Самолетът „Албатрос“ се издига над района на Одрин, а от него за първи път се прави опит бойните позиции да бъдат заснети от въздуха. Поручик Радул Милков е пилотът, а в полета участва британският кореспондент и фотограф Гор, изписван в историческите източници като Gore. Целите са турските военни обекти край Папаз тепе и Караагач по време на Балканската война.
Музеят на авиацията посочва 17 ноември 1912 г. като датата на полета. Според военния историк Димитър Недялков това са първите успешни опити за фотографиране от самолет в бойни условия в Европа. Датата обаче не е напълно еднозначна, тъй като в публикации и изследвания се използват различни календарни стилове.
Снимки над османските позиции
Мисията е част от бързото превръщане на самолета в средство за военно разузнаване. Вместо наблюдателят само да описва видяното, въздушният екипаж се опитва да остави изображение на противниковите позиции, което по-късно да бъде разглеждано и използвано от командването.
Някои изследователи свързват известните фотографии с 22 октомври 1912 г. по стар стил, или 4 ноември по Григорианския календар. Други посочват 17 ноември по стар стил, което съответства на 30 ноември по нов стил. Разликата не е само календарна: оспорва се и твърдението, че полетът на Милков и Гор е първото въздушно фотографиране в Европа.
Военноморският историк Иво Атанасов обръща внимание, че френският авиатор и лекар Жул Константен също е правил въздушни снимки на османски позиции край Чаталджа. Според публикация във вестник „Морски вестник“ е възможно тези снимки да са предшествали полета на Милков и Гор, но авторството и датите на част от запазените изображения не са установени окончателно.
От разузнаване към бойна авиация
Полетът с Гор идва месец след първия български боен разузнавателен полет. На 16 октомври 1912 г. Радул Милков и поручик Продан Таракчиев излитат със самолет „Албатрос“ от летището край Мустафа паша, днешен Свиленград. Те прелитат над Одринската крепост, гара Караагач, Кадънкьой и Папаз тепе.
По данни на Българското национално радио самолетът лети на височина около 400 метра, като екипажът прави снимки с авиокамера, конструирана от руския военен Сергей Улянин. По-късно над гара Караагач са хвърлени две бомби. Този полет остава известен като първия български боен полет и поставя началото на използването на самолетите за бойни задачи.
„Само тогава може да си представи каква решителност и смелост са имали първите ни летци“, пише по-късно Радул Милков в спомените си.Тъкмо съчетаването на наблюдение, фотографиране и бойни действия показва как за кратко време самолетът се превръща от ново техническо средство в част от армията. В Балканската война българските летци изпълняват разузнавателни полети над Одрин и по тракийските фронтове, а опитът от 1912 г. става основа за развитието на въздушното разузнаване през следващите войни.
Източници: archives.bnr.bg, morskivestnik.com
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА