Запазената марка „Македония“

Гафовете на Кирил Петков в Скопие дадоха хляб на десетки специалисти по „македонския въпрос“, вероятно до следващите избори. Не бил поднесъл едно цвете на саркофага на Гоце Делчев. Смешно било да се пътува със самолет от Скопие до София. Президентът Стево Пендаровски направил на пух и прах смисъла на посещението. Този поток от негативизъм отминава най-важния факт от случилото се. За всички македонци, много от които не са виждали жив „българин“ стана ясно, че този човек (и съответно неговата държава) не е дошъл да им вземе идентичността.

Това коментира Божидар Чеков.

Много повече, нашият представител направо им изсипа мед на душата, като предпочете да ги нарича македонци, вместо „северни македонци“. Тази негова добронамереност, изненада приятно колегата му Димитър Ковачевски. Истинска ли е тяхната прегръдка или декоративна, много скоро ще проличи. Защото „побратимяването“ между София и Скопие, ако се задълбочи, може да предизвика земетресение на Балканите. Гърците научат ли, че „северомакедонците“ са осъмнали „македонци“, благодарение на българите, поне един милион знамена ще се развеят по улиците на Солун. И то не само еднократно. Тогава упреците на българските националисти и подлостта на Пендаровски ще избледнеят като „Самарското знаме“.

Само преди година македонският национален отбор по футбол победи Германия с фланелки на които пишеше „Македония“. Гърците вдигнаха шум до небето и УЕФА още не се е произнесла с дързостта, която прояви Кирил Петков. Умишлено ли го направи нашият министър председател или не? Направи го. С тези си думи, той спечели приятели в „Северна Македония“ и неприятели в Гърция. В България – всяко чудо за три дни.

Ако някои от настоящите историци, вместо да кършат ръце за пренебрегнатите интереси на България, бяха написали или споменали поне малко за „Гражданската война в Северна Гърция“, днешните спорове щяха да са много по-полезни и по-малко емоционални.

За целия свят края на Втората световна война е 2 май 1946 година. Този факт не се отнася за нас – българите, защото на Юг от Петрич, македонски българи заедно с гръцки комунисти се надигат за да се освободят от опекунството на гръцката монархия. Присъединяването на Егейска Македония към другите нейни две сестри е съвместен проект на Тито, Сталин и на Димитров.

Тази война продължава цели три години и приключва трагично по две причини. Първата е раздора между Сталин и Тито. Третият участник – Димитров изчезва безследно. Снабдяването с оръжие за въстаниците от България и от Югославия – спира. Междувременно англичани и американци дебаркират с бронирани машини и разбиват последните отряди на „Демократичните сили“.

Жертвите са повече от 50 хиляди, бежанците към България и Югославия над 100 хиляди. Между тях са и „македонските сираци“ пръснати в последствие из цяла Източна Европа. Любка Рондова е възпяла тяхната драма за да се помни завинаги. Ето защо тази война може да се нарече „Последната война за Македония“. Повечето от говорещите и пишещите по настоящем, не са били родени, когато „Македония“ се появява на картата разкъсана на три, обградена с телени мрежи и преднамерени езикови разлики. С фалшива история, насилие и невинни човешки жертви. Само песните остават, но и те не се пеят навсякъде!

Настанили се окончателно в Егейска Македония, гърците смениха имената на останалите там българи, дори надгробните плочи са сменени. Имената на селата, градовете и реките също са погърчени. Българският език е забранен. Има „македонски“, поради все още съществуващия диалект, но при условие, че се пише с гръцки букви! Цялата информация за България се свежда до търговия с наркотици, грабежи и убийства. По този начин се насажда чувство за виновност към всички македонци с български корени, повечето от които изпитват срам от „новите българи“, както и от случилото се в миналото.

Най-чувствителната част от населението на Егейска Македония, към името на областта са вносните от Мала Азия гърци, които местните македонци наричат „маджири“. На тях им е втълпено, още от преселването им през 1920 година, че са преки наследници на Александър Велики. Въпреки, че не говорят книжовен гръцки, тяхната ориенталска кръв кипва редовно, като чуят за името което смятат за тяхно авторско право. Поради този див балкански национализъм, никъде в Гърция няма упътваща табела за посоката „Северна Македония“. На табелите по пътя пише само Скопие! Така беше и по времето на „Републиката“. Днес единствената табела на която пише „Македония“ е тази водеща към аерогарата в Солун!