Българската приказка

Българската култура е необятна среда, която понякога е трудно разбираема. Там има толкова много различни трактовки, че понякога е трудно да се ориентираш.

В един момент културните дейци се оплакват как никой не им обръща внимание, как в световен мащаб не ги признават и как все са недооценени. Когато един от тях вземе, че получи признание, се почва с мрънкане, защо точно този, ама как това не е станало по правилния начин и как високата култура не се защитава.

През последните седмици виждаме точно това. Става въпрос за Мария Бакалова.

Българската актриса успя да си спечели роля в нашумял комедиен филм. Изненадващо изпълнението ѝ получи огромно внимание, а в САЩ я номинираха за водещи награди.

И докато част от гилдията се опитваше да отпразнува успеха като общ, изведнъж се оказа, че има безкрайно недоволни от този успех. Видиш ли, филмът „Борат“ не бил висше изкуство. Бил пошла комедия с пропагандна идея. Бакалова въобще не е трябвало да приема тази роля. Тя, ако искала да получи признание, е трябвало да го постигне с филм от висш клас.

Истината за това, дали трябва да приемаме успеха на Бакалова като национален, е проста. Когато много българи постоянно се оплакват как са недооценени, как светът не ги признава и как са обречени, защото са от малка държава, вероятно би следвало да се зарадват, когато един определен човек опровергае това и постигне международен успех.

Въобще не казвам, че трябва да има всенародни празненства или нещо такова. Но е някак хубаво да видиш, че едно българско момиче е получило признание на най-високо ниво за таланта си.

За българското кино най-вече. През последните години българското кино беше постоянно потискано от успехите на нашите съседи.

Първо беше пикът на сръбското кино и Емир Костурица. Последва възхода на румънското кино, което спечели „Златна палма“. После дойде пикът на турските сериали, предшестван от две награди „Златна палма“ за турски филми. През миналата година пък македонски филм стигна до номинация за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

На този фон българското кино беше в нищото. Това, че Мария Бакалова ни представя на най-високо ниво е един вид утеха, че и тук може да се случи нещо.

Дори на фона на културтрегери, които непрестанно зоват за висша култура, произвеждайки неща, към които няма интерес.

Тук не отричам критиките към филма „Борат“. Да, това е филм, който е трудно да харесаш. Да, Саша Барън Коен е изключително противоречив и въобще не е най-примерният творец. Съгласен съм и с това, че филмът си има своите пропагандни цели и че не случайно търсеше политически провокации точно преди изборите.

Мария Бакалова обаче няма вина за това. Тя е получила шанса на живота си и го е грабнала. Нямайте съмнение, че всеки български актьори или актриса при подобна роля щеше да хване първия самолет и да играе, без да задава много въпроси.

Този филм няма как да е по-ниска категория от треторазрядните екшъни, които се снимат у нас и в които родните актьори играят роли с по три реплики. Бакалова е получила големия си шанс и го е използвала.

Има успех и когато дава интервюта, опитва да прави реклама на своите колеги в региона. Обиколи най-големите шоута в САЩ, в които името на България беше споменавано с добро.

Повдигна даже дискусия за начина, по който се третират актьорите от Източна Европа. Така, че не виждам какъв кусур може да ѝ се дири.

Това, какво е правила като студентка и дали изпълнението ѝ покрива нечии творчески критерии, е маловажно. Към този момент българската култура може да е само доволна от рекламата, която ѝ се прави.

Всеки има правото да каже дали дадено изпълнение му е харесало или не. Но в същото време трябва приеме добри позитивните неща дошли от това.

България е единствената държава, в чието културно пространство съществува терминът мечки. Тоест актьори, които се радват на телевизионна популярност или халтурна такава, получаващи привилегировано водещи роли, за да привличат публика в театрите си.

За някои културтрегери това е унизително, защото видиш ли, елитните актьори, отказващи халтура, не можели да получат внимание. Тоест у нас отричаме варианта, в който актьорът може да живее добре.

Презираме това, че Димитър Рачков, Захари Бахаров и Юлиан Вергов изкарват добри пари от телевизионна или комедийна работа, защото не се жертват за висшето изкуство. У нас актьорът трябва да е беден, гневен и приемащ само роли в ултра интелектуални спектакли. Всичко друго е позор и неприемливо.

Мария Бакалова е виновна, за дето получава номинации за награди за филм на Саша Барън Коен, а не е дебютирала във филм на Нолан или Спилбърг.

Ами тази индустрия е такава. Навсякъде по света актьорът се опитва да стане популярен, за да може да изкарва добри пари от професията си. Българските защитници на висшето изкуство могат да проверят кои са най-гледаните постановки в Ню Йорк и Лондон и кои са техните лица.

Като чета форуми и социални платформи у нас, оставам с впечатлението, че всички мразят американски бози и гледат само филми на Ларс фон Триер или братя Коен. Интересно обаче, защо в кината не съм виждал опашки пред салоните, където се дават техни филми, а за филмите за супергерои залите винаги са прилично пълни.

Време е да приемем, че трябва да се радваме, когато за нашата страна се говори с добро. Мога само да си представя какво щеше да е, ако Мария Бакалова беше от Сърбия. Там сигурно вече щяха да са започнали да кръщават театри на нейно име.

Няма защо ние да стигаме дотам. Нека просто отчетем с позитивизъм това, че едно момиче представя нашата страна на международно ниво и прави позитивна реклама на една цяла гилдия. Много студенти по актьорско майсторство в България имат нужда от подобна мотивация, за да продължат да се занимават с изкуство. Това прави българската култура желана и привличаща внимание.