ФАКТИ.БГ
  • училище-
  • ученици

Проф. Кьосев за българското образование: катастрофата не е само в училище

Българската образователна система повтаря определени националистически митове, а опитите преподаването по история и по литература да бъде реформирано в тези точки се натъкват на остра съпротива в обществото

Публикувана: 16 Септември, 2021 10:00
19 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2425
Проф. Кьосев за българското образование: катастрофата не е само в училище - 1
Снимка: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 3.5 от 11 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

По света има образователни системи, които намаляват социалните различия. Българската прави обратното – увеличава образователните неравенства на изхода и не способства за равен старт в живота. Проф. Ал. Кьосев пред ДВ:


ДВ: 15 септември, букетът за учителката, миризмата на прясно боядисани чинове, радостните деца, които отново се събират след ваканцията... Но тази година май е малко по-различно: учебната година започва стъпаловидно, открива се присъствено в различни дни, родителите, учителите и децата са напрегнати заради мерките срещу болестта. Болестта по хората, но дали самото училище е съвсем здраво, българското училище?

Кьосев: Болен въпрос в болна ситуация, когато сме в началото на четвъртата вълна на Ковид. Здравните политики, които постепенно стават всеобщ консенус, опазват здравето и живота на хората. Но биологичният живот на хората е беден сам по себе си. Той е интересен, ценен и важен, когато е социален живот, когато хората живеят заедно, когато общуват и се радват, правят неща заедно. И все повече хора се питат за цената на медицинските политики. Обикновено под това се разбира, че губят ресторантьори, хотелиери и някои други бизнеси, които са твърде гръмогласни. А много малко внимание се отделя на това , че се губят други неща, не само пари. В случая: губи се част от фундаменталния опит на едно дете, неговата радост от първия учебен ден, усещането, че по някакъв начин пораства, участва в собственото си изграждане и има около себе си съученици, приятели, учители, които изпитват същото – т.е. има среда, която го поддържа. Това не може да бъде заменено с никакви виртуални средства - нито с "Тиймс", нито със "Зуум". Казвам това и от личен опит. Аз имам син в 10 клас и виждам колко важно е за него това, за което говоря. И колко страда от начина, по който се провеждат учебните занятия. И не е само той. Ние не си даваме сметка, че от тези мерки ще произтекат неврози и депресии, а те всъщност вече са налице. Втренчването в здравето има цена. И няма как да си затворим очите пред тази загуба на символен и екзистенциален капитал. Аз изобщо не казвам, че не трябва да има карантина и мерки - говоря за баланси и за внимателно преценяване кое, как и къде.

ДВ: Освен това за децата в тази възраст всяка изгубена година се умножава многократно.

Кьосев: Точно така. Това са социализационни години, които са безценни и не могат да се наваксат по-късно. Не става дума за натрупването на знания, а за натрупване на опит, на социален опит – той е безценното. И какво ще произтече - ние все още не знаем.

ДВ: Нека да си представим, че училището излиза един ден от пандемията, отпадат всякакви мерки и всички са здрави. Но "здраво" ли е самото училище? Само един пример: на последната матура по български език и литература за "Две хубави очи" от Яворов половината абитуриенти получават двойки.

Кьосев: Това без съмнение има връзка с пандемията и с начина, по който се преподава и усвоява материалът. Аз самият като преподавател в Университета имам тъжен опит през последната година и половина. За първи път в своята преподавателска кариера се наложи да скъсам повече от половината курс, при това - четвърти курс. Което не ми е никак приятно. Аз им казах: "Колеги, не си мислете, че ние искаме да ви го причиняваме. Не, ние искаме да научите това, което трябва." Чувам, че при много колеги е така, студентите също се оплакват. Тоест, катастрофата не е само в училище, и в университета е така. Има преки последствия от карантината и от дигиталния начин на преподаване върху качеството на нашия образователен продукт. От друга страна българското училище и без това има много проблеми. Следя внимателно моя син, който в 8 и 9 клас започна да учи по учебниците от новата програма. Моето впечатление е, че те са прекалено експертни, прекалено научни, пълни са с безсмислена, твърде „терминологизирана“ информация и са правени сякаш за студенти 3-4 курс – това създава проблеми на много деца. Разбира се, има деца с таланти във физиката, в химията, в математиката, в географията - за тях тези учебници са полезни. Те са направени за най-добрите. Но за средните ученици и за учениците, които имат таланти в други области, подобни учебници са просто катастрофа. Ние имаме специалисти по отделни науки, но сякаш нямаме специалисти-педагози и методици, които да направят учебника лесен и четивен за ползване, така че на детето да му бъде приятно и интересно да го чете.

ДВ: А какви хора излизат от българското училище? Много често в обществената дискусия, в която се изказвате и Вие, става дума за голямата склонност на тези млади хора към консумация, че подражават на "мутрите" и на "кифлите", скъпи лимузини, но също така национализъм, татуират си Ботев и Левски по прасците...

Кьосев: Смятам, че някъде в средата на 1990-те години България преживя културна катастрофа. Тя беше видима в резултатите от "Пърлс" и "Пиза", двете големи изследвания за грамотността на учениците. Накратко казано ситуацията изглеждаше така: децата на 10-11 години имаха добри резултати, а юношите на 15-16 години бяха в ситуация на образователна катастрофа и минаваха все по-назад и по-назад в световните класации. Тоест, между 11 и 15 години се случва нещо. Кое е то? Ние знаем кое е тогава: пубертетът. А той е възраст, в която се напуска сферата на твърдите авторитети, ценности и ориентири, които се предлагат от семейството и училището, и навлизането в една момчешка и момичешка среда, където те се изместват във външният свят. Вече той задава различни рамки на това кое е ценно и важно, а не семейството и училището. И ето, тъкмо в тази ключова възраст нашите ученици губят мотивация, защото външният свят им внушава друго. Той внушава, че социалният успех не зависи от твоите резултати в училище, а се дължи на други пътища към успеха. Юношата гледа как хора малко по-възрастни от него, на 19-20 години, вече карат ламборджинита и други скъпи коли, разполагат с пари и вещи, заобиколени са от девойки... Това без съмнение бяха ролеви модели, които 1990-те години определяха какво значи „успех“ в българското общество и доведоха до цялостен културен спад и мутризация. Аз много се надявам, че този процес вече отминава и постепенно става ясно, че образованието е важно, определящо. Надявам се, че възниква нова мотивация на българските ученици.

ДВ: А какви други проблеми има българската образователна система? Вие сте специалист в тази област.

Кьосев: Да, ние правим такива изследвания. Образователната система във Финландия, в Швеция или в Норвегия, в Северна Европа намалява социалните различия. Ако ученикът е встъпил в образователната система с определен тип социални характеристики от доходите и статута на своето семейство, тоест ако на входа на образователната система има някакви неравенства, на изхода те намаляват и децата получават повече шансове за равен старт в живота. Има други образователни системи, между тях българската, унгарската и германската, които за съжаление увеличават образователните неравенства на изхода. В България това е особено видно. Ако си в добро училище, престижна гимназия, имаш огромни шансове. Но ако си в някое забутано училище, недай боже в ромски район, то тогава шансовете ти са много по-малки. Това е тъжно, но е факт, трябва да си го признаем. Известно е, че родителите са склонни да дадат мило и драго и огромни пари, за да попадне тяхното дете в добро училище. Това е огромен проблем на българската образователна система, който трябва да бъде изкоренен.

ДВ: Вие наблюдавате растящата популярност на национализма сред младите хора и пишете за нея. На какво се дължи тя?

Кьосев: Национализмът не е рожба само и единствено на образователната система. Обаче българската образователна система повтаря определени националистически митове, а опитите преподаването по история и по литература да бъде реформирано в тези точки се натъкват на остра съпротива в обществото. Колкото и да е странно, влизането на България в ЕС отприщи мощна национал-популистка вълна и днес хората не желаят техните патриотични символи да бъдат оспорвани по какъвто и да било начин. Това превръща патриотизма в повърхностна нагласа, макар че българската култура е сложна и исторична, има своите собствени интелектуални дебати и диализи между автори и произведения, които създават дълбочина и драматизъм на патриотичните символи. Всичко това се губи, символите стават плоски, героите се превръщат в емблеми и татуировки - и може да се каже, че патриотичната култура придобива визуален статут, тя става „очевидна“, никой вече не се пита с дълбочина и драматизъм „а какво значи да си българин?“ И хората я защитават не с идеите и произведенията, а с образите на Ботев и на Левски, с пояси, навуща и развети 80-метрови трибагреници. Те наричат това традиция и смятат, че то е най-важното. А то не е никаква традиция – и патриотизмът става плосък, гръмогласен, щастлив и агресивен, често пъти и ксенофобски. Това, което е най-ценно в българската културна традиции, изчезва, губи се интелектуалният ключ към него, децата и юношите не винаги разбират за какво става дума. Разбира се, това се дължи и на още много други неща. Преживяваме дигитална и визуална революция, която подменя Гутенберговата галактика, а класическите навици за четене се променят: четенето става бързо, на кванти, с ниска и „скачаща“ концентрация на вниманието, комбинира източници на информация, а не чете текстове докрай, не се опитва да прониква в неочевидни нива на смисъла, смесва се с други канали на информация – аудио и визуални. С две думи, класическото четене като основна културна компетентност на модерната епоха до известна степен деградира. А това, което се случва с българското публично пространство, този национал-популизъм, е ефект от горното – както от спадането на основи културни компетентности, така и от комбинацията между ненужна експертност (по химия, физика, биология, география и пр.) и преподаването на навични националистически митологии (по история и литература) в училище.

ДВ: Нека накрая да пожелаем на българските ученици за 15 септември нещо хубаво. Какво може да бъде то?

Кьосев: Да им пожелаем да са основно на живо в училище, да общуват повече, да се радват и да изпитват любопитство към света. Да изпитват истински трепет, когато научават нещо ново и интересно. А доброто българско училище, добрите български учители (има такива без съмнение) могат да направят престоя в училище вълнуващ и интересен, така че да не е „престой“, а приключение в интелектуалния смисъл на думата. Ето, това да им пожелаем.

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 3.5 от 11 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Сатъра на Хана
1 Отговор
При Съвременния Капитализъм семейството изчезна - брака се разпада в 75% от новите бракове.... А КУМИРИТЕ МА ДЕЦАТА СА ПРОСТИ РАПЪРИ И ЧАЛГАРИ , А НЕ ХОРАТА НА НАУКАТА

Оценка:
-1 +31

123
2 Отговор
Слугите на Сатанистите в българския парламент разсипват целия народ.

Оценка:
-3 +17

†††
3 Отговор
Злото се проповядва от медиите на Антихриста.

Оценка:
-2 +17

Псевдоним
4 Отговор
Доста добро интервю.

Оценка:
-5 +7

666
5 Отговор
Много професори, много нещо. Човек ако следи медиите ще рече, че в малка България имаме най- голям процент професори, политолози и социолози на глава от населението. Такива "професори", куплили си дипломата и получили научна степен от такива "светила" на Алма Матер като Нов български университет, Югозападния университет и хилядите подобни поникнали като гъби след дъжд "университети", спонсорирани от Америка за България и Отворено общество доведоха науката и образованието ни до тази катастрофа. Достатъчно е да унищожиш образованието в една страна и ще унищожиш целия народ.

Оценка:
-3 +16

Просветен илюминат
6 Отговор
1. Няма нужда да натоварвате малките ученици допълнително - без шах, чужди езици и друг вид интелектуално развитие. До 6-7 години мозъкът на малкото не е готов физиологически да възприема големи количества информация. Вие губите пари, а то – детството си.

2. Не търсете специално и строго училище, в което на първокласника ще му е трудно. В началните класове основното за детето е психологическия комфорт. Затова изберете нормално училище близо до дома. Така детето няма да губи време и енергия да пътува и за него ще бъде по-лесно да изгради отношения със съученици, ако живеят в съседство.

3. Първата учителка трябва да бъде не „силна“, а добра. Нужна ви е просто адекватна жена, която обича децата и учителската професия за нея е призвание. За това отидете в избраното училище през пролетта и разпитайте родителите какви са учителите, които в момента са класни ръководители на четвъртокласници.

Коментиран от #7


Оценка:
-3 +18

Просветен илюминат
7 Отговор

До коментар #6 от "Просветен илюминат":


4. Училището е отговорност на вашето дете, не ваша. Можете да вземете отпуск в първите две седмици от първи клас, а после да кажете на детето: „Не аз тръгвам на училище, няма да се занимавам с учене, а ти.“

5. Престанете да питате за уроците и да реагирате на оценките. Нека темата училище стане за вас табу. Ако детето иска да говори за нея, изслушвайте го и говорете с него, но ако не иска – не ви е нужно да знаете как е там и какво става.

6. Не учете заедно с детето. Не бива да му помагате да си подрежда училищната раница, нито да му проверявате домашните. Помислете за себе си, и това, че един ден вашето дете ще трябва да се справя само – ако му помагате и правите всичко със и за него, то ще има големи проблеми.

7. Разбира се, че можете да помагате на детето си, но тук въпросът е принципен - кой започва пръв. Детето трябва да поиска помощ, да попита: "Мамо, тате, какво да напиша, нещо не разбирам тук." А не вие да отивате и да го питате как се справя – ако то не иска помощ, това е добре.

Коментиран от #8


Оценка:
-1 +10

Просветен илюминат
8 Отговор

До коментар #7 от "Просветен илюминат":


Ако учителят не обича вашето дете, проблемът трябва да се реши. Пробвайте в началото да говорите с него, после с директора, ако не става – отидете по-нагоре, защото може да се наложи да преместите вашия ученик в друг клас или в друго училище. Но в никакъв случай не оставяйте детето в състояние на продължителен и перманентен стрес.

9. Пубертетът е най-тежкият момент в живота на вашето дете. Започва около 12-годишна възраст и продължава до 15-16 г. Това е време на сложни психически и физически промени, съпътствани от хормонален дисбаланс, психологически проблеми, умора. И точно в това време трябва да положи трудни изпити и матури. Да, то може да започне да се учи по-зле, да се скатава, да намали успеха си.

Моят съвет е следният: ако не искате конфликти и тежки проблеми, включително суицидно поведение, не се намесвайте. Вашата задача е доколкото е възможно спокойно и бързо да преживеете това време, докато кошмарът приключи.

10. Не се конфронтирайте открито с училището, най-вероятно ще загубите. Когато ви извикат на родителска среща и ви обясняват как в това елитно училище програмите са сложни и е необходимо да се занимавате със своето дете – не спорете. Съгласявайте се. И продължавайте по своя начин.

11. Не е задължително талантите на детето специално да се развиват и реализират, ако то не иска това. Талантът трябва да дава радост, той не е нещо, което трябва да се използва. Не напрягайте ученика си, не търсете педагози и не очаквайте талантът „да

Коментиран от #9


Оценка:
-1 +9

Просветен илюминат
9 Отговор

До коментар #8 от "Просветен илюминат":


не търсете педагози и не очаквайте талантът „да се излее от него“. Най-често нищо не се излива и в това няма нищо трагично.

12. Най-важното: научете се да приемате своето дете, без да очаквате нищо от него. Да, на 15 години това е по-трудно, отколкото на 5. Няма значение как то се учи и как се държи, обичайте го такова, каквото е. Но за това е необходимо първо да обичате себе си.

Коментиран от #10, #12


Оценка:
-1 +11

Нерегистриран
10 Отговор

До коментар #9 от "Просветен илюминат":


Браво! 🙂

Оценка:
-2 +7

дърт даскал
11 Отговор
Скъпи колеги, за Вас от днес "започват дълги тягостни дни". Кураж и търпеж - 30 юни наближава! Уважаеми директори пазете учителите си от ученици - нахалници, баби - стръвници, майки - усойници, бащи - побойници и най-вече от "експерти" - нищо незнаещи и неможещи, но даващи ОЦУ. Учениците са преходни, УЧИЛИЩЕТО ГО ПРАВЯТ УЧИТЕЛИТЕ!

Оценка:
-3 +3

пери
12 Отговор

До коментар #9 от "Просветен илюминат":


Всичко е много хубаво, но да не забравяме, че семейството е ключов фактор за развитието и възпитанието на детето, както и личният пример на родителите и отоношението им към учителите и образованието изобщо.

Оценка:
-1 +5

rkdoz
13 Отговор
Няма какво да се заблуждаваме.С ковид без ковид,от училище излизат оснвно дебили.Изключвам едни 10-15% процента от младежите,които имат желание за развитие,интерес към науките,интелектуалните дейности и прогреса.Останалите са гето изродчета,биоотпадъци и маргинали.България е в много тежко състояние именно заради непрекъснатото възпроизвеждане на такива елементи.Катастрофата от тази политика се вижда особенно ясно в сферата на образованието и здравеопазването.На практика няма читави хора за елементарни дейности.Има цяло поколение от абсолютно безполезни паразити,които освен като клошари и дребни бандити,едва ли ще се реализират в някакво друго амплоа.

Коментиран от #15


Оценка:
-2 +5

Бай Митар
14 Отговор
Тук манипулират като изопачават думата "Национализъм"
Само невежите не различават национализма от шовинизма.
Освен това, в България няма национализъм, а родолюбие.
Но не се използва думата "родолюбие", защото няма да има подобен ефект в текста.

Оценка:
-5 +8

пери
15 Отговор

До коментар #13 от "rkdoz":


Точно, но въпросът е ЗАЩО е така. Качеството на образованието се влоши драстично с въвеждането на делегираните бюджети и принципа "парите следват ученика". Така децата знаят, че без тях училището губи пари и никой не остава да повтаря и не отпада. Това пък означава, че никое дете няма никакъв стимул да полага усилия, защото така или иначе ще мине в по-горен клас, знае ли и не. И накрая всички получават диплома - знаят или не - и без значение дали са се потрудили или не. Учителит се превърнаха в облужващ персонал. Ето затова ситуаицята е такава. И не се ли промени, ще става все по-зле.

Оценка:
-1 +6

Край
16 Отговор
Образованието в България ще остане привилегия на богатите. Когато обществото е толкова социално разслоено колкото българското и бразилското няма как да има европейско образование за всички.
Богатите ще осигурят частно образование с млади учители дето не ги е страах от ковита. В големите градове ще остане и някое и друго свястно държавно училище. Всичко останало ще е имитация на образование и пподажба на дипломи за да се вземат книжки за коли.

Оценка:
-1 +1

15 септември
17 Отговор
Чифутинът е гладен и дърпа пеша на св. Айхман (А.) за милостиня (на стъклописа ) от Ал. Дюрер – младши.

Оценка:
-0 +1

18
Този коментар е премахнат от модератор.
САМО НАЗАД
19 Отговор
КУБА ВАКСИНИРА ДЕЦАТА ВЕЧЕ НАД 2 ГОДИНИ И ПРОИЗВЕЖДА ДВЕ СОБСТВЕНИ - НИЕ ВЪРВИМЕ УСКОРЕНО НАЗАД НА ВСИЧКИ ФРОНТОВЕ !

Оценка:
-0 +1

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


Ловци на бисери
Антоний Гълъбов
Политологът пред БНР:
Светът е сред руините на Студената война."

Още бисери
ТОП 5