Докъде ще стигне инфлацията в България и ще загубят ли българите спестяванията си. Отговори от Красен Станчев

Стана ли чудото в България - появи ли се правителство, което започва да се справя с корупцията, в резултат на което в хазната да влизат милиарди в повече?

Красен Станчев: Не, чудо няма. Бюджетните приходи се увеличиха вследствие на възстановяването на икономиката, на инфлацията и на увеличените разходи на самия бюджет, особено за заплати - над 75% за по-малко от година и половина, но и на пенсии (12% за година). Вероятно има такъв ефект и от политиките за покриване на разходи (60 към 40, 80 към 20 и т.н.), от паричните преводи на българските гастарбайтери, както и от тегленето на спестявания през 2020 и началото на 2021 година от малко над 1 милион граждани, които не бяха "подпомогнати" от никакви политики.

Новото правителство изразходва този приход в бюджета, а не го "събра". Постави рекорд от залпови разходи в края на годината от над 8% от БВП. (Ако не се смятат непрозрачните правителствени разходи от 18% от БВП на година преди 1998 година.)

Но онова, което новите политици на 2021 година оставиха като резултат - и то траен, поне като очакване - е възстановяването на репутацията като стопански феномен. Иначе казано - когато я нямаш, губиш.

Бяхте против мораториума върху цената на тока и парното, наложен от правителството, но те го отчитат сега като спасителен за много домакинства. Мислите ли, че е нанесъл някакви "левичарски" поражения върху икономиката ни?

Красен Станчев: Мисля, че това бе театър, единодушна демонстрация на парламентарните фракции, че властта е "приятел на народа". И без нея фондът "обществена добавка" бе добре капитализиран, за да се покрият разходите на онези, които "не могат" да ги посрещнат. Но мнозина могат, а замразените цени спонсорираха харченето на най-заможните най-много. Пораженията са в мисленето, в икономиката ще дойдат като следствие.

Имат ли основание критиките към предприетите в момента мерки срещу инфлацията? Например, че раздаването на средства за компенсацията ѝ само я увеличава. Или пък, че нулевата ставка на ДДС върху цената на хляба не я понижава?

Красен Станчев: Точно това са последиците от подхода, използван и при мораториума - принципна разлика между тях и него няма. За коалиционното споразумение инфлацията сякаш я нямаше като проблем даже: самата дума се споменава в него един път (в контекста, че ще бъде наблюдавана, по пътя към еврозоната), за разлика от "икономика" и "иновации" (споменати съответно 31 и 41 пъти на 108 страници).

И сега нито една от мерките не е срещу инфлацията, по-скоро обратното. Това с хляба е пълна глупост. Ще си позволя да кажа по-подробно защо. Първо, тази "мярка" произтича от представата, че хората тук предимно "ручат леб", казано на шопски. Но потреблението му за десет години намалява с около 20%, което дори е здравословно. Второ, няма да има отражение върху инфлацията, защото цените няма да се променят, а ако се увеличи потреблението на хляб, пък няма да е много здравословно. Трето, производителите на хляб няма да имат възможност да възстановят ДДС, което плащат за всичко, което им помага да опекат един хляб. Четвърто, ДДС на "пастите" и по-високото качество хлебни изделия не се променя, но те на практика се приготвят от същите предприятия. И най-вероятно ще бъдат отчетени като тип хляб без ДДС, за да се повдигнат печалбите. Съответните контролиращи ще имат повече работа и странични доходи. Пето, ако изнасяте тиквеник на Македония (на македонски - "тиквеница") или съответния хляб за Северна Африка, няма да има възстановяване на ДДС.

Доколко и на какъв принцип трябва да бъдат удовлетворявани непрестанните искания - от бизнеса до пенсионерите - за пари от държавата? И от кого трябва да бъдат взети?

Красен Станчев: Пенсионерското потребление, кошницата на пенсионерите - на около, предполагам, 500 000 - е такава, че никакво повишаване на пенсии не може да компенсира ръста на цените на стоките, включени в нея.

Другите искания са отговор на обещанието, че ще бъдат компенсирани всички за всичко. Те няма как да престанат, защото процесът е на съревнование на подаяния, които плаща някой друг. С 67 милиарда бюджет никой не може да компенсира 150 милиарда искания.

Тази политика ще възпира конкуренцията и инвестициите, ще отлага усилията за справяне със собствени сили и ще възнаграждава по-организираните и по-малки (защото при тях организацията е по-лесна) групи, искащи компенсации.

Превозвачите заблудени ли са, че протестират за своите заплати, докато всъщност се борят за печалбите на работодателите си и изпълняват политически задачи?

Красен Станчев: При всички случаи те са по-организирани от други браншове. Това е, защото вече са се сдобили с привилегията на субсидии. И техните цени няма да бъдат понижени. Намалението на акцизите на горивата ще е от полза за по-високи печалби, без да е задължително да подобрят възнагражденията. При международните превози спад няма, увеличението им от началото на годината е с повече от 1/5. (Поради ръст на износа и промишленото производство.)

Голямо недоразумение е идеята върху горивата да се влияе чрез манипулиране на количеството био-компоненти в бензина и дизела. Те са местно производство, тези предприятия са един от големите доставчици на такива компоненти за ЕС - делът в икономиката им е над 1% от БВП. Те получават суровина от фермерите (и връщат на тях не малка част от "отпадъка" като фураж). Като намалите био-компонентите, ще ощетите не само този отрасъл (вероятно около 20 фирми, 4-5 от тях големи), но и 200-300 техни доставчици. Освен това при ръст на цените на петрола, тези компоненти ще го компенсират, особено ако делът им в онова, което наливаме в резервоара, се увеличи от 5-7 на 20 процента.

Докъде, според Вас, ще стигне инфлацията - още едно поколение ще загуби ли спестяванията си, да очакваме ли в обозримо бъдеще нова деноминация на лева? Възможен изход за нас ли е преминаването към еврото?

Красен Станчев: Спестяванията няма да бъдат загубени. През 1996-1997 година те се свиха от над 50% до под 10% от БВП. Сега "загубата" ще е 15-20 на сто най-много, но няма да е пет пъти. Изобщо има голяма разлика между доходите и спестяванията тогава и сега. През 1998 година доходът е 20% от средния в ЕС, сега е 55%.

Встъпването в еврозоната не решава проблема с инфлацията. Не защото "търговците ще удвоят цените". А поради три причини: а) процесът на изравняване на цени и доходи с ЕС ще продължи, б) към средата на май резервът на левовете в обръщение е 60 милиарда, поне 2/3 от тези пари ще отидат за "важни държавни и социални проекти" или в банките и съвсем не е сигурно, че харченето ще е разумно и в) в момента БНБ не може да предначертае разумна процедура за разпределението на тези средства.

Присъствието на БСП във властта поличба ли е за галопираща инфлация и води ли, както след Лукановата и Виденовата зима, до дясно непопулистко управление?

Красен Станчев: "Галопираща" е подвеждащо и популистко определение на темпа на нарастване на цените. 1-2% на месец не е "галоп". На годишна основа не е и прецедент за периода след 1997 година. През 2006-2008 година инфлацията е сравнима или по-висока от сега. Но тогава това се случва поради рекордни чуждестранни инвестиции, на тях се дължат около 9/10 от ръста на доходите през 2007 година, когато България е на първо място в света по привличане на инвестиции (ако не броим Хонг Конг).

На политическия пазар никой не предлага непопулистко управление, а дори и да бъде предложено, публиката няма да го одобри. БСП не е поличба. Тя просто се придържа към седем от десетте точки от глава втора на Комунистическия манифест - от прогресивното облагане на доходите, през повече държавни предприятия, до държавната грижа за подрастващите.

Но и тя, и почти всички останали партии в страната мразят чуждестранните инвестиции. Общият знаменател в тази нагласа се задава не само от БСП, но и от опозиционни партии. И е традиция у нас след 2009 година. Само руските държавни компании са на почит.

Защо се твърдеше, че можем сами да обезпечим нуждите си от електроенергия и жито и дори да изнасяме, а се оказва, че сме сред най-заплашените в Европа от дефицита им?

Красен Станчев: Не се "оказва" така. При електроенергията е така, ако ще се затварят в скоро време т.нар. "Марици" и ако упорито се спират концесиите за добив на алтернативни на руските енергийни ресурси, доставянето им от други или с доста по-"зелени" технологии.

При зърнените култури няма други проблеми, освен цените на горивата и частично торовете. Но те до голяма степен са следствие на войната в Украйна, за която виновна е агресорът - Русия. Политическият хленч по тези поводи е за да се избегне тъкмо това обяснение.

Острите нападки срещу правителството в полза ли са на олигарсите, изключени от корупционните схеми?

Красен Станчев: Проблемът не е в т.нар. олигарси, а във властта, която ги отглежда, в създаването на "мафия" отгоре надолу след 2012 година, включително с помощта на главните прокурори. Това е "моделът на Путин" - познавам го отблизо от 2006 година, когато работих за Световната банка в Русия. На него в България започнаха да се възхищават и с него да обменят опит.

Проблемът на България открай време е, че който дойде на власт, започва да си създава собствена олигархия. Получава се, че няма постоянна група олигарси, а има ротация на подбраните от властта нейни приятели. Същевременно групата селекционери остава относително постоянна. Но понеже ги е срам да се покажат, а и би било обществено-осъдително, те се крият.

В Украйна, впрочем, не е така: трима от шестимата олигарси (всичките публични фигури, а не мъпети, каквито са "олигарсите" у нас) подпомогнаха отстраняването на Янукович. А сега поне четирима поддържат съпротивата на страната срещу агресора Русия.

Виждате ли риск от следващо управление на страната, доминирано от "петата колона" на Кремъл? Каква би била неговата икономическа политика?

Красен Станчев: Това е най-големият политически риск. За радост обаче той не може да предложи нищо в областта на икономиката. Руската федерация ще се възстановява дълго време. Стопанските ѝ сили се връщат към края на 1990-те.

Тази колона не е тайна. И досега икономическата ѝ политика бе България да взима пари от т.нар. Запад, за да плаща на руски държавни компании - като заделя частица от касовия поток за приятели в страната. Само че много политически партии се конкурират на това поприще. Поради което цената за Русия намалява.

Направих рекапитулация на този опит през 2015 година (б.ред. - книгата "Анатомия на кризата") - до към началото на 2021 година щетите просто се удвоиха. Ако "петата колона" продължи по този път, България ще трябва да остане в ЕС и НАТО. Защото ако ги напусне, няма да има с какво да плаща на Кремъл.

Автор: Георги Лозанов