Едно Ферари, суверен

Коментар на Иван Ланджев за boulevardbulgaria.bg

"Аз съм Онзи, Който съм" – Бог към Моисей (Изход 3:14)

"Аз съм Този, Който съм като Гарант" – Слави към Бойко Василев (БНТ, 20:45)

***

И аз го гледах. И вие го гледахте, уважаеми зрители. За нас беше чест, и т.н. А ако отричате, значи сто процента сте го гледали няколко пъти. Аз всъщност се надявах да има интервю със Слави и го чаках. Защото в новото си амплоа той го дължи на... точно така, на Суверена.

***

Като малък, щом научех някоя впечатляваща дума, нямах търпение да я слагам в изречения ни в клин, ни в ръкав. Мисля, че това със суверена и Слави е нещо подобно. Звучи сякаш неотдавна е направил откритието, че суверенът принципно е господар, но в една демокрация респективно този господар е народът. И си е казал – „Ама това е супер!“

Ето, вижте, и аз казах „респективно“.

***

А представяте ли си, ако по един суверен се ваксинираше всеки път, когато Слави каже „суверена“... Тогава, тогава... предвиждам такъв живот, че само си викам а дано, ама надали.

***

Суверен си, тате, избрал си кво ли не...

Само дето вече не е ясно и избраното какво е. Ние разбрахме как се чувства Слави, макар той сам да ни увери в същия разговор, че не е важно кой как се чувства... Но не разбрахме каква е позицията на партията му. Той е ваксиниран. Но депутатите му говорят за „тиранията“ на мерките. Той е за незабавно приемане на еврото. Неосъщественият му кабинет „Василев“ май също беше. А неосъщественият му кабинет „Николов“ е против.

Междувременно Слави в офиса разправя: „Аз съм последователен – правя това, което съм казал. Човек трябва да прави това, което казва, и да си държи на думата.“

Коя дума – вие казвате всички думи! Което е най-лесният начин да не се каже нищо.

Все пак, има логика и тази логика се следва – ако се казва всичко, може и да не се прави нищо.

***

Слави сравни и политиката с любовта. Сетне каза, че е почтен човек.

А ако в любовта (продължаваме сравнението) гаджето ти натъртва, че е почтена, че не е „такова момиче“, без да си я питал... ти какво ще си помислиш?

***

Изобщо, това, че ти си почтен човек не трябва ли да го каже някой друг за теб? Или поне някой да те пита: „Извинявай, ти почтен човек ли си?“ И тогава да кажеш – „Да.“

Не работи ли така? Или пък работи ето така:

„Аз съм открит човек“

„Аз съм последователен човек“

„Аз съм затруднен, защото съм почтен...“

„Аз съм тaкъв типаж – когато кажа нещо...“

Така говорят 16-годишните инфлуенсъри в "Инстаграм". И българските управници.

***

Сега сериозно – публичното, ритуално самоубийство на един комик е претенцията му за сериозност. Тази претенция води до много драматични изкривявания – пробваш да кажеш смешка, но всъщност се караш на хората и то не става смешно. После пробваш да говориш сериозно, да правиш сериозна политика – и то вземе, че стане много смешно.

***

Нещо в тази страна пречи на известните хора да остаряват като катедрали.

Self-made звезди като Слави (и това, че са self-made, не бива да се забравя, а следва да се уважава) явно усещат огромно напрежение от залога – да не слязат на по-ниско стъпало от това Толкова Високо, до което са стигнали. И стават пародийни версии на себе си.

***

Тук драмата е, че те понякога са започнали с пародии.

Не съм съгласен с елитарно мрънкащите си познати, които реагират като ощипани на циничните текстове от ерата на Ку-Ку, Хъшове и Каналето. Тогава беше ясно, че става дума за пародии, че едни момчета от Консерваторията си правят майтап. Проблемът дойде после – в първия момент, в който тези момчета си казаха: „Абе, пичове, я вижте как продаваме, ние що не вземем да правим такава музика наистина?“

Тук майтапът свършва и започва чалгата. А майсторският аранжимент не прави една чалга по-малко пошла. Напротив – претенцията засилва пошлостта.

Да извикаме на помощ Набоков: „Пошлостта не е само в явната боклучавост, а в лъжливата значимост, във фалшивата красота, в лъжливия ум и лъжливата привлекателност“.

Искам да кажа, че „Жива рана“ е много повече чалга от „Ще ти скъсам гъза“.

***

Late Night Show форматът е един от любимите ми. В жанра има колоси, които вършат тази работа с достойнство за по 30 и повече години. После не решават да управляват страната. Представяте ли си Дейвид Летерман, Джей Лено, Конан О‘Брайън, Джони Карсън или Тодор Колев (първият у нас!) целите татуирани, намръщени и наежени да говорят на Суверена, докато се карат на... същия Суверен? Няма как, защото за тези хора винаги е било достатъчно да застанат зад бюрото си в ефир и да казват смешни неща, от които нашата вечер да става по-приятна – и толкоз. В съзнанието, че това ти е работата и тя е достатъчна, има някакво благородство.

***

Понеже цяла България стоически издържа интервюто, нека завършим с един стоик:

„Ако говорят зле за теб и ако е вярно – поправи се; ако не е вярно – смей се.“

Бих искал Слави Трифонов да се смее по-често.