За фашизма в България и Македония

По темата за Македония се изказаха много хора, публикуваха се много позиции, затова аз ще се придържам към фактите.

Първото ми посещение в Република Македония, тогава БЮРМ, беше през 1998 година, още като студент, но по специалност Археология. Няколко неща свързани с това, което Македонците показваха и изучаваха като своя история, ми направиха силно впечатление.

Периодите свързани с българската държавност в земите на Македония, колкото и големи да бяха, на практика липсваха...! Как е възможно това?

Първият период, върху който се наблягаше в музеите, в историческите справочници и брошури, в научните трудове беше периода на т.нар. Късна Античност. Това е времето 4-6 век от новата ера (или понякога 4-7 век). Тези два-три века на прехода между Античност и Средновековие са наречени от изследователите Късна Античност (Late Antiquity) или по македонски Досна Античност. На материалните следи от онази епоха се отделяше значително внимание, както и на „досноантичките” македонци.

След досноантичките македонци следваше директно периодът 11-13 век – византийската власт на Балканите. Известно е че в самото начало на 11 век Византия успява окончателно да подчини българските земи и на изток и на запад и в продължения на два века нейната власт се запазва върху целите Балкани. Този силен политически период е свързан и със забележителна материална култура, като строеж на църкви, изработване на мраморни релефи, на стенописи и т.н. Това е вторият период върху който акцентираше македонската историография.

Оттук от 13 век историята прескачаше чак до 19, дори началото на 20 век и Илинденско-Преображенското въстание - борбата за независимост на македонците. Също и Първата и Втора Световна Война и въпросната фашистка окупация на тези земи от Царство България.

Така периодът от 7 до 10 век на практика липсваше, както и този 13-14 век, но и 15-19 век също. И въпреки това конструкцията някак си съществуваше. През 2013 по време на второто си посещение в Република Македония, бях свидетел как двама македонци, местни, пред възстановената църква на Св. Климент Охридски в Охрид питаха кой е Свети Климент и кога е живял? Както и кой е строил църквите по онова време? Въздържах се да отговоря, понеже всеки ще намери отговорите, при наличието на желание.

Към това специфично конструиране на Македонската история, в последствие твърдо се прибави и периода на Филип и Александър Македонски от 4 век преди новата ера и изобщо историята на Македонското царство във вековете преди Христа. Така македонците имат една доста сериозна история - на Македонското царство, на римското присъствие, на Досната Античност, на Византийското присъствие, на борбата на илинденци и на фашистката окупация от страна на Царство България.

Това е техният поглед към историята, които трябва да имаме предвид. Но да погледнем към нашата история и дали не сме натрупали и ние самите поводи за допълнителни противоречия... Например, пишеше ли в българските учебници преди 1990 година, че в България е имало фашизъм и фашистки режим до 1944 година? Пишеше. И това и изучаваха много поколения в училище. Тогава защо се сърдим на македонците че и те са изучавали същото и така са запомнили? Между другото, по времето на Любчо Георгиевски и неговата партия ВМРО-ДПМН, се опитваха официално да променят някои клишета, като например вместо „окупация” да се използва „администрация” и други подобни, но изглежда не сполучиха изцяло с тези намерения.

Днес се обиждаме когато по форумите македонците ни обиждат на бугари-татари. Обаче, пишеше ли в нашите учебници преди 1990 година, а в някои го пише и досега, че прабългарите били татари, че били тюрко-алтайци, че били монголоиди и т.н.? Пишеше. Е, тогава защо се сърдим на македонците, че и те са чели същото и ни викат бугари-татари, като това съвсем същото пишеше, не в техните, а в нашите учебници?

Така че преди да се сърдим на този или онзи, нека внимателно помислим. Имаме изкривена история и от двете страни на границата, изучавана така близо половин век, че и повече. Също така, не може по всички точки, които поставяме към македонците ние да сме прави, а те да не са прави по нито една от точките… Колкото да ни се иска, но няма такава логика, нали?

И още нещо накрая. Македонците наистина предявяват претенции върху хора родени и живели в земите на Егейска, Вардарска и Пиринска Македония. Но те все пак се ограничават дотам. В Скопие един човек, който се интересуваше от история ми показа карти с ликовете на Левски, Ботев, Раковски, Каравелов, Бенковски и още много други наши герои. За тях македонците не само не претендират, но и нищо не знаят, само тези, които се интересуват от история… Затова нека не подхождаме първосигнално във връзка взаимоотношенията с Република Северна Македония.