5 598

Васко Кръпката за ФАКТИ: Преходът не е неуспешен. Свободните хора сме генетитическите победители

  • васил георгиев-кръпката-
  • васко кръпката-
  • комунизмът си отива-
  • свободата-
  • прехода

"Комунистите са големите шефове, в тях е големият бизнес, но те не са щастливи. Ние сме големите щастливци", смята емблематичният музикант

Васко Кръпката за ФАКТИ: Преходът не е неуспешен. Свободните хора сме генетитическите победители - 1
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Винаги му е времето да си поговорим за свободата и черното ни комунистическо минало, което не е достатъчно заклеймено от демократичните общества. За това и ФАКТИ потърсихме емблематичния музикант и създател на софийската група Подуене блус бенд - Васил Георгиев-Кръпката, на когото благодарим за отделеното време и приятния разговор.

Интервюто на медията ни с Васко Кръпката четете в следващите редове:

- Г-н Георгиев, Вие имате една песен, която аз много харесвам - "Комунизмът си отива". Няма да ви питам дали наистина си е отишъл, защото не е - той е все още тук - пряко в политиката ни, косвено в нея чрез наследници и най-вече в мисленето на част от българите. Въпросът е - защо така стана?

- Според мен на първо място, защото сме най-близо до Русия. На второ място, заради това, че сме тъпкани, мачкани от какви ли не робства и народецът не е готов за състезанието, наречено демокрация, толкова лесно и така изведнъж. Освен това, защото при нас комунистите със своите вероломни престъпления, избивайки цвета на нацията и интелигенцията, направиха така, че хората да загубят чувството си за свобода и съответно те са по-ниски от тревата.

Аз не се определям като голям специалист, просто един наблюдател съм, един пътуващ човек, който се среща с адски много хора и си говорим за тези неща. Когато отида да свиря някъде, след като свърши концертът сядаме някъде и по цяла нощ бистрим откъде тръгнахме и докъде стигнахме.

Причина според мен е и чалгата. В средата на 90-те се започна с "Питат ли ме дей зората" и се стигна до "Шат на патката главата". С налагането на това мислене е напълно естествено комунизмът да не си е отишъл. Също така самите ченгета тук си свършиха работата за шестица. Те бяха внедрени навсякъде, във всички нива на нашия живот, но въпреки това аз съм оптимист и смятам, че те не са щастливи. Те са политически и икономически победители, но ние, които сме от другата страна, сме генетическите победители, защото ние сме на страната на доброто, на страната на свободата, на страната на свободното придвижване, на страната на свободния пазар, на страната на това да си сложиш колан и да спреш на пешеходна пътека като караш кола. Ние сме за тези неща. Голяма част от нещата, за които дори не сме мечтали през 90-те, се случиха.

- Как комунизмът и чалгата се оказаха добра за себе си комбинация срещу българския човек?

- Посредством промиването на мозъци и съсипването на ентусиазма. Този ентусиазъм, който имахме 90-те години, стресна злите сили. На тях има трябваха 1-2 години да се окопитят, а през това време се създадоха групи, започна една китарна революция. Аз винаги изхождам първо от музиката. Та понеже рокендролът, блусът и джазът не бяха долюбвани от властта по времето на соца, тогава избухнахме по улиците на нашата Татковина и започнахме да свирим. И, така да се каже, вместо "Калашников" избрахме "Фендер". Съответно и никой не пострада, за разлика от Румъния, където се позастреляха в началото на 90-те. И тогава злите сили се стреснаха от тази енергия, защото се появихме музикантите, появиха се артисти, частни театри, частни сладкарници, частни автосервизи, частни медии, частни туристически фирми, частни транспортни фирми и те пуснаха бухалките, пуснаха чалгата. Пазарът беше залят с простотии, с "Ръгай чушки в боба" в най-гледаното време, в най-гледаната телевизия. Премахнаха шоуто на Тодор Колев и пуснаха едно водевилно бръснатоглаво шоу, което направи чалгата институция в най-гледаното време на телевизията с послания като например бащата казва на сина, че ако не краде, не става за нищо - "За крадец не ставаш сине, ти си будала", както и други подобни послания. И резултатът от цялото от това нашествие е, че България получи управления на мачовци и супер неинтелигентни хора, които се издигнаха на всички нива.

- Споменахте Румъния. Според Вас грешка ли бе, че Преходът бе мирен?

- Категорично не. Както казах, избрал съм "Фендер" вместо "Калашников" и смятам, че Хитлер, Сталин и други подобни "реформатори" не успяха да постигнат нищо с лошо. Аз съм хем хипар, хем работяга, хем съм десничар и смятам, че Преходът не беше толкова лош, колкото всички твърдят в момента. Не го смятам за неуспешен. Не смятам, че България е лошо място за живеене, не смятам, че не е постигнала нищо. Също не смятам, че Румъния е кой знае колко по-напред от нас. Често ходя там, свирим на фестивали, наистина има някои неща, които са по-добре, но други са пък по-зле. Ние от бившия соцлагер, които сме най-близо до Русия, си кретаме на края на опашката на Европа. Така е било, така и ще бъде.

Абсолютно категорично не съм съгласен с пораженческото мислене, че злите сили са успели. Не, аз отново повтарям - те може да са икономически и политически победители, но генетическите победители сме ние, свободните хора. Аз имам един огромен хладилник, и отбелязвам това не заради храната вътре, а заради магнитите, залепени на него. Обиколил съм половината свят, откакто падна Берлинската стена. На мен това ми е голямата награда - за това съм ходил по митинги. Не искам да съм шеф на консорциуми, шеф на банки, шеф на вериги, каквито са комунистите. Те са големите шефове, в тях е големият бизнес, но те не са щастливи. Ние сме големите щастливци, вярвам в това нещо. Тях единственото нещо, което може да ги направи щастливи, е ние да капитулираме и да кажем: Сметката е уредена без нас, от нас нищо не зависи, ние сме прецакани, ние сме излъгани. Аз никога не бих казал такова нещо, защото съм слушал много Пинк Флойд и Лед Цепелин и знаех още 1990 година, когато стоях на подиума на "Александър Невски" и бях обграден от ченгета и кариеристи, че там има и няколко свестни хора, знаех, че целият свят се крепи на едно качествено малцинство и знаех, че ченгетата такава паяжина са оплели, че няма как да не се оплетат сами в собствената си паяжина. Както виждате, резултатът е, че някои са започнали с обир на мандри, а сега обират собствените си банки.

- И все пак щеше да е добре да има един справедлив съд за престъпленията, които са извършили, Защото законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен е само пожелателен.

- Надявах се, че ще говорим за това. Това, за което съжалявам е, че наистина не се осъществи едно справедливо възмездие заради престъпниците, които са извършили чудовищни престъпления в средата на миналия век. А пострадалите от това нещо не получиха нито грам извинение, нито грам възмездие. На всичкото отгоре един от най-зловещите лагери на комунизма - "Белене", за него трябваше да дойде един италиански отец Кортези, за да започне там да има някакъв спомен, някаква памет за избитите в този лагер хора без чувство за мъст. Избита е интелигенцията, цветът на нацията. 32 години по-късно истината за комунизма не е показана, не се изучава в учебниците. Но от друга страна, веднага ви казвам, че това не е само български проблем. За съжаление, комунизмът не е отречен по целия свят, както е отречен нацизмът. До ден днешен се правят филми за нацизма, отиваш в Аушвиц, виждаш газовите камери и съвсем естествено получаваш отвращение от това нещо, казваш си: Дано никога не се повтори. Излизаш и виждаш, че светът е друг, че няма такова нещо, няма и следа, защото на Нюрнбергския процес са осъдени виновниците. Отиваш обаче на Берлинската стена, в Чекпойнт Чарли, в музея на Стената, виждаш как хората са били стреляни, как са загивали за свободата и си казваш, че ако и ти си бил там си щял да скачаш през тази стена. След това излизаш навън и виждаш как някакви хора ти продават съветски фуражки, продават ти ключодържатели парчета от Стената, продават ти съветски униформи, продават ти фланелки с лика на Че Гевара, с лика на Ленин. Голям проблем е, че комунизмът не беше отречен в световен план. В съвременна Европа, с нейните твърде либерални политики, трудно ще стане отричането на комунизма, за което ние си мечтаем. Но трябва да продължим да работим и да не се отчайваме.

- "Шестицата на ченгетата" за Прехода сте я споменавали и в предишни Ваши интервюта. За това и съм провокиран да попитам, толкова ли са хитри те или просто у мнозинството хора има определени дефицити, натрупани заради робствата, които Вие отбелязахте по-рано, и несводолюбивия характер като цяло на нацията?

- Те са го измислили, умеят я конспирацията. А българинът е голям бунтовник в кръчмата... Показателно е как навремето идват комунистите в къщата, която я е строил дядо ти, и му казват: Събирай си багажа, тук ще строим блок. И човечецът си събира багажа и през акъла не му минава да протестира или да пита защо, как така. Като малък ти слагат пионерска връзка, чавдарска връзка и изобщо не ти минава през акъла да питаш защо. Водят те на ваксинации и не ти минава през ума да питаш дали тази ваксина е изпробвана достатъчно, а сега виждате какво се случва с ваксинациите в днешно време - това може би е заради цялата тази несвобода, която сме имали. Също прави впечатление и прекомерното купуване на автомобили, защото дълго време през комунизма сме чакали за Лади и Москвичи. Като падна Стената - може да няма къде да живее даденият човек, обаче кара Мерцедес. Така че явно сега наистина хората са свободни, щом не може да им се затвори устата. Така и трябва. Единственото нещо, което може да превъзпита българина, това е свободата. Разбира се, и медиите, изкуството - това са неща, които имат предназначение да водят хората нанякъде. За съжаление, повечето хора чакат "стадото" да тръгне нанякъде, след това застават отпред и се правят, че го водят.

- Поради неспособност или поради предварително изготвен сценарий се провалиха демократичните сили в смисъла на това, че не успяха да неутрализират комунистите в първите години на Прехода?

- Не мога да кажа, че са се провалили. Аз продължавам да протестирам против израза, че демократичните сили са се провалили. Отбелязвам, че чак сега по национална телевизия, например в предаването История.БГ, могат да се чуят някои критични думи срещу комунизма. Много време трябваше да мине, за да се случи. Навремето имаше само много скромни вестници - като "Про и Анти" който публикуваше истории, свързани с репресиите на комунизма. Липсата на информация и дезинформацията до ден днешен дават плодове. Не можем да се сърди на хората, че са дезориентирани. Всичко е в образованието, всичко е във възпитанието. Кой образова в едно свободно общество? Това са медиите и, разбира се, училището. И в учебниците като не е написана истината за комунизма, родителите като си имат някаква носталгия по тяхната младост и някакви съвсем измислени неща се говорят, нямащи нищо общо с истината, така се получава.

Всичко е в свободата. Когато аз си говоря с човек, който има носталгия по комунизма, човек, който е жертва на цялото това нещо, каквото и да му говоря - той ми говори за цената на салама, а пък аз му говоря за свободата. Някак тези неща не се разграничават, не стана ясно, че свободата е най-важното нещо - да си свободен, да имаш право на избор - нещо, което всъщност се случи. Тези мачовци, които ни управляват сега, както и онези през последните години, те дойдоха с избори. Хората си гласуват, чакат някой да дойде да ги оправи. Управляващите сега и през последните години не са дошли със Съветската армия, както комунистите навремето, а с избори, които се решават от общественото мнение. То, настроенията, които имат хората, се формират от медиите - новините в 20:00 часа. А в тях, впрочем, лошата новина е новина. Аз съдя по себе си - ние свирим по фестивали и това не е новина. Ако ме бутне камион по пътя към фестивала, това ще бъде новина. Например "Васко Кръпката катастрофира на път за фестивал в Ниш". Това, че сме свирили на главната сцена на Нишвил Фестивал в Ниш, и то след хедлайнера, закрихме вечерта, това не е новина за новинарските емисии.

Според мен трябва да работим - и вие като медия, и ние като музиканти и артисти в посока на това настроението на нацията да се повдига, а не да се сваля и да се разваля. Нашата социална функция е да вдигаме настроението. Аз това направих с песента "Комунизма си отива", като ченгетата си свърших работата за шестица. Повдигнах духа на милиони хора с една обикновена, българска стара китара. Излязох и станах герой в очите на тези хора, защото изпях тяхната мечта - да си отиде комунизмът.

- Има ли в момента политически субект, с който се асоциирате?

- Не, по никакъв начин. Това няма как да стане, защото смятам, че музиката е много по-високо от политиката и това, което са направили Бийтълс и Ролинг Стоунс, е много повече от всяка една политика. Разбира се, интересувам се, вълнувам се, копнея за едни по-добри времена, за една по-човечна България и вярвам, че ще го доживея.

- Генерално какво Ви мислите за настоящото управление и конкретно за "Продължаваме промяната", защото за другите в него е ясно какво мислите?

- Нищо не мисля за "Продължаваме промяната". Не вярвам на думи, на обещания, искам да видя с очите си, да усетя, че се случва нещо по-добро. Вярвам, че онази енергия от митингите не е умряла, вярвам, че хората ще контролират и като им писне ще излязат по улиците. Виждам, че сега сметките се надигнаха двойно - и цените, и сметките. Това не е никак добро за нашия живот. Ние музикантите сме като лакмус - когато ние имаме работа, значи животът върви, който и да управлява, без да взимам пандемията като фактор. Ще видим напролет, живот и здраве. Аз съм оптимист. Ясно е, разбира се, че трябваше да има промяна, разбира се, че не може едни и същи хора да управляват 4-ти мандат. Вярвам, че трябва да дойдат по-интелигентни, хора, прочели малко повече книги от Винету, но абсолютно не съм съгласен Корнелия Нинова да се връща на бял кон като министър в министерството, от което е уволнена като заместник-министър заради корупция. Категорично не съм съгласен някакъв сценарист на това водевилно, бръснатоглаво т.нар. шоу да бъде някакъв шеф на някаква комисия по културата, въпреки че никога тези комисии не са ме касаели, нито пък Министерство на културата, защото съм свободен музикант. Чисто морално е, въпрос на чест за мен е и затова не мога да го преглътна това нещо. Смятам, че това е много голяма черна точка на днешното управление.

- Ще се съгласите ли, че това е един омагьосан комунистически кръг, тъй като избавяйки се от комуниста Борисов и комунистите от ГЕРБ, се намърдаха другите комунисти?

- Да. И грубо казано, смятам, че има мутри и джипки и по-гадни мутри и джипки. От лошото по-лошо. Включително този президент с двайсетина ченгета около него никак не ми е комфортен и приятен. Също и шикалкавенето на военния министър по повод на конфликта Русия-Украйна. Освен това, изобщо не съм съгласен с трактовката на медиите, които казват: "Конфликтът Русия-НАТО". Не, за мен конфликтът е Русия-Украйна и ние трябва да се държим много по-мъжки и много по-натовски. Държанието на нашия военен министър и на нашия президент не ме устройва като почитател на дясната идея.

- По повод на въпросния господин, който оглавява Комисията по култура и медии в Народното събрание, Вие в един Фейсбук пост казахте, че скоро тази власт ще разбере какво са протести. Някакво Ваше очакване ли е това?

- Ако продължават в този дух, предполагам, че ще има големи протести. А като дойдат и февруарски сметки... Но подчертавам, че това е само предположение. Хората се поумориха, направо са съсипани. От друга страна, трябва да се даде толеранс на едно ново правителство, което и да е то, и мисля, че пандемията е най-големият проблем. Така че да се отървем от нея, другото ми се вижда по-лесно.

- Какво успяхте да свършите напоследък в полето на музиката?

- По време на пандемията, като понамаляха пътуванията и концертите, свърших много повече работа. Имаме 12 нови песни и нов албум, който ще излезе напролет - каквото ще да става и който ще да управлява. Имаме една песен, която се върти по Z-ROCK - казва се "Кво става, бе хора?", като лайтмотивът ѝ е "Чалга възпитава, чалга управлява". Тя е отпреди изборите.

- Къде най-често хората могат да ви слушат на живо?

- Patches Blues Bar - Блус барът на Кръпките. Това е нашият бар, в който свирим всяка последна събота от месеца.



Свързани новини