Как в Европа се осъждат неонацисти. И как е в България

Процесът на века. Така наричат Международния трибунал в Нюрнберг, който осъжда нацизма. От 20 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. са осъдени 24 от най-известните лидери на нацистка Германия. Те обаче имат последователи, които днес живеят сред нас - хора с обикновени професии, сдружения и дори партии и политици, които успяват да стигнат до парламентите на няколко държави. Европейският парламент (ЕП) не прави изключение.

Преди дни ЕП свали имунитета на крайнодесния гръцки депутат Янис Лагос. През октомври 2020 г. той беше осъден в родината си на 13 години затвор като водещ член на неонацистката партия „Златна зора“. Именно евродепутатският му имунитет не позволяваше той да бъде екстрадиран. Веднага след свалянето на имунитета полицията в Брюксел го арестува. Предстои съдът да се произнесе за екстрадицията.

Преди ареста гръцкият евродепутат обвини чрез социалните мрежи всички участници в съдебния процес в това, че са предприели “умишлено политическо преследване” срещу него.

Всички ръководители на партията „Златна зора“, която гръцкият съд определи като „престъпна организация“, излежават ефективни присъди от по над 10 години затвор. Засега в неизвестност е само бившият заместник-председател на партията Христос Папас, който се укрива в чужбина.

Процесите срещу членовете на „Златната зора”, сред които и основателят на партията Никос Михалолиакос, се смятат за един от най-важните в съвременната политическа история на Гърция.

Това сложи край на възхода на крайно дясната партия, която беше трета по популярност в страната през 2015 г. Залезът на “Златна зора” започна след убийството на 34-годишния антифашистки рапър Павлос Фисас, който беше намушкан до смърт пред заведение в западната част на Атина през септември 2013 г.

Случаят "Наша Словакия"
През октомври 2020 г. словашкият Специализиран наказателен осъди на 4 години затвор лидера на крайнодясната партия "Наша Словакия" Мариан Котлеба. 43-годишният Котлеба беше признат за виновен за “подкрепа на идеология, застрашаваща гражданските права и демокрацията”. Той обжалва. Решението е първо по рода си в страната.

Котлеба беше обвинен и в това, че през март 2017 г. е раздавал чекове с дарения на семейства в нужда със символичната сума от 1488 евро. Тази комбинация е символична, защото 88 е един от популярните кодове на неонацистите и означава "Хайл, Хитлер".

Котлеба е популярен с пристрастията си към Русия и с езика на омразата и агитацията срещу ромското малцинство. Няколко пъти е арестуван и обвиняван в подбуждане на расови вълнения и застрашаване на демокрацията.

През 2019 г. Джак Реншо - член на неонацистка групировка, беше осъден на доживотен затвор във Великобритания за планиране на убийство на депутатка.

Той се призна за виновен в това, че е купил мачете и е възнамерявал да убие депутатката от Лейбъристката партия Роузи Купър и че е заплашвал да убие полицай.

В Бългaрия
Присъдите за неонацизъм в България са несравними по тежест с изброените дотук. В страната действащи депутати не са изпращани на съд за неонацизъм, въпреки че някои подозират "Атака" и ВМРО, които доскоро бяха парламентарно представени, във връзки с формации, които изповядват подобни идеи.

В България ежегодно се провежда Луковмарш - вечерно шествие с участие на неонацисти от цяла Европа, провеждащо се в памет на генерал Христо Луков – един от лидерите на българските легионери от времето на Втората световна война. Организатор е Българския национален съюз “Еделвайс” (БНСЕ).

За 20 години съществуване на формацията срещу БНСЕ са подавани десетки сигнали за призиви към физическо насилие и нацистки прояви, които не са достигали доникъде. Основните сред тях са подавани от еврейски организации в страната и от правозащитници.

Участниците в Луковмарш дефилират под стилистиката на германския нацизъм – във военни униформи, с факли в ръка и под строй. В по-ранните прояви на Луковмарш се чуваха поздравите “Хайл Хитлер”, виждаха се и свастики. Тези директни сигнали изчезнаха с времето. ВМРО също са поддръжници на Луковмарш.

През 2011 г. Пазарджишкият окръжен съд осъди на една година пробация и 5 хиляди лева глоба Асен Кръстев и Стефан Механджийски за проповядване на фашистка идеология и расова дискриминация. През 2009 г. На 20 април, когато е рожденият ден на Хитлер, двамата мъже спуснаха черно знаме с нацистки символ от 60-метров комин в Пазарджик с прикрепен пакет към него, приличащ на бомба.

26-годишният Асен Кръстев е бивш активист на БНС "Еделвайс", а приятелят му Стефан Механджийски, на 28 години, също проповядва идеологията за чиста раса.

Спуснатото знаме от комина на фабриката седя почти цял ден, тъй като заради съмнението, че към знамето е пришита бомба се наложи и намесата на специализиран екип от София. Оказа се, че в кутията има метални тръби, увити с тиксо и стърчащи жици.