Нарушаване на човешките права и съвременното робство (ЧАСТ I)

Опитите на Русия от 2014 г. насам да анексира Крим бяха осъдени в редица международни резолюции, включително и такива на Съвета за сигурност към ООН, Парламентарната асамблея на ОССЕ на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Нарушенията на правата на човека в Крим и съответната расова дискриминация са обект на разглеждане в международни съдилища, включително Международния съд (дело 166) и Европейския съд по правата на човека (дело 20958/14 и други), припомня arc.construction.

Тези актове обръщат специално внимание на бруталното нарушаване от страна на Русия на основните граждански, политически, икономически, социални културни, екологични човешки права, както и на колективните права на местното население и други етнически, езикови и религиозни групи в Крим. Тези въпроси са постоянен предмет на разглеждане от Мисията за наблюдение на ООН и Мисията за наблюдение на ОССЕ в Украйна.

Днес функционират редица специализирани агенции и структури на ООН в областта на правата на човека, чиито интереси пречат на ситуацията в Крим. Струва си да се спомене ролята на специалните докладчици на ООН, които действат под егидата на Съвета за сигурност към ООН по правата на човека и предоставят годишни специализирани доклади и изследвания на Съвета и на Общото събрание на ООН.

Асоциацията за реинтегриране на Крим, като регистрирана международна неправителствена организация с офиси в Париж и Киев, обръща специално внимание на въпроса за сътрудничеството. В съобщението до специалния докладчик на ООН за съвременните форми на робство, д-р Томоя Обоката, Асоциацията описа връзката между принудително разселване и съвременните форми на робство.

От Асоциацията посочват, че политиката на руските фактически власти в Крим включва дискриминация на гражданите на Украйна в града, които отказаха или не получиха т.нар. „Руско гражданство“ след 2014 г., когато РФ обяви полуостров Крим като „собствена територия“. Такива украински граждани са пребивавали в Крим преди опита за анексиране или са били заселени на полуостров по-късно поради руската агресия в Източна Украйна и продължаващия въоръжен конфликт там. Въпросните украински граждани в Крим се определят от руските власти като „чужденци“, които трябва да получат „разрешителните за пребиваване“. Но в действителност хиляди такива лица не могат да имат „местоживеене“ и „специална помощ“ в Крим поради системата на тотална корупция, бюрокрация и политическа позиция на руските власти в региона.

Както посочи Службата на Върховния комисар към ООН по правата на човека (OHCHR) в своя тридесет и първи доклад относно ситуацията в Украйна, през 2020 г. „съдилищата“ в Крим издадоха заповеди за депортиране и принудително прехвърляне на поне 178 лица, считани за „чужденци“ съгласно имиграционното законодателство на РФ, включително 105 украински граждани (93 мъже и 12 жени). На тях им е било наредено да напуснат Крим, тъй като или не са притежавали RF паспорти, или са имали регистрация или „propyska“ в континентална Украйна, или не са кандидатствали или не са получили руски „разрешителни за пребиваване“. Поради това се счита, че „нямат права за пребиваване в Крим“.

През 2019 г. от Крим бяха депортирани над 360 души, на първо място от Симферопол, Севастопол и Южното крайбрежие на Крим. Това беше част от целенасочената политика на фактическите власти на РФ за „изтласкване“ на населението, нежелано от тях. За тези цели така наречените „съдилища“ в Крим обикновено използваха член 18.8 от Кодекса за административните нарушения на РФ („Нарушаване от страна на чужденеца на режима на пребиваване в РФ“). Но понякога т.нар. „съдилища“ използват за депортиране член 18.10 от този кодекс („Незаконна трудова дейност на чужденеца в РФ“).

Някои случаи са били използвани от руската държавна пропаганда за насаждане на омраза срещу Украйна, украинци и граждани на държавата Украйна. Например, през февруари 2018 г. официалното издание на Русия „Российская газета“, публикува правителствена статия „23 украински гастарбайтери бяха депортирани от Крим“ – групата работници, използвана при реконструкцията на детска градина в селище Новоозерное (Западен Крим). Дори терминът „гастарбайтери“, използван преди това изключително от нацисткия режим в Германия, показва сам по себе си реалното отношение на руските официални власти към трудовите права на украинските граждани. Така че всички подобни украински граждани в Крим са уязвими на евентуално депортиране и работата им се използва като „незаконна“ без никакви гаранции и с минимални възможни плащания. Подобна работа на украинци на територията на собствената им държава, незаконно окупирана от Русия, всъщност е съвременна форма на робство.