъдат по-добри от нас, трябва да поемем отговорността си като родители, като граждани, като държава, като общество. Не можеш равнодушно да наблюдаваш ценностния разпад на своето общество в продължение на десетилетия и след това изведнъж да се разгневиш - "абе синът ти защо прави така..." Прави, защото го е видял от някъде. И му е харесало. И никой не го е спрял навреме.

*Коментарът е от Facebook-профила на политолога Огнян Минчев, заглавието е на ФАКТИ