Да бъдем реалисти с Русия

Европа греши, като иска да наложи санкции на Русия след осъждането на Навални. Да накаже търговията, докато именно тя би трябвало да ги сближава. Ако искаме постепенно да привлечем руснаците към европейските ценности, трябва да търгуваме с тях, а не да ги санкционираме!

Съветът по външни работи на Европейския съюз (ЕС), който ще се проведе в понеделник, 22 февруари 2021 г. в Брюксел, ще бъде посветен на отношенията с Русия. На форума европейският върховен представител по външните работи ще докладва за резултатите от посещението си в Москва в петък, 5 февруари. Испанецът Жозеп Борел отиде там, за да поиска освобождаването на опозиционера Алексей Навални, когото московски съд осъди на две години и осем месеца затвор, без да е извършил и най-малкото реално нарушение. Пред пресата руският външен министър даде урок на върховния европейски представител. Сергей Лавров разкритикува "изключителността" на западняците, които според него си присвояват правото да се намесват, както искат и когато искат, във вътрешните работи на други страни. В същия ден министерството му изгони трима европейски дипломати (германец, поляк и швед), забелязани в тълпите, демонстриращи в защита на Навални. Всички европейски медии отразиха „унижението“ на Борел.

Лоша стратегия

Почти сигурно е, че Съветът на европейските министри на 22 февруари ще бъде посветен до голяма степен на Навални и на въпроса за човешките права. Този елегантен 44-годишен адвокат, основател на Фондацията срещу корупцията, има три качества, които младите хора в големите руски градове оценяват изключително много. На първо място, той е смел, физически и интелектуално. Второ, той е красноречив и ефективен противник, гений на активизма в социалните медии, който се фокусира върху слабите места на руските властимащи, а именно тяхното неправомерно забогатяване. И накрая, той е националист, който смята например, че Крим е руска земя. Несръчната настървеност на руския апарат за сигурност срещу него (отравяне вчера, днес затвор) му придаде ореола на мъченик и световна известност. Навални не крие амбицията си да стане президент на Русия. Ако някога стигне до Кремъл, ще се прояви ли там като по-голям демократ от Путин? Възможно е. Но не е сигурно.

Някои европейски страни (Полша, Литва, Латвия, Естония) биха искали ЕС да наложи нови санкции на Русия по темата за човешките права. Тогава единственият въпрос, който ние, европейците, трябва да си зададем, е следният: има ли тази наказателна стратегия някакъв шанс да проработи срещу Русия? Ще доведе ли до напредък на човешките права в страната? Отговорът е "не". В историята си руснаците винаги са изпитвали ужас да не ги поучават чужди държави и да им налагат отвън своя начин на мислене или действие. Освен това не е сигурно, че настоящата кампания за натиск на ЕС върху Русия обслужва интересите на Навални. Защото тя дава аргументи на пропагандата на режима, който се стреми да го представи като агент на чужди сили (което не е така). Нормално е медии и неправителствени организации да подкрепят Навални, смел и несправедливо осъден противник. За държавите е контрапродуктивно да правят това със санкции.

Политиката на Европейския съюз спрямо Русия би трябвало да се ръководи от интересите, а не от емоциите. Германия с право иска да завърши изграждането на газопровода „Северен поток 2“, който го свързва пряко, през Балтийско море, с руските запаси от газ. Защо да плаща с 35% по-скъпо за своя газ, като купува американски шистов газ? Франция сгреши, като отказа да достави през 2015 г. военно-транспортните кораби, които Русия ѝ беше поръчала. Ако искаме постепенно да привлечем руснаците към нашите европейски ценности,

трябва да търгуваме с тях, а не да ги санкционираме!

В замяна на това, реализмът изисква да бъдем неотстъпчиви с руснаците, когато ни нападат у дома. Именно това правят те, като толерират хакерите на своя зеям. Зловредният софтуер (“рансъмуер”), дошъл от Русия, нараства експоненциално в Европа. Този софтуер може да блокира всички данни в една компютърна мрежа. За да ги деблокират, притежателите на мрежата трябва да платят откуп. Логично би било да се каже на руснаците, че европейските компании вече няма да търгуват с тях, ако продължават да толерират пиратски действия срещу тях у дома си.

Френската доктрина за кибервойната признава само защитни мерки. Това е грешка. Тайното парализиране на голяма руска институция може да изпрати ясно послание на Кремъл. Срещу руснаците трябва да бъдем твърди там, където това е полезно за нас. Но докато съществува взаимно уважение към суверенитета на нациите, нека не нанасяме вреда на търговията, която винаги ги е обединявала.

Автор: Рено Жирар, “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова