Задава ли се ляво управление в Германия?

Защо християндемократите губят подкрепа в Германия и означава ли това, че десните политически рецепти са надживени? В отговор на този закономерен въпрос най-напред трябва да се направи уточнението, че след ерата Меркел ХДС/ХСС не са точно "десни". Те се превърнаха в центристки партии, които се грижат за широк кръг избиратели, мислят включително за климата, за равнопоставеността и за опазването на мира - все типично леви теми.

ХДС/ХСС са партии на равновесието, те гледат да не клатят лодката, а пък Меркел през тези 16 години управлява с един много важен инструмент: вслушваше се почти винаги в настроенията на хората.

Как един социалдемократ се превърна в най-вероятния наследник на Меркел

Посоченият от ХДС/ХСС наследник на канцлерския пост Армин Лашет, министър-председател на най-многолюдната провинция Северен Рейн-Вестфалия, се опитва да прави същото, но така и не съумява да убеди избирателите, които имат чувството, че лодката започва да се клати. А доколкото за германските избиратели стабилността, предвидимостта и умереността са най-важните елементи на политика, част от хората бягат от християндемократите и се преместват към другата голяма партия - Германската социалдемократическа партия (ГСДП).

Двете вече два мандата управляват в широка коалиция, от което социалдемократите дълго време губеха подкрепа, защото отговаряха солидарно за непопулярните действия на кабинета, а не черпеха дивиденти от успехите. Тъй че сега ГСДП лека-полека се отдръпват от коалиционния си партньор в стремежа си единствено те да се профилират като гарант на приемствеността и стабилността. А и лидерът на ГСДП Олаф Шолц, който сега е финансов министър и всъщност "раздаде" много милиарди помощи покрай пандемията, се харесва на хората. Той излъчва стабилност и предвидимост, гарантира приемствеността и, образно казано, "дава парите". Какво повече да искат избирателите? Да, те искат още нещо: Меркел. Но тя си отива. А какво идва след нея? Нека най-напред да подредим партиите в Бундестага. В момента изглежда, че ще победят социалдемократите, следвани от християндемократите и Зелените с почти изравнена подкрепа. После идва либералната Свободна демократическа партия, подир нея крайно дясната Алтернатива за Германия и накрая Лявата партия. Това дава възможност за поне четири реалистични коалиции.

Кой ще управлява Германия?

Първата възможност е нова широка коалиция между християндемократи и социалдемократи. Тя обаче изглежда малко вероятна, защото и у хората, и у политиците сякаш вече се усеща голяма умора от нея. Най-шумно дискутираният вариант на коалиция в момента се оказва така наречената "червено-зелено-червена", тоест - социалдемократи, Зелени и Лявата партия. Пред нея има две много сериозни пречки: една външна и една вътрешна. Външната е, че Лявата партия все още е стигматизирана като отчасти наследничка на бившата компартия в бившата ГДР. А вътрешната е свързана с досегашната ѝ твърда позиция против НАТО. Ако левите не отстъпят от тази позиция, червено-зелено-червена коалиция просто няма да има - Олаф Шолц го заяви ясно преди няколко дни. Следват още варианти на тройна коалиция. Например между зелени, християндемократи и либерали. Или между социалдемократи, зелени и либерали.

Пандемия, климат, бежанци - водещите теми в кампанията

Една от най-важните теми преди изборите е борбата срещу пандемията. Избирателите живо се интересуват от нея, но всъщност всички сериозни демократични партии заемат сходни позиции по въпроса: ваксинации и мерки в рамките на разумното, като внимателно се балансират медицинската опасност, от една страна, и съдбата на учениците, на техните родители и на бизнеса, от друга. Според повечето политически лидери и партии, тази есен в Германия няма да има нов локдаун. Спори се единствено около правата на хората с имунитет и около така наречената "скрита принуда към ваксиниране". В момента на дневен ред са, разбира се, и мутациите на коронавируса, както и третата ваксинация - на първо време само за определени групи. И много внимателно се следи натовареността на интензивните отделени. Само крайно дясната партия АзГ заема позиции, познати добре и от българската сцена: против мерките, против маските, против всякаква принуда към ваксиниране. Но тази партия настоява и за излизането на Германия от ЕС, тъй че не страда от липса на глупави идеи.

Наравно с пандемията по важност преди тези избори за Бундестаг са промените в климата. Особено след катастрофалните наводнения това лято, които отнеха живота на стотици хора в Германия, избирателите станаха много чувствителни към темата. Привържениците на Зелените, но и много млади хора вече тъй да се каже "излизат на барикадите", за да се борят за дългосрочна и умна климатична политика, с мисъл за бъдещите поколения и за бъдещето на планетата. Състоянието на икономиката и на държавните финанси след пандемията също е централна тема, още повече, че беше нарушен вписаният в Основния закон таван на държавен дълг. Какво ще става оттук насетне, кои бизнеси ще оцелеят, как да се помага на дребните предприемачи и на хората на изкуството? Въпросите край нямат. Същото се отнася и до образованието, до онези милиони млади хора, които заради пандемията на практика изгубиха може би година от най-ценното си време.

Миграцията и бежанците също занимават германските избиратели и партиите - както вероятността към Европа да поемат още бежанци от Афганистан, така и огромната нужда от работна ръка, която изпитва германският пазар на труда. Шефът на Агенцията по труда наскоро каза, че на Германия ѝ трябват по 400 000 имигранти годишно. Какво се обсъжда още? Евентуалното ограничаване на скоростта по аутобаните, данъците, включително данъкът за подпомагане на източните провинции и евентуалното въвеждане на данък за много богатите хора и за дигиталните гиганти. И, разбира се, бъдещето на ЕС. За ЕС Меркел определено беше най-важният лидер, който водеше отчетлива проевропейска политика, действаше умерено, създаваше консенсуси и мнозинства. В същото време Меркел не е от лидерите с пробивна енергия и харизма, тя винаги отлага решенията до последния момент и търси възможните компромиси. Тъй че има възглед, че на ЕС не му трябва нова Меркел, а истински лидер.

Какво означават новите избори за България?

А какво може да очаква България от тези избори в Германия? В оставащите ѝ седмици Меркел положително ще се опита да убеди политическа София да пусне Северна Македония в ЕС, а това не се харесва на повечето българи. Иначе тя е един от малкото западни политици, които истински разбират посткомунистическите страни и се отнасят към тях с респект и симпатия. В България често я обвиняват, че толкова дълго е поддържала Бойко Борисов и ГЕРБ, което отчасти е така, но трябва да се впише в европейския контекст. След оттеглянето на Меркел както нейната партия ХДС, така и другите големи партии най-вероятно ще очакват от България проевропейска политика, радикално подобряване на правовата държава и медийната ситуация и компромис със Северна Македония. А в зависимост от резултата от българските парламентарни избори през ноември, в Германия може да настъпи и известно преосмисляне на доверието към една или друга партия в България. Това никой няма официално да ви го каже, но в момента в Берлин чувствата към ГЕРБ сякаш охладняват, а симпатиите към партиите на протеста и на реформите нарастват.

Автор: Александър Андреев

Бел.ред.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.