Любомир Попйорданов за ФАКТИ: Моторните шейни се превърнаха в една от играчките на хората, за които законите не важат

По-рано през седмицата 12 организации излязоха с обща позиция по проблема с моторните шейни в планините. Представителите на планинарската общност у нас заявиха, че ще търсят максимална подкрепа на исканията си, а после ще изпратят позицията до ресорните институции – Министерството на околната среда и водите, Министерство на туризма и управляващите защитените територии в България, предаде БНР.

Сред организациите, включили се в общата позиция е Сдружение „Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България“. За да говорим за проблема с моторните шейни в планините, за възможните решения на този проблем и за правилното поведение в планината, от ФАКТИ се свързахме с председателя на Управителния съвет на „Планини и хора“ Любомир Попйорданов. Разговора четете в следващите редове:

- Г-н Попйорданов, по какъв начин моторните шейни представляват опасност?

- Моторните шейни през зимата, но и крос кънтри моторите през лятото, развиват много сериозна скорост, излизат изненадващо по заснежените склонове, и като цяло имат едно агресивно присъствие не само за останалите посетители на планината, но и за животинските организми и екосистемите, които натоварват по един варварски начин. Има примери на шейни, които директно агресират туристи със ски.

- Самото им използване регулирано ли е от законодателството на България?

- Шейните и АТВ-тата, като МПС-та, не са регулирани от българското законодателство по никакъв начин, нямат регистрационни номера, въпреки че това е поставяно като въпрос, защото това прави невъзможен реално техния контрол и санкциониране. Те не съществуват! Това е като лица, които извършват подлежащ на регулиране бизнес, но не са регистрирани, и съответно не могат и да бъдат санкционирани.

- Кой има право да използва моторни шейни в планината и кой няма?

- Единствената регулация представлява изричната забрана за МПС да навлизат в националните и природни паркове и резервати, по Закона за защитените територии, с изключение на моторни превозни средства, които извършват спасителна дейност – шейните и джиповете на Планинската спасителна служба и такива със специално разрешение, за обслужване на разположени в планината обекти – хижи и други.

- Кога цивилните граждани започнаха да използват все повече и повече моторни шейни?

Първо тръгнаха с шейни по пистите, имаше и загинало дете на министър на транспорта, което загина по вина на баща си преди 10-тина години. След това, отново преди около 10 години, когато тези машини станаха още по-проходими и адаптивни към терена, се появи интересът да се изкачват върхове с шейни – например връх Вихрен, връх Безбог. Това се превърна в една от модерните играчки на хората, за които законите не важат. Има и хора с големи възможности, които не си го позволяват от етични и правни съображения.

Това стана възможно и защото планините станаха интересни за масовата публика, която няма планинарска култура, хора с ниска култура като цяло, за които целта е една снимка, присъствие в социалните мрежи, като това присъствие може да бъде снимка с убит вълк или пък танцуване във водите на Седемте рилски езера. Все абсолютно забранени действия.

- Каква е целта им - забавление, придвижване?

- За забавление всеки трябва според нас да се съобразява с правилата приети за определено място, със законовата рамка – ако става дума за защитена територия, по смисъла на Закона за защитените територии.

- Правилно ли е обаче моторните шейни да се използват за свободно придвижване?

- Нека се придвижват свободно, когато има сняг към обекти, до които се налага и които са тяхна собственост. Има места в България - по билото на Стара планина, в Родопите, по билата на планините по западната ни граница и не само, където това не е забранено, но това не означава, че трябва да го насърчаваме. Както ловът трябва да се регулира, така и за МПС-тата в природна среда трябва да се управляват.

Трябва да се води разговор къде това да бъде възможно, доколкото и местното население не е против все пак. Това, че в България няма пречки да се преминава през частни имоти, не трябва да е причина за погазване на правата на собствениците. То е като с горите.

- Какво е необходимо да се случи - да бъдат налагани санкции или нещо друго?

- Нужно е да се въведе задължителна регистрация с регистрационни номера за тези МПС-та и същевременно да се разширят правомощията на контролните органи - парковите служители, рейнджърите. Нужни са реални правомощия не просто да глобяват, но и да конфискуват такива МПС-та. Тук казусът с джиповете към Седемте рилски езера е емблематичен.

Освен това следва държавата да превърне в реален приоритет опазването на природата, което трябва да стане и с политика в полза на удвояване и дори утрояване на състава на парковите дирекции, които имат грижата за този контрол и това опазване на тези изключително важни за България територии. Важни заради екосистемните услуги, но и като място за туризъм.

- Какъв е призивът Ви към хората, които посещават планината - какво трябва да е отношението ни към природата и другите хора?

- Както в много други сфери, държавата се е отказала от нормалната си роля на регулатор на обществените отношения, на добър стопанин, нежели на стопанин, който има амбицията да създава респект или още повече – култура. Това явно устройва сегашното управление, защото създава възможности за безчет недопустими от гледище на обществения интерес дейности от лица, които са близки до властта или по някакъв начин овластени. Не само чрез бракониерство, незаконен дърводобив, привидно законни сечи, безсмислени инвестиционни намерения – като мини ВЕЦ-овете, които убиха живота по реките на България, а и безумни европейски проекти, за да се стигне до това брауново движение в най-ценните защитени територии на България.

Може би трябва да се въведат и такси за влизане в парковете и капацитет за реално контролиране на достъпа до парковете, и за движение в парковете, което да е щадящо към дивата природа.