Проф. Михаил Станчев пред ФАКТИ: Черноморският регион - откъде идва заплахата за мира?

Какво имаме? Русия е слабо развита държава с огромни природни ресурси, с феодален стил на управление, с много нерешени вътрешни проблеми, които управляващият олигархичен елит се опитва да скрие за сметка на външни фактори, отприщвайки конфликти в съседните държави. Това каза в интервю за ФАКТИ професорът Михаил Станчев. Той преподава в университета в Харков.

Какво е интересно за Черноморския регион като геополитика?
- Струва ми се, че би било по-правилно да се говори за Черноморския и Азовския регион като цяло. Черно и Азовско море са взаимосвързани с доминираща роля на Черно море. На първо място е геостратегическото му местоположение, като център на Евразия, свързваща Европа и Азия и като регион, чрез който може да се контролира цяла Югоизточна Европа, Близкия изток и Кавказ.

Чрез този регион се осъществява транзитът на най-важните енергийни ресурси от Централна Азия, Каспийско море през Черноморския регион до Европа и Средиземно море. Огромни запаси от нефт и газ - оттук и интересът на основните световни играчи като Европа, Русия, САЩ, Турция, Китай и Иран. Всеки от тези играчи разглежда този регион от техните геополитически интереси.

Европа предпочита дипломатически подход към разрешаването на международни конфликти и се застъпва за укрепване на икономическия компонент, който трябва да обединява, вместо да разделя усилията на страните от региона, при изграждането на най-важните инфраструктурни проекти в региона, като например изграждането на най-важните транспортни артерии (т. нар. "околовръстна магистрала" около Черно море), изграждане на пристанищна инфраструктура и др. За тази цел не без подкрепата на ЕС бяха създадени OЧИС (Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество) и Черноморската банка за възстановяване и развитие, предназначени да финансират най-важните проекти в региона.

Дори се стигна до там, че шест държави - България, Грузия, Румъния, Турция, Русия и Украйна подписаха споразумение, където основният „преговарящ“ беше Украйна, за политическа стабилност в региона и за създаването в Черно море на обединени военноморски сили, предназначена да играе ролята на „сили за бързо реагиране“ на възникващи заплахи като природни бедствия, катастрофи, борба с тероризма и контрабандата, нелегален трафик на оръжия, наркотици и други.

След разпадането на СССР страните от региона, които поеха курс към европейска интеграция като Грузия и Украйна, но и България и Румъния проведоха тази политика, въпреки че Турция, макар и да не е член на ЕС, но беше страната от НАТО създаде благоприятни условия за превръщането на Черно море в регион на мир и сигурност.

Съединените щати, в контекста на своята глобална политика, винаги са се стремили и ще се стремят към световно господство, като предпочитат да решават глобалните проблеми със сила, за разлика от европейците. Целта му е да предотврати явен лидер: Русия в постсъветското пространство, Китай в азиатско-тихоокеанския регион. Следователно американците ще се стремят да поддържат центробежни сили в постсъветското пространство, опитвайки се да ограничат влиянието на Русия върху бившите съветски републики, особено Украйна, Грузия и Казахстан, като същевременно подкрепят техния проевропейски курс. Въпреки че трябва да се признае, че влиянието на самите САЩ в постсъветския свят днес значително е намаляло.

В крайна сметка американците обещаха да подкрепят Грузия през 2008 г., но не можаха да защитят грузинците от руската експанзия.
Грузия трябваше сама да реши въпроса за защитата на своята териториална цялост. Да, и през 2014 г., въпреки излъчването на обещания за защита на суверенитета на Украйна, те се ограничиха до разпространението на бисквитки от ръцете на Виктория Нуланд на протестиращите на Майдана.

Нито администрацията на Барак Обама, нито Доналд Тръмп направиха значителни промени в политиката си към Украйна. И само може би с пристигането на Джо Байдън американската администрация даде да се разбере, че няма да остави Украйна сама с Русия. Американците се нуждаят от това, за да сдържат Русия и да използват Украйна като субрегионален лидер в Черноморския регион, връзка между самите САЩ, страните членки на НАТО България, Румъния и Турция и други страни от региона, предимно Грузия, за да разрешат съществуващите и потенциални конфликти не само в региона.

Черно море, но и Азовския басейн, Кавказ и Каспийско море. В крайна сметка Украйна има най-дългата брегова линия над 2 700 км, удобни заливи - залива Каркинитски, който свързва континенталната част на Украйна и полуостров Крим, както и Днепърския залив и устието на Днестър.

Плюс това, наличието на функциониращи пристанища в Одеса, Иличевск, Херсон и Николаев, където между другото се намират важни корабостроителници, способни да строят кораби от световна класа, привлича вниманието на основните играчи на световната сцена. Не бива да подценяваме и транспортните артерии, преминаващи през Украйна, което я прави важна транзитна държава не само между Изтока и Запада, но между Севера и Юга.

В този контекст Украйна може да играе ролята на подрегионален лидер.

Но каква е ролята на руския фактор?
- Не бива да се подценява, но и да не се надценява. Разбира се, Русия е наясно не само с ролята и значението на Черноморско-Азовския регион, но и с цялото постсъветско пространство като неразделна част от целия Евразийски свят с неговите петролни и газови артерии, свързващи Запада и Изтока, както и наличието на огромни запаси от суровини. Русия смята цялото това постсъветско пространство за своя зона на влияние.

Но ако тази територия през ХХ век е била територията на целия СССР с всички плюсове и минуси, то след разпадането му имаше някои тенденции, които не са в полза на Русия, която нито политически, нито икономически е в състояние да запази в постсъветско пространство и започна да реже клона, на който тя самата седи, подклаждайки конфликти в бившите покрайнини на СССР - Централна Азия, Кавказ, незарасналата рана на Нагорни Карабах, която кърви от 1986 г. до днес.

Подбуждане на конфликта в Приднестровието през 1991 г., чиято 30-годишнина ще „отпразнуваме“ тази година. Въпреки два референдума, проведени в Приднестровие за присъединяване към Майка Русия, последната по някаква причина не бърза да присъедини Приднестровие към Русия, но буквално за една нощ, буквално, анексира Крим през 2014 г. в резултат на „национален референдум“.

Подобни сценарии с „доброволно под дулото на пистолета“ присъединяване са известни в историята. Такъв беше случаят в Судетите и Австрия, когато след влизането на войските на Хитлер „хората“ гласуваха да се присъединят.

Така беше и с балтийските страни, и с Буковина и Закарпатието, западните райони на Украйна и Беларус и Молдова през 1940 г., когато след въвеждането на съветските войски народите на тези страни изведнъж „изгоряха от желание“ да се присъединят към приятелската семейство на народите на СССР.

Вярно е, че след анексията повечето от тези народи, вместо обещаната свобода, по някаква причина се озоваха в концлагерите на Сталин.
Това се случи и с Крим, който Русия смята за „изконно руска територия“. А какво да кажем за древните кимерийци, Таврида, българите на хан Кубрат, чиято столица на Велика България е била във Фанагория, близо до Керч?

С генуезците, които основават генуезката крепост в Крим, с гръцката колонизация на Черноморския регион, които основават градове като Херсонес, Олбия и Пантикапей. А Боспорското царство и Хазарският хаганат? А арменците, черкезите, заселили полуостров Крим, и монголите, които превзеха Степния Крим и го направиха улус на Златната орда? Да не говорим за кримчаците и караимите. Всички тези народи имат право да считат Крим за своя изконна територия.

Присъединяването на Крим е съкровената мечта на руските царе, започвайки от Петър I, Екатерина Велика, която през 1783 г. най-накрая осъществи присъединяването на полуостров Крим към Руската империя, която въпреки загубата на войната от 1853-1856 г., запази тази територия до 1918г., когато в края на Първата световна война и в съответствие с решенията на Брестския договор Крим става неразделна част от Украйна до края на гражданската война в Съветска Русия, след което бе създадена Кримската съветска социалистическата република, а по-късно трансформирана в регион като част от РСФСР. През 1954 г. тя беше прехвърлена в Украйна.

Защо и как Русия е прехвърлила Крим на Украйна е отделен въпрос.

Какво промени архитектурата на сигурността в Черноморския регион?

Тук има няколко фактора. На първо място, това е агресията на Русия срещу Украйна, завземането на Крим и развихрянето на война в Донбас, която разруши архитектурата на сигурността не само в Черноморския регион, но и в цяла Европа. Неоимперската политика на Русия в този регион, желаеща да възстанови предишната мощ и влияние на бившия СССР, вместо да се превърне в центростремителна сила (преди всичко икономическа), не успя да се превърне в център на политическо и икономическо привличане.
Желанието за възстановяване, обаче това да стане - са две големи разлики.

Да разберем по-добре поведението на Русия в постсъветското пространство, което ми напомня за поведението на слон в китайски магазин, нека разгледаме какви тенденции са типични за този регион днес. Не може да не се види разграничаването на интересите във военно-политическото поле. Въпреки усилията на московското ръководство да създаде военен блок под формата на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) и да включи всички бивши съветски републики там, нищо не се получи.

Днес ОДКС има шест държави: Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан. Последните събития в Нагорни Карабах показаха провала на ОДКС, когато Армения, като член на Организацията, не получи никаква подкрепа от блока в конфронтацията му с Азербайджан.

И така, защо да бъдеш член на такъв блок? Само защото Москва го иска? Други страни от бившия СССР дори не мислят да се присъединят към тази "смокинова организация", точно както ОНД беше най-големият смокинов лист в света.

Така желанието на Кремъл да контролира целия Черноморско-Азовски басейн също ще бъде напразно, защото няма ефективен военен механизъм за контрол на тази територия.

От друга страна, цялата територия на бившия СССР се разпадна на отделни политически и икономически блокове, които също показаха своята несъстоятелност. Първоначално създадената Евразийска икономическа общност (EurAsEC), която съществуваше от 2001 до 2014 г. и се смени с Евразийския икономически съюз. И какво се е променило? Едно име! И намаляване на броя на членовете на тази празна организация. Молдова, Узбекистан, Грузия и Украйна го напуснаха, останаха само тези, които са едновременно членове на ОДКС.
По едно време, създаден през 1997 г. от ГУУАМ -(Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова), донякъде се засили, но дейността му е безрезултатна като самата ОНД.

Върхът на "политическото творчество" на възстановяването на СССР е опитът за създаване на Съюзната държава на Русия и Беларус (1999 г.) и Митническия съюз на държавите-членки на Евразийския икономически съюз (2015 г.), като същевременно се запазва абсолютен политически и икономически монопол на Русия, също съществува само на хартия. Договорът за Съюзната държава предвижда единна правна среда за всички стопански субекти, единно митническо пространство, обединяване на гражданското и данъчното законодателство, валутното регулиране и паричната система, обединяването на енергийната и транспортната системи, създаването на единно митническо, научно, технологично и информационно пространство "... и др. и т.н.

Звучи красиво както винаги, но в действителност? Президентът на Беларус Лукашенко многократно се оплаква, че Москва подчинява всичко на себе си, не винаги спазвайки паритета.

По това време дори се роди анекдот:

Лукашенко: Владимир Владимирович, като сълидер на Съюзната държава, ще бъда неин президент след вас.

Владимир Путин: Не, Александър Григориевич, след мен ще бъде Дмитрий Анатолиевич Медведев.

Лукашенко: Е, тогава, аз съм след Медведев.

Владимир Путин: Не, скъпи Александър Григориевич! След Медведев пак ще бъда аз!

Може ли Русия да стане обединител на всички бивши съветски републики под нейна егида, както мечтаят в Москва?

- Може, но при едно условие. Ако Русия се развие като демократична държава със силна пазарна икономика, а не като феодална икономика. В СССР се формира единен национален икономически комплекс, наистина съществуваше единно икономическо и митническо пространство и функционираха реални интеграционни механизми. Сигурен съм, че Европейският съюз прие много критерии от СССР и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), но с една основна разлика. В ЕС икономическите критерии са на преден план, а идеологическите в СССР и СИВ. Това е основната разлика. Следователно 27-те държави от ЕС намират общ език с всички съществуващи недостатъци, а трите държави от Митническия съюз под егидата на Русия не могат да се разберат.

Ако Русия беше икономически развита държава с добре установени демократични институции, държава, в която би имало върховенство на закона, а не сила, то самите съседни държави биха били привлечени към нея като силна и надеждна съседка.
Русия, от друга страна, беше един от основните гаранти за териториалната цялост на Украйна съгласно Будапещенския меморандум, когато ние ѝ дадохме нашите ядрени оръжия. По-малко от две десетилетия по-късно същият гарант нападна Украйна.

А какво имаме? Русия е слабо развита държава с огромни природни ресурси, с феодален стил на управление, с много нерешени вътрешни проблеми, които управляващият олигархичен елит се опитва да скрие за сметка на външни фактори, отприщвайки конфликти в съседните държави.

Виждаме огромна поляризация на обществото и не само в Русия, но и в Украйна и други страни от бившия СССР, когато бившата партийна номенклатура се формира в нов национален олигархичен елит, някои от тях се установяват в Москва и контролират основните сфери на икономиката, изнасяйки натрупания капитал в чужбина, купуват скъпи недвижими имоти, пращат на обучение децата си в скъпи чуждестранни университети, а като цяло виждаме общо обедняване на населението в техните страни. Според мен това е коренът на много от днешните проблеми в бившето постсъветско пространство, когато олигархичният капитал стана международен в стремежите си да ограби собствените си държави, предотвратявайки развитието на малкия и средния бизнес в собствените си страни, без да инвестират собствен капитал в развитието на националните си икономики ...

Руският капитал се е утвърдил в икономиките на много страни от бившия СССР и е малко вероятно да позволи свободен път за развитие на съседите си.

В резултат на разпадането на СССР, оттеглянето на бившите съветски републики от Москва, желанието им да установят свои връзки с Европа и Азия, доведе до намаляване на сферата на руското геополитическо влияние в постсъветското пространство. Независимостта на балтийските държави ограничи достъпа на Русия до Балтийско море и през него до Атлантическия океан и Северното море; независимостта на Украйна и Грузия доведе до загубата на влиянието на Русия в Черно море и до загубата на Одеса като ключово пристанище за търговия с много страни по света.
Независимостта на страните от Кавказ и Централна Азия ограничи достъпа на Русия до Каспийско море и я "отблъсна" от икономическите коридори на Великия път на коприната. Всичко това подтикна ръководството на Кремъл да разгърне конфликти в Таджикистан и Киргизстан, войната с Грузия през 2008 г. и подкрепа за подчинени на Москва режими в Абхазия и Северна Осетия, периодично подбужда и конфликта в Нагорни Карабах.

Виждайки, че Москва губи контрол в Черно и Азовско море, с подкрепата на проруските сили в Украйна, в частност в Крим, Путин реши да анексира Крим, прикривайки го с различни лозунги за защита на руското население в Крим и Донбас, "исторически принадлежащи" към нейните територии и други форми на хибридна война. По времето на Янукович Путин успя да постигне подписването на т. нар. „Харковски споразумения“, предвиждащи удължаване срока на наема на базата на руския флот до 2042 г. с право на модернизация. Но щом режимът на Янукович падна и той срамно избяга от страната през февруари 2014 г., през март същата година Москва „организира“ т. нар. референдум в Крим, предназначен да прикрие официално откритото анексиране на Кримския полуостров от Русия.

Но окупирайки Крим и Донбас, Русия не създаде ли реална заплаха за целия Азовско-Черноморски регион?

- Разбира се, това е именно източникът на нестабилност в региона, източникът на нови заплахи и потенциални конфликти.
Международната общност, представлявана от ЕС и ООН, не призна анексията и осъди руската агресия в Украйна. Но непоследователността на тази международна общност, разделена на симпатизанти и несимпатизанти на московската политика, освобождава ръцете на управляващите в Кремъл да правят каквото искат в региона и не само там.

Русия е съсредоточила войските си в Беларус под прикритието на бъдещи военни учения на границата с балтийските държави, Полша и Украйна. Кремъл поддържа военен контингент по цялата дължина на руско-украинската граница и в Приднестровието.

Да не говорим за Крим, чиято цяла територия се е превърнала във военноморска база на Руската федерация, чиито войски са готови да се втурват към територията на Южна Украйна по първата заповед. Разбира се, това тревожи не само световната общност, съседните държави - България, Грузия, Турция, Румъния и на първо място Украйна.
Изграждането на моста в Керч създава специални условия за преминаване не само на цивилни, но и на военни кораби. Русия се опитва да „затвори“ Азовско море, да установи там пълния си контрол на неговия вход и изход.

Под прикритието на учения и други хибридни събития Русия се опитва да затвори, макар и временно, достъп до цели морски зони и в самото Черно море, като по този начин блокира традиционните търговски пътища в региона. В тази ситуация украинската страна търси съюзници, сред страните - членки на ЕС и САЩ, за защита на териториалната си цялост и независимост, чиято 30-годишнина ще отбележим на 24 август тази година - 2021 година.

И как последните учения Sea Breeze-2021 могат да повлияят на ситуацията и да запазят Черно море като зона за сигурност?

- Мисля, че те ще окажат значително въздействие. Въпреки че корабите на съюзниците ще си тръгнат, ученията показаха, че Украйна няма да остане сама в конфронтацията си с Русия. И като предупредителен сигнал за Русия, ученията също изиграха важна роля.

Те също така изиграха роля за Украйна, която отработи механизми за взаимодействие със страните от НАТО, за да премахне заплахите от потенциален противник. Да, и присъствието на кораб от 6-ти американския флот също изигра своята възпираща роля, освен това присъствието на кораб от този клас за първи път показа желанието на САЩ наистина да подкрепи Украйна в нейния стремеж да защити територията си.

Ученията, които се проведоха от 28 юни до 10 юли 2021 г., бяха може би най-амбициозните учения от този вид в цялата им история. В тях участваха от три до пет хиляди военнослужещи от 32 държави, 40 самолета и 32 кораба на които 24 - кораби на украинския флот. В ученията участваха кораби от американския флот, България, Великобритания, Грузия, Италия, Испания, Холандия, Румъния и Турция. Сред тях флагманът на морската гвардия на държавната гранична служба, корветата "Григорий Куропятников", румънската корвета "контраадмирал Хория Мачелариу", българската корвета "Бодри", британският патрулен кораб "Трент" P224, Американски ракетен миноносец "Рос", румънската фрегата "Регина Мария", турската фрегата "Барбарос" и флагманът на постоянната военноморска група SNMG2 италианската фрегата "Вирджиния Фазан". По-големите кораби бяха последвани от грузинските и украинските - P23 "Очамчире", P25 "Диоскурия", P190 "Славянск" и P191 "Старобелск", испанският патрулен кораб "Райо".

Както вече подчертах, участието на американския миноносец USS Ross в учението Sea Breeze-2021 беше осезаема демонстрация на подкрепата на САЩ за Украйна в Черно море. Въпреки че разрушителят е стар от 1997 г.), 300-членният екипаж демонстрира високо ниво на професионална подготовка и присъствието на борда на 2 ракетни установки на Aegis Combat System, 90 ракети Tomahawk, 172 мм артилерия, 2 ракети - противо- самолетни инсталации 20 мм, отрезви много от горещите руски глави.

На учението присъства и българският корвет „Бодри“, който е служил в СССР от 1986 г. и е прехвърлен в България през 1992 г. с 40-членен екипаж със 76 мм артилерийски установки на борда. АК-176, две торпедни тръби от системата "Ураган" и зенитно-ракетната система "Стрела-3".

Ученията се проведоха в Одеса, Очаков, на устието на Днестър, Кинбурнската коса, островите Змейни и Первомайски и в други региони на Украйна. Русия, разбира се, следеше отблизо напредъка на ученията, укрепвайки групирането на своите кораби в екватора на Черно море с ракетния крайцер „Москва“ и фрегатата „Адмирал Есен“, а за по-голяма убедителност руснаците едновременно решиха да проведат учения на техните подводници със седалище в Балаклава, която е недалеч от Севастопол.

За първи път в историята на военните учения на НАТО в Черно море тук влезе американският високоскоростен транспортен кораб USNS Yuma от 6-ия американски флот. По-рано десантните кораби на американския флот, предназначени за оперативно прехвърляне на войски, товари и военна техника, за осигуряване на снабдяването на части и провеждане на хуманитарни спасителни операции, никога не са влизали в Черно море. На 23 юни инцидентът с британския миноносец HMS Defender край бреговете на анексирания Крим показа, от една страна, че Великобритания не признава анексията и счита тези води за териториални води на Украйна с тзр. международното право, но от друга страна това беше нервна война с руски моряци и предизвикателство от британците. Добре, че всичко завърши мирно. И двете страни, както казваха в най-добрите съветски времена, демонстрираха „висока военна и морално-политическа подготовка“.

За първи път в историята на военните учения на НАТО в Черно море тук влезе американският транспортен кораб USNS Yuma от 6-ти американски флот. По-рано десантните кораби на американския флот, предназначени за оперативно прехвърляне на войски, товари и военна техника, за осигуряване на снабдяването на части и провеждане на хуманитарни спасителни операции, никога не са влизали в Черно море.

На 23 юни инцидентът с британския миноносец HMS Defender край бреговете на анексирания Крим показа, от една страна, че Великобритания не признава анексията и счита тези води за териториални води на Украйна от гледната точка на международното право, но от друга страна това беше война на нерви с руските моряци и предизвикателство за британците. Добре, че всичко завърши мирно. И двете страни, както казваха в най-добрите съветски времена, демонстрираха „висока военна и морално-политическа подготовка“.

Фактът, че ученията демонстрираха солидарността на държавите-членки на НАТО и САЩ с Украйна и позиционираха тяхната готовност да помагат на страната ни не само със съветници, но и с оръжия, е добър. Но Украйна трябва да разбере, че пътят към НАТО и ЕС върви не толкова чрез военни учения, не само на международни форуми, където добре известните позиции относно готовността за подкрепа на Украйна в стремежа ѝ да стане член на евро- атлантическата общност се декларира като мантра, но и чрез реални икономически реформи, чрез решителна борба с корупцията, не с думи, а с дела. Украйна трябва да се стреми да отговори на политическите и икономически критерии от Копенхаген и Амстердам, които са предпоставки за присъединяване към ЕС, които ще бъдат наблюдавани внимателно от комисиите за наблюдение на ЕС. Няма друг начин.

Въоръжените сили на Украйна и военноморският флот на страната се нуждаят от ново развитие като изграждане на нови модерни военни кораби и подводници в собствените корабостроителници, при взаимно разбиране на висшето военно ръководство. И тогава се стига дотам, че министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб практически не комуникират помежду си, освен чрез върховния главнокомандващ, който е един вид посредник помежду им. Това не е добре.

А финансирането на армията трябва да е сериозно. Според някои доклади олигарси и служители от различни нива в страната крадат около 37 милиарда долара годишно от бюджета и ние стоим на опашка в МВФ за 1,5 милиарда долара при подходящи условия, вместо да поставим надеждна бариера пред тези, които ограбват страната и не допринасят за укрепването на нейната отбранителна способност.
Само силна държава, само добре обучени въоръжени сили са в състояние да осигурят нашата териториална цялост и суверенитет.