Кратка история: Как се стигна до машинното гласуване у нас

Адв. Петър Славов, част от "Групата за натиск" в 43-тото НС и кандидат за народен представител от "Демократична България" в 25-ти МИР, София, Facebook:

"Отне ни повече от 5 години на парламентарни и съдебни битки, за да имаме днес машинно гласуване! Ето как стигнахме дотук:

Още през 2016 г. поставих в 43-тия парламент въпроса за нуждата държавата да придобие собствени специализирани устройства за гласуване (машинни терминали), предвид, че законът предвиждаше от 2017 г. нататък да се гласува така навсякъде.

През януари 2017 г. с Радан Кънев и Мартин Димитров заведохме първото дело срещу ЦИК за опита да саботира машинното гласуване и да проведе такова само в 500 секции, независимо че законът предвиждаше така да може да се гласува навсякъде! Със свое Решение 1289/1.02.2017 г. Върховният съд уважи жалбата ни и задължи ЦИК да осигури машини (тогава такива липсваха) и да изпълни закона.

След като през март 2017 г. ЦИК се провали с обществената поръчка и не осигури машинни терминали, с Мартин Димитров подадохме заявление за достъп до информация до ЦИК №03.07-44/31.05.2017 г. с питане на какъв етап е машинното гласуване и кога ще бъдат осигурени машините, за да няма същата издънка на следващите избори. Последвалият отказ на ЦИК отново обжалвахме и Административен съд – София ги задължи да отговорят.

Последва поредното бездействие на тогавашната ЦИК, което е и неизпълнение на Изборния кодекс - пореден провал да осигурят машинни терминали, поради което заведохме ново дело пред Административен съд-София (адм. дело № 2961/2018 г.), по което съдът осъди и задължи ЦИК в шестмесечен срок да осигури възможност за машинно гласуване, съобразно действалия тогава чл. 206, ал. 1 от Изборния кодекс.

ЦИК, вместо да изпълни решението, го обжалва, а междувременно мнозинството на ГЕРБ и т.нар. "патриоти" в 44-тия Парламент ударно промени Изборния кодекс и премахна машинното гласуване от всички изборни секции, като го намали на 3000 за Евровота през 2019 г. и до 6000 за местни избори 2019 г. Така през 2019 г. бяха проведени едни от най-скъпите местни избори въобще, като бяха наети машинни терминали на цени, на които те можеха да бъдат закупени, без разяснителна кампания и с рекорден брой недействителен вот (основно от "хартиеното" гласуване), достигащ до 15% от подадените бюлетини!

След тези печални резултати на изборите през 2019 г. и след силен обществен натиск, машинното гласуване бе възстановено в Изборния кодекс, но като "смесена" форма – т.е. то отново бе опорочено и резултатите от машинния протокол трябваше ръчно да бъдат събирани и преписвани в общ протокол с тези от "хартиеното" гласуване, което доведе до множество грешки, преправяния, задрасквания и пр.

В 45-тия парламент - отново след силен обществен натиск, този абсурден "хибриден" вариант бе премахнат и се премина изцяло към машинно гласуване в секциите над 300 избиратели и чужбина.

За да стигнем до това в навечерието на изборите на 14.11 ЦИК да вземе абсурдното решение за ръчно преброяване на всички контролни разписки във всички секции, което отново първи дадохме на съд и което Върховният съд го отмени със свое решение по административно дело 10928/2021 г.!

Ето така, докато някои само приказваха, други пречеха, а трети – пет пари не даваха за машинното гласуване, стъпка по стъпка и дело по дело успяхме да се преборим, за да го има като гаранция срещу купения и фалшифициран вот и за точно отчитане на всеки глас и преференция!"