Нека саможертвата потъне в мрака на забравата!

Адв. Марин ПОПОВСКИ, Пловдивска адвокатска колегия

През изминалия ден на няколко пъти попадах в интернет-пространството на статии, чиито заглавия призовават за едно и също – че е крайно време да потънем в мрак или мракът в нас да потъне в светлина, или обратното…честно казано така и не успях да разтълкувам дълбоката семантика в случая. Подобен призив предвещава зад такова заглавие да се крие съдържание със силно послание несъмнено… дълбоко, проникновено, което ще открехне врата към някоя истина, останала скрита за очите и съзнанието на хората… Уви! Оказа се, че греша! Оказа се, че без срам и сурат ни призовават да „защитим“ своите чест, достойнство и независимост, като плюем на паметта на загиналите за освобождението на България руски войници, угасвайки светлините на издигнатите в чест на тяхната саможертва паметници. В този ред на мисли ще си позволя едно кратко лирическо отклонение: Смятах, че светът е стигнал предела на своето лицемерие и цинизъм с поставянето на забрана руските спортисти да участват в редица състезания само на основание техния произход, което само по себе си е чист акт на дискриминация.

Принципите за равенство и липса на дискриминация са заложени във Всеобщата декларация за правата на човека: „Всички хора се раждат свободни и еднакви по достойнство и права“. /Член 1/. Но както се казва: значи за едни може, за други не може! Явно висшестоящите считат, че законът и равните на него нормативни актове могат да се ползват като контактен ключ на лампа: като ти трябва включваш, като не ти трябва изключваш. След това лирическо отклонение нека се върнем на горецитирания призив. Считам, че не е нужно да угасвате светлините под Альоша, ние отдавна сме потънали в мрак! Всичко това, ако не беше тъжно, щеше да е смешно… Най вероятно тези светлини ще угаснат, тъй като управниците ни не веднъж са доказали, че не познават граници в процеса на себедоказване като верни слуги на силните на деня. И все пак това предложение ме накара дълбоко да се замисля и тогава си спомних за един български писател, за когото повечето от управниците ни най-вероятно не са и чували, камо ли да са чели негови произведения. Този писател се казва Димитър Талев!

Изпод перото на този велик Българин са се родили редица шедьоври, един от които той нарекъл „Преспанските камбани“. Види се още преди повече от 100 години са се водили спорове „за“ и против“ Русия, търсил се е отговор сред народа на въпроса: „политика или търсене на справедливост е освобождаването на България от Турско робство от страна на Руската империя…“ Аз смятам, че Талев е дал НАЙ-точен отговор на този въпрос, чрез думи, придадени на един от неговите литературни герои, който в спор за истинските намерения на Русия по повод Освобождението, казва така: „Аз не знам…не знам каква е била руската политика, каква е била политиката на царя, на министрите му…и това е друга Русия, НО аз знам, че руският НАРОД тръгна да воюва, за да освободи българския НАРОД от вековно робство. Двеста хиляди руси паднаха по бойните полета. Аз бех там и зная. Ти говориш за прогрес – да! А руският НАРОД се бори за правда, търси правда…“

„Скъпи“ управляващи, НЕ пипайте Альоша! Това не е паметник за признателност към Путин, това е паметник за признателност към саможертвата на руския НАРОД, освободил БЪЛГАРСКИЯ, към всички онези десетки хиляди мъже, оставили костите си НЕПОГРЕБАНИ в балкана и към техните осиротели синове и дъщери. Назад! Не сте дорасли….дорасъл е само цинизмът и лицемерието ви!

Честит празник, Българи!