Водят ли ни към студена гражданска война Румен Радев и Бойко Борисов

Като се замислим за съдбата на Александър Стамболийски, няма как да не признаем демократичния прогрес в страната. Ако бяхме останали на положението отпреди 100 години, Бойко Борисов щеше да бъде свален с военен преврат, арестуван по устна заповед, отведен в Банкя, измъчван и убит по най-жесток начин без съд и присъда…

Отделно са зверствата около Юнското и Септемврийското въстание от 1923 година. Няма как да подминем и атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. и смъртта на удушения с тел след написването на поемата "Септември" гениален български интелектуалец Гео Милев. Във всички тези събития активна роля има ген. Иван Вълков, който умира през 1962 г. на 87 години в Старозагорския затвор… Подобен дълъг живот има и чилийският диктатор Аугусто Пиночет (91 г.), свалил с преврат президента Салвадор Алиенде, загинал при сраженията за президентския дворец. Хиляди чилийци са убити или изчезнали безследно. Пиночет управлява Чили от 1973 до 1990 година… Умира през 2006 г.

Не ми се рови в историята, но голяма част от тези, които има смисъл да прочетат настоящите редове, може и да са пропуснали точно тези уроци. Александър Стамболийски стига до трагичната си участ вследствие на авторитарно управление, репресии срещу опозиционните сили, обвинения в корупция и разврат и спорна външна политика. Омразата към него е била толкова силна, че, според някои източници, убийците му жив са го рязали на парче по парче и са го карали да яде собственото си месо…

Подготвяйки свалянето му, опозиционните сили отправят към Александър Стамболийски постоянни обвинения за огромни финансови злоупотреби. Според вестници от онова време, през управлението му от държавата са ограбени към един милиард лева. Според слуховете, значителна част от парите са складирани "по чекмеджетата" във вилата в Славовица. Колко реално са били парите там е неизвестно, но по-късно пред съда се свидетелства за суми между 18 и 24 милиона лева.

Полковник Славейко Василев, организатор на ареста на сваления от власт Стамболийски, пише за него: "Към всичко се отнасяше с оскърбително лекомислие, употребявайки времето си в празни разговори. Най-вече с жени, които често посещаваха министерството и бяха станали, със своята дръзка нахалност, нетърпими за всички служащи… Александър Стамболийски не беше човек със здрав личен морал. Тогава, когато той бълваше огън и жупел срещу софийския Содом и Гомор, в същото време се отдаваше на най-префинен разврат и оргии".

Това, разбира се, го е писал враг на тогавашния премиер. Но ето какво е писал британският посланик в София Уилям Ърскин през 1923 година: "Тъй като правителството бе съставено предимно от полуобразовани демагози, на които липсваше всякакъв административен опит, естествено то допусна много грешки, като много от нормативните актове бяха набързо замислени и ОПОРОЧЕНИ ОТ КЛАСОВА ОМРАЗА (курсив мой) … Самият г-н Стамболийски надвишаваше значително своите колеги, тъй като притежаваше властна натура, бърз интелект и голяма енергия. Той обаче не търпеше критика, в методите му имаше деспотични елементи и НЕ БЕШЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРЕЦЕНИ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ УМЕРЕНОСТ КЪМ НЕГОВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТИВНИЦИ (курсив мой)… Неговото сваляне фактически се дължеше главно на незаконното арестуване и хвърляне в затвора на буржоазните ръководители през предшестващата година, което сплоти опозицията и я убеди, че ВСЯКА НАСИЛНИЧЕСКА ПРОЯВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕОДОЛЯНА САМО С ПОДОБНИ СРЕДСТВА (курсив мой)…".

Сто години по-късно "гореща" гражданска война, от една страна ИЗГЛЕЖДА невъзможна. От друга страна, лидерът на БСП Корнелия Нинова, която през последните седмици се проявява като може би най-овладяният политик, само преди дни възкликва: "Недоумявам каква е тази политическа лудост, която обхвана държавата!". Значи ситуацията и ИЗГЛЕЖДА екстраординарна. И в действителност е такава. И ако не бяхме в Европейския съюз и НАТО, и най-вече взети на ръчно управление, според знаещи, от Посолството на САЩ, един Господ знае докъде можеше да стигнат горещите страсти български.

Засега ще останем в хипотезата на СТУДЕНА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, към която ни тласна твърдото съперничество между Румен Радев и Бойко Борисов. Река от омраза, простотия, заплахи и обиди се излива от жълтите павета към цялата страна… Не е за първи път, но този път сякаш всичко между всички става твърде лично. (Изключението: Кирил Петков атакува конкретни проблеми, вместо конкретни политици и това само по себе си го превръща във феномен, а може би и главен аргумент в лагера на президента).

Студената война бележи продължителното напрежение и противоборство между Западния блок, предвождан от САЩ, и Източния блок, оглавяван от СССР. Около двете суперсили се събират различни страни от целия свят, създавайки двуполюсния геополитически модел. Първата студена война започва през 1947 г. и завършва с разпадането на СССР в края на 1991 година. В този период между двата блока не възникват преки военни действия, а се води изтощителна икономическа борба, придружена с ескалираща военна надпревара, взаимни подозрения, политически обвинения, идеологическа пропаганда, финансови и технологични санкции, силови заплахи, специални операции и други. Алтернативният "трети път" през 60-те години на 20 век включва Египет, Индия, Индонезия, Гана и Югославия на маршал Йосип Броз Тито, управлявал страната от края на войната (1944 г.) до смъртта си на 87 години през 1980 г.

Борбата за надмощия между "блоковете" на Румен Радев и Бойко Борисов през последната година се вписва в термина, въведен от американския финансист Бърнард Барух. Някои анализатори го определят и като архитект на тогавашния световен ред. В средата на 20 век великата еврейска династия Барух е считана за по-влиятелна от фамилиите Рокфелер и Ротшилд взети заедно.

Не знаем със сигурност кой ще спечели от противоборството на двете големи фигури в българската политика, но със сигурност знаем кой ще изгуби от една студена гражданска война - българският народ. "Третият път" на Слави Трифонов, който засега го играе като Йосип Тито, все още е в мъгла…

И така - вместо стратегическо единение пред глобалните Предизвикателства на Века, ситуационно парцелиране, според Интереса на Деня. Вместо национална синергия в духа на Левски (всичките народи в България ще живеят под едни чисти и свети закони) - нови политически и етнически разделителни линии…

На 6 септември, Деня на Съединението, Пловдивският Митрополит Николай говори как Захарий Стоянов е: "излял тонове мастило, за да ругае, обижда и подиграва Гаврил Кръстевич във вестниците. Това днес се нарича реч на омразата… Благодарение на вестникарските писания на Захарий Стоянов на 6 септември 1885 г. Гаврил Кръстевич е бил унизително разкарван и осмиван по улиците и изгонен от Пловдив като псе…"Единственото което е казал тогава Кръстевич е "Господа, аз също съм българин.". Митрополит Николай отбелязва: "В никакъв случай не противопоставям Гаврил Кръстевич и Захарий Стоянов. Просто искам да отбележа, че понякога заслугите на политическите деятели могат да се преценят само от дистанцията на времето!".

В този ред на мисли кой е крив и кой прав в днешната българска политика няма да реши нито сегашният, нито бъдещият главен прокурор. Ще отсъди Историята. Паметникът на Стамболийски внушително се извисява на ул. "Врабча" до Софийската опера. Булевардът, носещ името му, знае всяко софийско хлапе. Разбира се, има и град Стамболийски, хубав-лош, общински център. Славейко Василев кой го помни?

Накрая за релакс след този малко мрачен материал - АЛТЕРНАТИВНА ПОЛИТИЧЕСКА ЛУДОСТ. Представете си следния (НЕ)възможен сценарий:

Иван Гешев подава оставка. Кандидатира се за президент. Печели изборите. Установява диктатура. Призовава духа на Пиночет. България просперира. Става член на Г-20. Соломон Паси е провъзгласен за Пророк.

Няма такава държава, нали! Дали????

* Станимир СТОЯНОВ е основател на Международна Академия за Високи Постижения "Сър Исак Нютон". Един от най-мащабните европейски мислители, визионер от глобален мащаб, с афинитет към футурологията. Адепт на културата на постижения в България и в Европа.